Решение № 17964 от 22.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17964 гр. София, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110109616 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на „ЗЕАД Б .В.И. груп“ ЕАД да заплати на П. В. К. сумата от 2918.45 евро, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за отменено пътуване на ищцата до Ф. за периода от 01.09.2024г. до 16.09.2024г., дължимо по силата на сключен между страните договор от 29.04.2024г. за застраховка „Б. травъл пакет медицински разноски и злополука при пътуване в чужбина“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 17.02.2025г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че извършила разходи от общо 5708.00 лева във връзка с планирано пътуване до Ф. в периода от 01.09.2024г. до 16.09.2024г., като сумата от 3790.00 лева заплатила в полза на туристическото дружество, организирало пътуването, а сумата от 1918.00 лева заплатила за самолетен билет от гр. София до гр. М.. Твърди, че във връзка с предстоящото си пътуване, което планирала заедно с М.А., сключила с ответното дружество договор от 29.04.2024г. за застраховка „Б. травъл пакет медицински разноски и злополука при пътуване в чужбина“, застраховани лица по който били ищцата и спътницата й М.А. и по силата на който ответникът се задължил да обезщети застрахованите в случай на отмяна на пътуването поради настъпило внезапно заболяване, довело до хоспитализация за повече от три дни и възпрепятстващо пътуването, както и в случай че отмяната се дължи на внезапно заболяване на член от семейството или спътника на застрахования, довели до телесно увреждане или хоспитализация, които не предполагат възстановяването им преди пътуването на застрахования и изискват присъствието му на територията на Република България- чл. 3.1.1.1, респ. чл. 3.1.1.2 от общите условия на ищеца, които застрахователни рискове ищцата твърди да са настъпили в случая. Поддържа в тази връзка, че на 21.08.2024г. започнала да изпитва силни болки във врата и в горната част на гърба си, поради което на 23.08.2024г. била приета във ВМА за провеждане на болнично лечение, като й била поставена диагноза „увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия“, като в епикризата било посочено, че оплакванията са с давност и имат хронично- рецидивиращ ход. Ищцата била изписана от болницата на 28.08.2024г. с 1 подобрение, като й било разрешено ползването на отпуск поради временна неработоспособност за период от 10 дни. С оглед на това на 28.08.2024г. уведомила туристическото дружество, че следва да отмени пътуването си, като на основание сключения помежду им договор последното задържало изцяло заплатената стойност на пътуването. С оглед на това счита, че случилото се с нея е застрахователен риск по чл. 3.1.1.1 от общите условия на ищеца, респ. основание да й бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на стойността на разходите, които е сторила за отмененото си пътуване. Излага подробни съображения, поради които счита, че хронично- рецидивиращите нейни оплаквания не са равнозначни на хронично заболяване по смисъла на общите условия на ответника, на които същият се позовал, за да откаже да й изплати застрахователно обезщетение. Счита, че в случая бил осъществен и предвиденият в т. 3.1.1.2 от общите условия на ответника застрахователен риск- внезапно заболяване на спътника й- М.А., която на 30.08.2024г. била приета в болнично заведение по спешност, където била оперирана, като била изписана на 03.09.2024г. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва ищцата да е сключила договор за туристическо пътуване, респ. да е извършила във връзка с него сочените от нея разходи. Евентуално, счита, че в случая е налице изключен застрахователен риск съгласно клаузата на чл. 3.2.2 от общите му условия, тъй като заболяването на ищцата, във връзка с което същата постъпила за лечение непосредствено преди пътуването, било хронично. Независимо от това, оспорва при ищцата изобщо да се е проявило каквото и да е заболяване преди пътуването й. Оспорва в случая ищцата да е имала спътник за планираното пътуване, но поддържа, че дори и да е имала такъв, основание за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно общите му условия би било налице, в случай че се е налагало ищцата да присъства на територията на страната във връзка със заболяването на спътника си, какъвто настоящият случай не бил.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване осъществяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ валидно и действащо застрахователно правоотношение между ищцата и ответника по договор за имуществено застраховане, включващ задължение на ответника да обезщети ищцата в случай на отмяна на пътуването й, предмет на застрахователния договор; 2/ настъпване в срока на действие на застрахователното покритие на застрахователен риск/застрахователни рискове, който/които е/са покрит/и съобразно договореното между страните; 3/ вреда, която се намира в причинно- следствена връзка със събитието, както и нейният размер; 4/ изпълнено от страна на ищеца- застрахован задължение да уведоми в срок застрахователя за осъществения застрахователен риск.

С оглед съдържащите се в исковата молба и в отговора на същата по чл. 131 ГПК конкретни твърдения, доводи и възражения с доклада по делото на основание нормите на чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно между страните и поради това ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството с правно значение, че страните по делото са били обвързани от договор от 29.04.2024г. за застраховка „Б. травъл пакет медицински разноски и злополука при пътуване в чужбина“, в застрахователното покритие на който е била включена и клауза за отмяна на пътуването, като не е спорно и че процесното пътуване е включено в обективните предели на застрахователното покритие по договора.

Така, съгласно представената от ищцата с исковата молба застрахователна полица № ............ от 29.04.2024г. покритието по договора включва клауза 4 „Отмяна, прекъсване или 2 удължаване на пътуването“, като съгласно клаузите в чл. 3 от общите условия на ответното дружество по застраховка „Травъл пакет“ по условията на това покритие застрахователят възстановява документално доказаните финансови разходи на застрахования, заплатени от него или които е длъжен да заплати по договор на туроператора в случай на отмяна на пътуване и връщане на самолетен билет, в случай че те са в резултат на: чл. 3.1.1.1.злополука или внезапно заболяване, довели до телесно увреждане или хоспитализация на застрахования от минимум три дни, възпрепятстващи пътуването, и чл. 3.1.1.2.- злополука или внезапно заболяване на член на семейството или на спътника на застрахования, довели до телесно увреждане или хоспитализация, които не предполагат възстановяването им преди пътуването на застрахования и изискват присъствието му на територията на Република България.

А съгласно чл. 3.2.2 от същите общи условия в допълнение към изключенията, приложими към всички клаузи, посочени в раздел X от общите условия, застрахователят не носи отговорност за изплащане на застрахователно обезщетение при отмяна на пътуване вследствие на заболяване на застрахования или член на неговото семейство, което е диагностицирано преди сключване на застраховката, както и при хронично заболяване.

В раздел I от така цитираните общи условия се съдържат дефиниции на понятията „внезапно заболяване“ и „хронично заболяване“ по смисъла на договорното съдържание, като е прието, че „внезапно заболяване“ е всяка внезапна и непредвидима промяна в здравословното състояние на застрахования, изискваща спешна специализирана медицинска помощ, а „хронично заболяване“ е заболяване на отделен орган или система от органи, започващо остро или с оплаквания, които се проявяват през различни по продължителност интервали с повтарящи се симптоми за период, по- дълъг от една година.

Противно на поддържаното от името на ответника в отговора на исковата молба, настоящият съдебен състав намира за доказани въз основа на приобщената и неоспорена от негово име доказателствена съвкупност, че ищцата П. К., както и трето за процеса лицеМ.А., са сключили договор за туристическо пътуване до Ф. в периода от 01.09.2024г. до 16.09.2024г., както и че в изпълнение на задълженията си по този договор, както и за осигуряване на въздушен транспорт до дестинацията ищцата е сторила парични разходи.

Тези правнорелевантни факти се установяват въз основа на представените заверени от страната копия на договор за туристическо пътуване, сключен от посочените лица с „Г.Т.И.“ на 25.04.2024г., както и възпроизведени на хартиен носител електронни самолетни билети от София до М. и обратно съответно за 01.09.2024г. и за 16.09.2024г., издадени на името на ищцата, както и на сочената за неин спътник, вкл. в договора за туристическо пътуване, М.А..

Не се спори между страните, че ищцата обективно не е осъществила пътуването, предмет на договора за туристическо пътуване от 25.04.2024г., както и на сключения с ответника договор за застраховка от 29.04.2024г.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и което е изготвено въз основа на представената от ищцата медицинска документация, както и на приобщената по инициатива на ответника от НЗОК информация относно извършваните по отношение на същата медицински преглед и поставени диагнози за периода от 01.01.2010г. до 14.05.2026г., на 16.04.2018г. П. К. е постъпила във ВМА, Клиника по нервни болести, където й е била поставена следната диагноза: Дискова болест в шиен и торакален отдели на гръбначния стълб, дискова херния Тх11- Тх12, дискова протрузия на С5- С6 и С6- С7, двустранна цервикобрахиална радикулопатия, интеркостална невралгия, като при постъпването в лечебното заведение било съобщено за рецидивиращи болки във врата и гърба с изтръпване на двете гръдни половини с давност от октомври 3

2017г. с обостряне. Въз основа на данните в справката от НЗОК експертът е констатирал, че между приема на ищцата в болница през 2018г. и процесния- за периода от 23.08.2024г. до 28.08.2024г., непосредствено предшестващ началната дата на туристическото пътуване, за който по делото е представена епикриза, на ищцата са извършвани медицински прегледи, както следва: на 22.08.2024г., 19.08.2024г., 08.06.2020г., 26.04.2018г., 11.04.2018г. и на 08.11.2017г. с диагноза: Увреждане на межупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, каквато именно е диагнозата и в издадената след изписването й от ВМА на 28.08.2024г. епикриза. Наред с това, на 15.08.2024г., 02.11.2020г. и 08.06.2020г. на ищцата са извършвани прегледи с диагноза: Други спондилози с радикулопатия, на 11.05.2018г., 09.05.2018г. и на 04.05.2018г.- с диагноза: Друга уточнена дегенерация на междупрешленен диск, а на 08.11.2017г., 01.11.2017г., 30.10.2017г. и на 23.10.2017г.- с диагноза: Друг тип уточнена хернизация на междупрешленен диск.

Въз основа на така приобщените данни съдебният медик е формирал извод, че заболяването на П. К., диагностицирано през 2024г. при болничния й прием преди процесното пътуване, по своята същност е хронично- дегенератривно с рецидивираш ход, като обосновава това от една страна със спецификите от медицинска гледна точка на поставената диагноза, която описва деструктивен процес на структурите, които амортизират движението между прешлените в областта на врата. А установените при МРТ през 2024г. спондилоза (шипове) и остеохондроза (износване на хрущялите и дисковете) експертът описва като невъзвратими структурни промени, развиващи се с години. Допълва, че и сам по себе си кодът на поставената на ищцата диагноза- М50.1, в международната класификация на болестите спада към класа на дегенеративните заболявания на опорно- двигателния апарат, които по презумпция притежават хронични белези. От друга страна изводът, че в случая се касае за хронично заболяване, вещото лице обяснява и с установената по делото медицинска история на ищцата, при която още през 2018г. са установени дискови протрузии на същите нива- С5- С6, изяснявайки, че протрузията е ранен етап, който при ищцата с времето е прогресирал до „многоетажни дискови хернии“ през 2024г., че износените дискове и шиповете не изчезват сами, а остават перманентно в тялото- т. нар. анатомична невъзвратимост.