Определение № 714 от 12.09.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 714 гр. Габрово, 11.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500376 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк.Костадинова срещу разпореждане на Районен съд – Трявна по ч.гр.д.№194/2024г. в частта , с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Д. Г. Н., за вземането за сумата от 198,20 лева договорно възнаграждение за периода от 10.05.2023 г. до 09.05.2024 г. и сумата от 201,67 лева - лихва за забава за периода от 11.04.2023г. до 09.05.2024 г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се ,че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411,ал.2, т.3 ГПК са за преценка от заповедния съд дали искането се основава на неравноправна клауза в договора или вероятността да е такава.

Извън тази преценка е валидността на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основания нарушение на закона или добрите нрави. Сочи се ,че в случая заповедният съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145,ал.2 ЗЗП. Твърди се ,че уговорения в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави , съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Присъждането на законна лихва е последица от уважаване на главния иск. Размерът й подлежи на установяване в изпълнителното производство, което следва да е приложимо и за заповедното производство. Прави се позоваване и на решение на ВКС, постановено в исково производство, както и на ТР 1

№3/2017г. Сочи се ,че претендираната лихва за забава е дължима . Кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Претендираното обезщетение за забавено изпълнение е начислено на основание чл.33 ЗПК и ОУ. Начислено е само върху невърната част от главницата във вноската. Твърди се , че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни , поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.

Претендира се за отмяна на разпореждането на заповедния съд в обжалваната част и уважаване искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесното вземане .

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С постановеното от първоинстанционния съд разпореждане №248 от 31.07.2024г. по ч.гр.д.№194/2024г. на РС-Трявна частично е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Д. Г. Н. за част от претендираните вземания : сумата от 198,20 лева - договорно възнаграждение за периода от 10.05.2023 г. до 09.05.2024 г. ; сумата от 201,67 лева - лихва за забава за периода от 11.04.2023г. до 09.05.2024 г.; сумата от 266, 66 лева възнаграждение за услуга „Фаст“, сумата от 399,99 лева възнаграждение за усула „Флекси“, сумата от 30 лева – такса за събиране на вземането ; сумата от 500лева – такса за събиране на вземането при забава повече от 90 дни, сумата от 48,24 лева – законна лихва за периода от 09.05.2024 г. до 29.07.2024г. / вписно в диспозитива като 29.03.2024г./. Заповедният съд е приел, че в ГПР не са включени уговорените възнаграждения за допълнителни услуги и че се касае за нищожни клаузи по смисъла на чл.19,ал.5 от ЗПК. Приел е ,че нищожността на отделните клаузи води до нищожност на целия договор , при което заявителят има право да получи само главницата по договора , като заявлението му се отхвърли за всички останали вземания.

Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми от 198,20 лева - договорно възнаграждение за периода от 10.05.2023 г. до 09.05.2024 г. и от 201,67 лева - лихва за забава за периода от 11.04.2023г. до 09.05.2024 г., е законосъобразен .

Съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит ,потребителят връща само чистата стойност на кредита. В случая в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор „Фаст“ и „Флекси“ , което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г.

2 по дело С-453/10/. Също така с постановеното решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР , който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10 ,§2,б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл ,че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР , включващ всички предвидени в чл.3,б „ж“ от тази директива разходи ,посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски , така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на това не следва да се уважава заявлението по чл.410 ГПК за процесните суми от 198,20 лева - договорно възнаграждение за периода от 10.05.2023 г. до 09.05.2024 г. и от 201,67 лева - лихва за забава за периода от 11.04.2023г. до 09.05.2024 г., което обосновава ,че в тази част обжалваното разпореждане е законосъобразно и обосновано.

На основание изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а разпореждането в обжалваната му част - потвърдено .

По изложените съображения , въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане№248 от 31.07.2024г. по ч.гр.д.№194/2024г. на РС-Трявна в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България „ ЕООД срещу Д. Г. Н. за сумата от 198,20 лева - договорно възнаграждение за периода от 10.05.2023 г. до 09.05.2024 г. и сумата от 201,67 лева - лихва за забава от 11.04.2023г. до 09.05.2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3