Определение № 197 от 20.03.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 398/2025
- Вид
- Определение № 197
- Подписан
- 20.03.2025
- В сила
- 20.03.2025
- Състав
- Иваничка Димитрова Славкова, Светла Василева Даскалова, Румяна Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.270 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 197 гр. Варна, 20.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иваничка Д. Славкова
Членове:
Светла В. Даскалова
Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно частно наказателно дело № 20253100600398 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК вр. глава ХХ II от НПК.
Образувано е по частна жалба от подс.М. чрез неговия защитник адв.Л. срещу определение, постановено от Районен съд, гр.Варна в разпоредително заседание на 11.03.2025 г. по НОХД № 494/2025 г. по описа на същия съд, с което мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо М. на досъдебното производство е била потвърдена.
На първо място въззивният съд намира, че следва коментира процесуалния ред, по който се е стигнало до произнасяне на атакуваното определение:
НОХД № 494/2025 г. по описа на ВРС е образувано на 05.02.2025 г. Като с разпореждане от 07.02.2025 г. съдия-докладчикът е насрочил разпоредително заседание.
На 12.02.2025 г. във ВРС е постъпила молба от подс.М. за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“. Вместо да насрочи производство по реда на чл.270 от НПК, съдията-докладчик е разпоредил молбата да се докладва в съдебно заседание.
По тази молба първоинстанционният съд се е произнесъл едва месец покъсно - в разпоредително заседание на 13.03.2025 г.
По частната жалба:
При обсъждане на опасностите от укриване и извършване на престъпление, както и относно продължителността на търпяната мярка за неотклонение „задържане под стража“, настоящият състав съобрази, че:
- внесеният спрямо М. обвинителен акт е за престъпление, което се твърди, че е извършено само 19 дни след като подсъдимият е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ и е бил освободен от затвора;
1
- Т.К.Н посочена като пострадала в обвинителния акт, и друг път е била пострадала от престъпление, извършено от подс.М., а именно това по НОХД № 881/2024 г. на ВРС;
- подсъдимият е осъждан за множество и разнородни престъпления, включително и за такива срещу личността и
- продължителността на задържането на М. от около три месеца и половина не е прекомерна.
Изложеното води съда до извод за наличие на реална опасност ако бъде изменена мярката за неотклонение на М., той да извърши престъпление. За да се препятства тази опасност, въззивният съд намира, че правилно спрямо подс.М. е била определена мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Липсват основания за нейното изменение.
Несподелими са изложените в частната жалба оплаквания за неправилност на атакуваното определение предвид наличието на нови обстоятелства, каквито ВРС не е приел. Според защитата такива новонастъпили обстоятелства са различията в показанията на свидетелката Николова и оказването на съдействие от страна на подсъдимия за изясняване на фактическата обстановка в хода на ДП.
Сочените от защитата обстоятелства са неотносими към преценката, която съда следва да направи относно вида на мярката за неотклонение, а биха имали значение при решаване на делото по същество. Съответно при произнасянето си по искането за изменение на мярката за неотклонение, съдът не може да обсъжда сочените от защитата обстоятелства, тъй като би се ангажирал със становище по съществото на делото, каквото на този етап на съдебното производство е незаконосъобразно да изразява. И на следващо място - целите на мерките за неотклонение по конкретното наказателно производство, както са очертани в разпоредбата на чл.57 от НПК, според настоящата инстанция, не могат да се постигнат с по-лека мярка от "задържане под стража".
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено от Районен съд, гр.Варна в разпоредително заседание на 11.03.2025 г. по НОХД № 494/2025 г. по описа на същия съд, с което мярката за неотклонение „задържане под стража“, взета спрямо подс.М. е била потвърдена.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3