Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19551 от 18.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54546/2025
Вид
Решение № 19551
Подписан
18.10.2026
Състав
ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 19551 гр. София, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110154546 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от С. С. Г. срещу Гаранционен фонд искова молба.

Ищецът твърди, че въз основа на постановено по гр. д. №22273/2012г. на СРС, 48 с-в, съдебно решение бил издаден изпълнителен лист, за събиране на вземанията по който било образувано изпълнително дело №2221/2017г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, peг. №851. Сочи, че с постановление за прекратяване от 25.06.2025г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Заявява, че на 19.09.2025г. подал молба за вдигане на наложените по прекратеното изпълнително дело запори до ЧСИ, а на 18.10.2025г. работодателят му го уведомил, че е получил съобщение за вдигане на запора върху трудовото му възнаграждение.

Твърди, че на 03.11.2025г. му била връчена чрез работодател покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Мариян Петков във връзка с образувано въз основа на процесния изпълнителен лист изпълнително дело №3150/2025г. Сочи, че от поканата узнал, че общият размер на дълга му е 13 959,73 лева и че му е наложен нов запор на трудовото възнаграждение и на банковите му сметки в „Юробанк България“ АД. Излага съображения, че задълженията му по процесния изпълнителен лист са погасени по давност още преди образуването на второто изпълнително дело, като сочи, че последното предприето изпълнително действие за тяхното събиране е от 12.12.2019г., когато му е било изпратено съобщение за налагане на запор върху банковата му сметка. С оглед на посоченото поддържа, че най-късно на 13.12.2024г. задълженията му са се погасили поради изтичане на петгодишния давностен срок. Въз основа на 1 изложените съображения отправя молба за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който прави признание на исковете. Оспорва претендираните от ответника разноски, като счита, че не е станал повод за образуване на делото. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от С. С. Г. срещу Гаранционен фонд отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК за недължимост поради погасяването им по давност на следните суми, а именно: 4 601 лева- изплатено обезщетение за претърпени от С.И.П. имуществени и неимуществени вреди /главница/, 6 672,27 лева- законна лихва върху главницата за периода от 03.05.2012г. до 22.10.2025г. и 1 156,16 лева- разноски в съдебното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. №22273/2012 по описа на СРС, 48-ми състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №2221/2017г. и изпълнително дело №3150/2025г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег. №851 на КЧСИ.

За да бъдат същите допустими, следва да бъде установен правният интерес на ищеца от тяхното поддържане. Доколкото производството се характеризира с оспорване на изпълняеми права, интересът му е обусловен от наличието на скрепени с изпълнителна сила вземания, независимо дали същите се изпълняват или не към датата на предявяване на иска. В тази връзка следва да бъде посочено, че отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително признанието на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния интерес от неговото поддържане, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно, тъй като ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение.

В случая с оглед изразените от страните становища, с обявения за окончателен проект за доклад, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че срещу С. С. Г. въз основа на постановено по гр. д. №22273/2012г. на СРС, 48 с-в, съдебно решение е издаден изпълнителен лист за събиране на вземанията, по който е образувано изпълнително дело №2221/2017г. и изпълнително дело №3150/2025г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег. №851 на КЧСИ. Предвид посоченото, съдът намира, че по делото се установява наличието на правен интерес за ищеца от предявените искове.

На следващо място, при установяване интереса на ищеца от водене на настоящото производство, в тежест на ответното дружество, с оглед наведено основание за 2 погасяване на задълженията, е да установи наличието на обстоятелства, довели до прекъсване или спиране на приложимата спрямо тях погасителната давност.

В случая с отговора на исковата молба ответникът е признал изцяло основателността на предявените искове. С оглед отправеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска и след извършване на преценка за наличие на предпоставките за това, съдът намира, че са налице условията на чл.237, ал.1 ГПК за уважаване на предявените искове. По аргумент от чл.237, ал.2 ГПК в този случай съдът не излага мотиви.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има единствено ищецът.

Релевираното от ответника искане за присъждане на разноските в тежест на ищеца по реда на чл.78, ал.2 ГПК е неоснователно, тъй като същият, макар да е признал погасяването на вземанията по давност, е станал причина за завеждане на иска.

Съгласно установената съдебна практика „повод за завеждане на делото“ по смисъла на чл.78 ал.2 ГПК представлява всяко извънпроцесуално поведение на ответника, което обективно е създало за ищеца правна несигурност и е породило необходимост от съдебна защита за установяване на неговите права. В конкретния случай по делото е безспорно, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по гр.д.

№22273/2012г. по описа на СРС, 48-ми състав, с предмет процесните вземания, както и че въз основа на него същият е образувал изпълнително дело №3150/2025г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег. №851 на КЧСИ, в рамките на което на 08.10.2025г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника- ищец в настоящото производство. Предвид посоченото, съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, което обстоятелство изключва приложимостта на чл.78, ал.2 ГПК.

На следващо място, от представените по делото доказателства се установява, че ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 285,50 евро /558,40 лева/, които следва да му бъдат изцяло присъдени. Видно от приложения Договор за правни услуги от 01.12.2025г., страните са уговорили възнаграждение в размер на общо 450 евро. По делото е представена и подписана от страните Фактура №69/16.09.2026г., в която е посочено, че договорената сума е платена в брой. В рамките на предвидения срок насрещната страна е направила възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на спора и по-конкретно възложените в тежест за доказване от ищеца факти и обстоятелства, броя проведени съдебни заседания, както и обема на ангажираните от страните доказателства, като счита за съответен на тях хонорар в размер на 350 евро.

Така мотивиран, СЪДЪТ

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че С. С. Г., ЕГН **********, не дължи на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665, следните суми: 4 601 лева- изплатено обезщетение за претърпени от С.И.П. имуществени и неимуществени вреди /главница/, 6 672,27 левазаконна лихва върху главницата за периода от 03.05.2012г. до 22.10.2025г. и 1 156,16 лева- разноски в съдебното производство, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. №22273/2012 по описа на СРС, 48-ми състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №2221/2017г. и изпълнително дело №3150/2025г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег. №851 на КЧСИ.

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665, да заплати на С. С. Г., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 635,50 евро, представляваща понесените от страната разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4