Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 359 от 29.01.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 3817/2024
Вид
Определение № 359
Подписан
29.01.2025
В сила
29.01.2025
Състав
Веска Райчева, Геника Михайлова, Златина Рубиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 359 гр. София, 29.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Геника Михайлова Частно касационно гражданско дело № 20248003103817 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Жалбоподателят Н. Н. Н. иска да бъде изменено по разноските определение № 4711/18.10.2024г. по настоящото дело с довода, че е прекомерно в смисъла по чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатското възнаграждение, което е осъден да възстанови на ответника.

Ответникът по частната жалба и по молбата по чл. 248 ГПК Я. Н. възразява, че е неоснователна.

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но е неоснователна. Съображения:

С определение № 4711/18.10.2024г. настоящият състав е оставил без разглеждане частната касационна жалба на Н. Н. – ищец в производството по чл. 59, ал. 9 СК, по което е било образувано делото пред Районен съд – Варна, и го е осъдил да заплати сумата 500,00 лв. – разноски по настоящото дело пред Върховния касационен съд, изразени в уговореното и изплатено от ответника адвокатско възнаграждение.

С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК страната, задължена за разноски, поставя пред съда спор за обективните предели на своята отговорност, с твърдението, че насрещната страна съществено е надценила труда на своя адвокат. В преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала отнесения до съда неоснователен или недопустим правен спор (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).

Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, съдът концентрира преценката върху характеристиките на възложената защита съобразно конкретното дело – според неговата фактическа и правна сложност. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите 1 уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, като отчита, че от страната не може да се изисква да познава в детайли специализирания и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата си на адвоката, оценяващ най-ниско труда си.

Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от пазара на адвокатския труд по подобни дела, съдът намалява адвокатското възнаграждение/отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.

Неоснователен е доводът в молбата по чл. 248 ГПК, че конкретният случай е такъв. В Решение на СЕС по дело C-438/22 от 25.01.2024г. е прието, че размерите по Наредба № 1/09.07.2004г. не са обвързващи за съда, а служат единствено за ориентир. Прието е, че съдът разполага с автономна преценка за това дали размерът на уговореното и заплатено възнаграждение е съобразен с критериите по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В случая, ответникът по частната жалба е уговорил възнаграждение за представителството си от адвокат пред Върховния касационен съд с договор за правна помощ и консултантско съдействие в размера на 500, 00 лв. и го е заплатил (представеният договор е със съдържанието и на разписка).

Упълномощеният адв. Т. своевременно е депозирал писмен отговор, в който е развил съображения както за недопустимостта, така и за неоснователността на частната жалба.

Извършил е подробен анализ на относимата съдебната практика по сходни случаи и е развил собствена аргументация по приложимите материалноправни и процесуалноправни норми. Без значение за дължимата преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК са твърденията, че ходът на делото не включвал процесуални действия и в открити съдебни заседания и представяне на писмени бележки. По правило, частните жалби са резглеждат в закрито съдебно заседание – чл. 278, ал. 1 ГПК, а при уговаряне на възнаграждението от страните по договора за адвокатско представителство не може да се очаква страните да знаят как ще се развие делото.

В случая, уговореното и заплатено възнаграждение е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, с обема и характера на предоставената правна защита, а размерът от 500,00 лв. е справедлив и обоснован в смисъла по чл. 36, ал. 2 ЗА.

При тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Н. Н. за изменение по разноските на определение № 4711/18.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3817/2024г. на Върховния касационен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3