Решение № 519 от 02.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Пловдив, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20255300500481 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Л. Р. Д. ЕГН ********** от гр.

***, против решение № 1084/13.03.2023 г., постановено по гр. дело № *** г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. състав, в частта му, с която е прието за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, че Л. Р. Д. дължи на „Юробанк България“ АД (конституиран на мястото на ищеца „Алфа Банк“ А.Е. чрез „Алфа Банк – клон България“ с Определение от 15.12.2020 г. по гр.д.

№ *** г. по описа на Районен съд – Чирпан), сумата от 4 264,05 лв. - главница, дължима по договор за потребителски кредит „Ваканция“ № *** г., както и сумата от 200,81 лв. – възнаградителна лихва за периода от 09.01.2013 г. до 19.11.2013 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.11.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед № 1858/28.11.2013 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № *** г. по описа на Районен съд – Казанлък. Жалбоподателят счита, че в тези му части решението е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че е неправилен изводът на районния съд в решението му, че процесният договор за кредит е действителен. Поддържа, че е неправилен е изводът на първостепенния съд относно настъпилия падеж на задължението му. Счита, че към момента на 1 подаване на заявлението за незабавно изпълнение не е била налице забава на длъжника, тъй като е била налице забава на кредитора. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново решение по същество, с което исковете за установяване на посочените вземания да се отхвърлят. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Юробанк България“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че постановеното решение в обжалваните части е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Не търси разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Ищецът е основал иска си на твърдението, че между „Алфа банк клон България“ и Л. Р. Д. е бил сключен договор за потребителски кредит „Ваканция“ № *** г., по силата на който на ответника бил предоставен заем в размер от 10 000 лв., която сума е следвало да бъде върната на 96 равни месечни вноски, включващи главница и лихва, всяка в размер от 136,09 лв., считано от 07.10.2008 г. С договора било уговорено задължение за заемополучателя за заплащане на договорна лихва в размер на 6,95 % годишно и годишен процент на разходите от 7,1692 %. Тъй като ответникът преустановил погасяването на задълженията си на че oтветникът е изпаднал в забава на 09.09.2012 г., считано от 20.11.2013 г. целият кредит бил обявен за пресрочно изискуем. За неизплатените суми по договора, както следва: сумата от 5 017, 69 лв. - главница, сумата от 500, 50 лв. - възнаградителна лихва, дължима за периода от 09.09.2012 г. до 19.11.2013 г., както и за законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр.д. № *** г. на Районен съд – Казанлък. Ответникът подал възражение в срок, поради което ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по заповедта.

Ответникът Л. Р. Д. с отговора на исковата молба, подаден след връчването на препис от исковата молба в производството пред РС – Казанлък по гр.д.№ *** г., пред който е подадена и исковата молба, е оспорил исковете като неоснователни, като е възразил, че договорът за кредит е недействителен поради нарушение на чл.7, т.6 ЗПК /ДВ. бр. 53/2006 г./, тъй като страните не са посочили точно кои елементи формират ГПР; банката не е имала правото да 2 обяви кредита за предсрочно изискуем, тъй като едностранно е променила размера на ГЛП и е изисквала заплащането на по-големи месечни погасителни вноски; при условията на евентуалност, ако се приеме, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, то лихвата от 500,50 лв. е недължима от него. След прекратяването на производството пред РС – Казанлък и изпращането на същото за разглеждане от РС - Чирпан, където е образувано в гр.д.№ *** г., ответникът е направил допълнително възражение за изтекла погасителна давност, което обаче не следва да се обсъжда като преклудирано. Според разясненията, дадени с ТР № 1/2013 от 9.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС, по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок.

Видно от приложеното ч. гр.д. № *** г. на Районен съд – Казанлък, за процесните вземания ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, против която е постъпило възражение от длъжника в предвидения от закона срок. Предявеният тук установителен иск за вземанията по заповедта е постъпил в съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално допустим.

С решението си ПРС е приел за установено, че ответникът дължи на „Юробанк България“ АД като правоприемник на „Алфа Банк“ А.Е. чрез „Алфа Банк - клон България“ сумата от 4 264,05 лв. - главница, сумата от 200,81 лв. - възнаградителна лихва за периода от 09.01.2013 г. до 19.11.2013 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.11.2013 г., до окончателното изплащане. Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е отхвърлен за разликата над уважения размер от 4 264,05 лв. до пълния му предявен размер от 5 017,69 лв. за главницата, както и за разликата над 200,81 лв. до пълния му предявен размер от 500,50 лв. за договорната лихва.

Отхвърлен е искът по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на дължимост на сумата от 96,55 лв. - наказателна лихва за периода от 09.09.2012 г. до 20.11.2013 г. В отхвърлителните му части решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Установява се от представения по делото договор за потребителски кредит „Ваканция“ № *** г., сключен между „Алфа Банк“ А.Е. чрез „Алфа Банк - клон България“ и ответника в качеството му на кредитополучател, че на ответника е бил предоставен заем от 10 000 лв., която сума е следвало да бъде върната на 96 равни месечни вноски, включващи главница и лихва, всяка в размер от 136,09 лв., считано от 07.10.2008 г. С договора е било уговорено задължение за заемополучателя за заплащане на договорна лихва в размер на 3

6,95 % годишно и годишен процент на разходите /ГПР/ от 7,1692 %. В договора е посочен общият размер на задълженията по кредита - 1 3064,64 лв.

С договора / Раздел II, т. 8 / е уговорено, че банката си запазва правото едностранно да променя договорния лихвен процент - по изключение, във всеки един от следните случаи: т.8.1. при съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната сделка, предмет на договора; т.8.2. в случай на увеличение с повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на първото усвояване по договора. Уговорено е, че банката уведомява незабавно кредитополучателя за промяната в лихвения процент, а последният се задължава да се яви в банката за подписване на съответното допълнително споразумение в едномесечен срок от датата на получаване на уведомлението.

Посочено е, че неявяването се счита за неприемане, в който случай кредитополучателят се задължава в едномесечен срок от получаване на уведомлението да издължи кредита, ведно с начислените лихви. Уговорено е, че при неизпълнение на горното задължение банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Към момента на сключване на процесния договор за потребителски кредит е действал Законът за потребителския кредит /отм./, /ДВ. бр. 105 от 22.12.2006 г./.

Съгласно чл. 6, ал.2 ЗПК /отм./, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и на потребителя се предоставя екземпляр от договора, като кредиторът уведомява потребителя за всички условия на потребителския кредит преди сключването на договора. Съгласно чл. 6, ал.3 ЗПК /отм./, потребителят не е длъжен да извършва каквито и да са плащания, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, които не са включени в условията на сключения договор за потребителски кредит.

В чл. 7 ЗПК /отм./ е предвидено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа изчерпателно изброени реквизити. чл. 7, т.6 ЗПК предвижда договорът за потребителски кредит да съдържа годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 14, ал.1 ЗПК (отм.), когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал.

1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.

14, ал.2 ЗПК (отм.), когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ответникът е възразил в отговора на исковата молба, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като в последният не се съдържа 4 задължителната информация по чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗПК (отм.). Съдът намира това възражение за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит. Не е въведено законово изискване да се посочи в договора точно кои елементи формират ГПР.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК (отм.) годишният процент на разходите по кредита представлява общата стойност на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на предоставения кредит. ГПР се изчислява към момента на сключването на договора по формула, съгласно приложение към ЗПК, като се вземат предвид условията, посочени в текста на чл. 22, ал.

1от ЗПК (отм.); След като печалбата на кредитора се формира на базата на договорната лихва и разходите по кредита и представлява част от съдържанието на договора за потребителски кредит под формата на ГПР и след като в закона е посочено как се изчислява ГПР, не е необходимо отделно в договора за потребителски кредит да се посочва и начина, по който се формира ГПР.

Ето защо, доколкото процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл. 6 и чл. 7 ЗПК (отм.) и съдържа всички изчерпателно изброени реквизити, съдът приема, че същият е валиден.

Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b2da625-adaf-4fe5-9f58-0874980051cb