Протокол № 341 от 09.07.2024, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 341 гр. Сливен, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело № 20242200100026 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът К. С. С., редовно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. П. П. от АК – Сливен, съгласно пълномощно с дата 15.01.2024 г.

Ответникът Г. М. М., редовно призован, се явява лично и с адв. М. Г. от АК - Велико Търново, съгласно пълномощно с дата 20.02.2024 г.

Вещото лице, редовно призовано, не се явява.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

Съдът запита страните поддържат ли исканията си и ги прикани съм спогодба.

АДВ. П.: Поддържаме исковата молба. Досега не сме водили преговори с ответника за постигане на спогодба.

АДВ. Г.: Поддържаме отговора на исковата молба. Не сме водили преговори за сключване на споразумение на този етап. Имаме доказателствено искане да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане така, 1 както е отбелязано в самия отговор на исковата молба. Аз видях, че във вашето определение има допуснати двама свидетели при режим на довеждане от страна на ищеца, но такова искане никъде нямаше отправено от тяхна страна. Те нямат искане за разпит на свидетели в исковата молба. На този етап не сме коментирали каквото и да било с ответната страна и няма как да постигнем спогодба. Принципно има параметри, при които бихме сме съгласили на спогодба, защото, както е отбелязано и в отговора на исковата молба ние считаме, че искът е неоснователен по размер, тоест че е прекомерно искането им. Има параметри при които бихме се уговорили с ответната страна, но на този етап не е проведен разговор. Нашето предложение спрямо ответната страна и спрямо практиката и на ВКС и по чл. 290 за подобни казуси, за подобен тип вреда това, което се присъжда е около 4 000 лв., така че нашата позиция само и единствено би била за споразумение в тези граници.

Сумата 30 000 лв. е недопустима по никакъв начин и според мен няма как да постигнем спогодба.

АДВ. П.: Водим като свиетели родителите на пострадалия, с цел установяване на усложненията, които е получил в следствие на инцидента.

Искът ни е със завишен размер, тъй като доверителят ми е получил много усложнения след самия инцидент. При други обстоятелства бихме се съгласили и на по-ниска сума, но за 4 000 лв. не сме съгласни, защото все пак става въпрос за хранене и за други неща.

АДВ. Г.: Доколкото разбирам става въпрос за хранене. Това са нормалните последствия от тази средна телесна повреда, те са и тези, които предвижда и закона, че в 30-дневен срок е бил със затруднено хранене.

АДВ. П.: Ние имаме предвид други усложнения, не към момента на инцидента, а други последващи усложнения. Ние сме съгласни на 15 000 лв. на спогодба, въпреки че дори и това не е много. Аз знам, че те няма да се съгласят. Другото на което бихме се съгласили е 10 000 лв. да се заплатят на доверителя ми и ответникът да поеме адв. хонорар по делото отделно.

АДВ. Г.: Хонорарът, който е претендиран тук, дори и за 30 000 лв. е прекомерен и при никакъв случай 4000 лв. хонорар няма да се съгласим да платим. Компромисът, който ние сме склонни да направим е 6 000 лв. и това е крайната цена, която можем да предложим. Сумата от 6000 лв. е оптималния вариант общо с разноските и вредата. Да не забравяме, че все пак ответникът също има адвокатски хонорар, който е заплатил и ако е частично уважен иска 2 в тежест на ищеца ще бъде и част от хонорара, съобразно неуважена част на ищеца. Разноските са двустранни, а не са само за ищеца.

АДВ. П.: Не сме съгласни с предложението.

На основание чл. 146 от ГПК, съдът пристъпва към устен доклад по делото.

Предявена е искова молба от К. С. С. против Г. М. М., в която се твърди, че с присъда от 26.06.2023 г. по НОХД № 861/2022 г. на СлРС ответникът Г. М.

М. е признат за виновен за това, че на 25.05.2021 г. в гр. Сливен в заведение „Чамбало“ причинил на ищеца К. С. С., на **, от гр. Сливен, чрез удар в долната му челюст със свита в юмрук ръка среда средна телесна повреда изразяваща се в счупване на челюст, което затруднява дъвченето и говоренето, с което е осъществил състава на престъпление по чл.129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С решение № 146/02.10.2023 г. СлОС е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил наложеното на подс. Г. М. М. наказание и е определил изпитателен срок по реда на чл. 66 НК. В останалата си част присъдата е потвърдена.

Предвид това, че по силата на чл. 300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд, относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, от съда се иска да присъди обезщетение за неимуществени вреди в следствие на претърпяното травматично увреждане.

Твърди се, че болките са били с висок интензитет и продължителност, наложила се е необходимост от чужда помощ, създадени са затруднения на пострадалия изразяващи се в затруднение при говор и дъвчене. Ищецът е получил счупване на челюстта, проведено му е оперативно лечение, имал е интензивни болки непосредствено след травмата и по време на болничното лечение. Твърди се, че справедливото обезщетение възлиза в размера на 30 000 лв., който е повлиян в най-висока от наличието на оперативно лечение и неудобството в периода на зарастване на челюстта, свързани със затрудненията по повод нуждата на храна и общуване. Претендира се и законната лихва считано от дата на деликта 25.05.2021 г.

Исковата молба е редовно връчена на ответника.

В законоустановения срок е установен е депозиран писмен отговор, в който се сочи, че искът е допустим, но предявеният размер е прекомерно завишен.

3

Твърди се, че счупването е било без дислокация на костните фрагменти, което предполага бързо възстановяване на травмата. Липсват данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на ищеца след инцидента, които да са изисквали допълнителни медицински интервенции или болнично лечение, извън това, което е извършено непосредствено след деянието. Няма данни за влошено психично, емоционално или физическо състояние на ищеца в следствие на нанесената телесна повреда, които да обосновават извънредно високата парична претенция. Твърди се още, че в наказателното производство е установено, че ищецът не е потърсил медицинска помощ няколко дни след събитието, което предполага, че същият не е бил в тежко и неотложно състояние. Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което уважи частично исковата претенция, съобразявайки критериите на чл.

52 от ЗЗД и начина на извършване на деянието, а именно един единствен удар.

Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Правно основание на претендираните права - чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Факти и обстоятелства, които се признават от страните - воденото НОХД № 861/2022 на СлРС, приложено по делото.

Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - няма такива.

Съдът разпределя доказателствената тежест между страните както следва:

Ищецът е длъжен да ангажира доказателства по отношение на броя и вида на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, периода на възстановяване, необходимостта от чужда помощ, създадените на пострадалия ищец неудобства по времена възстановителния период.

Ответникът носи доказателствена тежест, във връзка с наведените от него възражения по отношение на възстановителния период.

С определение на съда от 11.03.2024 г. е указано на ищеца да представи медицинска документация във връзка с проведеното лечение, както и да ангажира доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.

АДВ. П.: Представям амбулаторен лист от посещение при стоматолог др Б. М., както и фактура за извършени разходи издадена от същия стоматолог, 4 с копие на ответната страна.

АДВ. Г.: Моля да не бъде приемано това писмено доказателство, тъй като считам, че същото е неотносимо. Същото удостоверява стоматологичен преглед направен три години след датата на събитието, за което е заведено настоящото дело и единственото, което удостоверява е, че ищеца има пулпит.

Два дни след което се наложило изваждането на зъба. Не виждам причинноследствената връзка между едното събитие спрямо другото. Никъде няма констатации, в минали заболявания е отбелязано „не се съобщава“ и не виждам как можем да го отнесем и да го приемем като доказателство по отношение на настоящия казус това нещо или че е в последствие на деянието от 2021 г., което е предмет на делото. Считам, че това е неотносимо.

Полученият пулпит на зъба може и да е в следствие от влошена зъбна хигиена.

Съдът намира, че така представените писмени доказателства амбулаторен лист и фактура от 16.05.2024 г., не са относими към предмета на делото относно проведеното след процесния инцидент лечение.

Представената фактура за извършени разходи в размер на 390 лв. също е неотносима, тъй като по делото няма претенция за заплащане на имуществени вреди, предвид това

ОПРЕДЕЛИ:

Не ПРИЕМА и ВРЪЩА представените днес писмени доказателства на ищеца.

АДВ. П.: По НОХД е цялата медицинска документация и аз съм писала в исковата молба, че моля да се изиска ВНОХ № 481/2023 г.на СлОС, приложено по НОХД № 861/2022 на СлРС. Там е цялата медицинска документация на пострадалия.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водените от ищеца свидетели.

САМОЛИЧНОСТ на свидетелката В. С.а.

В. С. С.А – ** българка, българска гражданка, висше образование, омъжена, неосъждана, майка на ищеца.

Съдът УВЕДОМИ свидетелката, че като майка на ищеца, може да откаже 5 да свидетелства.

В. С.А: Желая да свидетелствам.

Свидетелката С.А, ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност ОБЕЩАВА да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: Случката е станала на 25.05. Той около 2-3 дни е търпял на болките, но след това може би към 27-28-и, не мога да кажа точно датата, в която направи снимка и се оказа, че има долна и горна счупена челюст и постъпи веднага за операция. Оперира го д-р Р. и 40 дни беше с винтове и обездвижени горна и долна челюст. 40 дни се хранеше със сламка, пасирахме храна, сокове, две седмици след операцията беше на обезболяващи - течен ангалгин и други обезболяващи. Това бяха невероятни болки, аз бях през цялото време до него, първата седмица дори бях и в болнични, за да бъда до него. До януари тази гадина мислехме, че всичко е наред, когато започнаха да излизат едни синкави петна по венеца и пак отиде на панорамна снимка и се разбра, че има увредени шест зъба и впоследствие се оказа, че може би още два са увредени в следствие на счупване на челюстта.

В момента болки няма. Тези зъби са мъртви, те са с изгнили корени, трябва да се премахнат и на тяхно място да се сложат нови. Какво ще реши той импланти или друго, но той вече два зъба е премахнал, но тъй като това са доста зъби наведнъж да се премахнати и болките са повече, постепенно, постепенно ще ги премахва и ще прави нови.