Решение № 2486 от 10.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2486 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20231110168925 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от Г. Б. К. срещу „МОТО ПФОЕ“ ЕООД следните искове: конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено със Заповед № 54/13.11.2023 г. на управителя на ответното дружество; осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за заплащане на сумата 12 000 лева, претендирана в нетен размер като обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 13.11.2023. до 13.06.2024 г.; осъдителен иск с правно основание чл. 224 КТ за сумата 200 лева – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 24 дни в нетен размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 2,26 лева обезщетение за забава от датата на прекратяване на трудовия договор за подаването на исковата молба /13.12.2023 г./ осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата 12 000 лева – сбор от неизплатено допълнително трудово възнаграждение в нетен размер за придобит трудов стаж и професионален опит, претендирано като дължимо за периода на действие на трудовия договор, 1 ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 6 488,29 лева, представляваща обезщетение за забава от падежа на всяко месечно задължение до подаването на исковата молба /13.12.2023 г./ осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 12 002,24 лева – сбор от неизплатено допълнително трудово възнаграждение в нетен размер за периода 01.10.2022-13.11.2023 г., дължимо съгласно вътрешна схема за плащане в предприятието, ведно с ъ с законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 ЗЗД – сумата 4 052,42 лева обезщетение за забава от падежа на всяко месечно задължение до подаването на исковата молба /13.12.2023 г./ В исковата молба и уточнителната молба (л.81) се твърди, че ищецът е сключил трудов договор с ответното дружество на 09.10.2018 г., като е изпълнявал длъжността „приемчик“ с място на работа – автосервиз Форд, Мото Пфое Младост на пълно работно време, при осемчасов работен ден.

Съгласно последното допълнително изменение към трудовия договор, трудовото възнаграждение на работника възлизало на 800 лева. Твърди, че съгласно чл. 6 от договора, работодателя се задължил да му изплаща месечни и/или годишни бонуси, представляващи допълнително трудово възнаграждение. Размерът на тези възнаграждение бил уговорен във вътрешна схема за плащане в предприятието, като последната такава, относима към исковия период, била от 31.03.2021 г. Сочи, че е изпълнил задълженията си по вътрешната схема на 108 % процента, но считано от 01.10.2022 г. до 13.11.2023 г. не е получавал допълнителните си възнаграждения /бонуси/.

Отправя искане ответникът да бъде осъден да заплати общия им нетен размер, възлизащ на сумата от 12 002,24 лева, ведно със законната лихва и мораторно обезщетение, дължимо от падежа на всяко месечно задължение.

Твърди, че има 40 години стаж по специалността си, но в периода на действия на трудовия му договор, работодателят не зачел в пълен размер така отработеното време в други предприятия, а признал единствено 3 години 8 месеца и 8 дни, въз основа на които определил размера и изплащал ежемесечно дължимото допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Счита, че има право да получи пълния размер на дължимото му месечно допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 0,6 %, за всяка отработена година на сходна длъжност, съобразно представените три броя трудови книжки. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 12 000 лева, представляваща сбора от всички дължими допълнителни възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за 2 целия период на действие на трудовия договор, ведно със законната лихва и мораторно обезщетение от падежа на всяко месечно възнаграждение.

Намира, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Сочи, че работодателят не е спазил процедурата по чл. 193 КТ и не е изискал предварително обяснения от работника. Твърди, че едва при връчването на заповедта е разбрал, че искане за даване на обяснения е било изпратено на служебен имейл, но в период, в който ищецът е бил в отпуск за временна нетрудоспособност, съгласно представен пред работодателя болничен лист. Освен това в искането са посочени два случая на дисциплинарни простъпки, а в заповедта наказанието е наложено за пет провинения. Намира, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е немотивирана, като част от нарушенията, за които е наложена, са били погасени по давност, съответно – заповедта е издадена извън преклузивните срокове по чл. 194 КТ. Намира за недостоверни датите на които са издадени, цитираните в Заповедта предварителни разрешения на Дирекция „Инспекция по труда“ и ТЕЛК УМБАЛ за неговото уволнение, доколкото същите предхождат извършването на дисциплинарните нарушения.

Оспорва и по същество описаните нарушения на трудовата дисциплина в заповедта за уволнение, като счита констатациите на работодателя за неверни.

Моли съдът да признае уволнението за незаконно и да го отмени.

Сочи, че в резултат на уволнението е останал без работа, поради което отправя искане за осъждане на работодателя да му заплати нетния размер на дължимите трудови възнаграждения за периода от 13.11.2023 г. до 13.06.2024 г., възлизащи общо на сумата от 12 000 лева. Сочи, че съгласно Заповедта за уволнение работодателят е посочил, че работникът не е ползвал 24 дни платен годишен отпуск, които обаче не са му заплатени, поради което предявява иск и за сумата от 200 лева, ведно със законната лихва и мораторно обезщетение от датата на прекратяване на договора до датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

От страна на ответника „Мото Пфое“ ЕООД се оспорват предявените искове. Твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, както и че процесната заповед е мотивирана. Сочи, че искането за даване на обяснения е изпратено на служебен имейл на работника, като съгласно справка в сървърите на работодателя, на 07.11.2023 г. писмото е препратено до личен имейл на работника, както и до друг електронен адрес. Излага подробни съображения по същество на описаните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. Оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение за оставане без работа, като излага съображения за момента на дължимост на законната лихва върху него. Твърди, че обезщетение за неизползван годишен отпуск е своевременно изплатено на 3 работника. Счита, че взел предвид всички отработени от ищеца години на други сходни длъжности в предходни предприятия, като въз основа на тези данни ежемесечно е изплащал дължимото на работника възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което към датата на прекратяване на договора е било в размер на 6.6 % /за 11г., 8м. и 13 д./ В условията на евентуалност, прави възражение за погасяване по давност на претендираните възнаграждения за трудов стаж за периода 09.10.2018 г. – 13.11.2020 г. Оспорва основателността на иска за заплащане на допълнително възнаграждение съгласно вътрешната схема за плащане в предприятието. Сочи, че такова възнаграждение се дължи при постигане на конкретно заложени резултати, каквито не са били налице в рамките на исковия период, поради което и това възнаграждение не е изплащано. С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от представените Трудов договор № 585/09.10.2018 г. и допълнителни споразумения към него(л.18-31) се установява, че същите са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „приемчик“ в сервиза на ответното дружество в кв. Младост, сервиз „Форд“. Безспорно е също така, че със Заповед № 54/13.11.2023 г. (л.22-24) на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от същата дата.

Видно от съдържанието на процесната Заповед № 54/13.11.2023 г. (л.2224), дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено за общо пет случая на нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца.

По отношение на случай № 1 е посочено, че на 09.09.2022 г. е постъпило оплакване от клиента „Аутомотив БГ“ ООД за извършен от страна на „Мото Пфое“ ЕООД неоторизиран ремонт на автомобил, предмет на сервизна поръчка № 022_01_0008184/09.09.2022 г., като клиентът твърди, че на автомобила са сменени дискове и накладки, без негово съгласие.

Относно случай 2 е посочено, че на 16.09.2022 г. е получено оплакване от клиент, че на 15.09.2022 г. собствения на клиента автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № СВ 8617 ВР е бил приет за сервизно обслужване, като след ремонта на автомобила клиентът е установил завишена стойност на фактурата поради извършени ремонтни дейности, които не са оторизирани от него.

Като случай 3 е описан следния случай: на 09.06.2023 г. приемчикът К. е приел за техническо обслужвана (смяна на масла и филтри ) клиентски автомобил. Информирал се е от клиента, че автомобилът е взет на лизинг от 4 него като частно лице. Тъй като клиентът е заявил, че е имал уговорка сумите да се му префактурират (неясно от кого и на какво основание) приемчикът К., вмество да издаде фактура на клиента и последният да заплати стойността на извършените от сервиза дейности или поне да провери неговите твърдения, се е доверил на клиента и е пуснал вътрешна фактура за сметка на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД.

Случай 4 е описан като: на 26.06.2023 г. служителят К. не се е явил на работа, като за причините за това свое отсъствие не е уведомил работодателя си по никакъв начин. На 03.07.2023 г. служителят се явил в „Мото Пфое“ ЕООД – филиал Младост (след 5 работни дни, в които не се е опитал да се свърже по никакъв начин с работодателя си) и е представил лично болничен лист на свой колега, но отново не е потърсил и не е разговарял с прекия си ръководител и не е обяснил защо не е предупреди веднага за отсъствието си.

На 31.08.2023 г. се е явил на работа и независимо от опитите на прекия му ръководител и ръководителя на „Мото Пфое“ ЕООД – филиал Младост да разговарят със служителя К. и да изяснят ситуацията същият е отказал всякаква комуникация с думите „има си болничен, там си пише“.

Относно случай 5 е посочено, че по отношение на ремонт на автомобил „Ford Kuga“, с рег. № .......... собственост на „Профи Турс“ ООД е изтекъл срока на договора за сервизиране на автомобила за сметка на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД, сумата за ремонт е следвало да се издаде на името на клиента „Профи турс“ ООД. Служителят К. е отворил поръчка №

022_20_0001186/26.09.2023 г. и сумата за ремонта е фактурирана на „МотоПфое Лизинг“ ЕООД. На 28.09.2023 г. от счетоводството на „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД обръщат внимание, че неправилно сумата е фактурирана за тяхна сметка. На 09.10.2023 г. прекият ръководител на служителя К. (г-н З.

– началник сервиз) e дал писмени инструкции какво трябва да се направи, като служителят не е изпълнил инструкциите. На 30.10.2023 г. служителят е подсетен писмено за случая отново от началник сервиз, но отново не е предприел действия и не е дал обяснения. Няколко дни след това в разговор е попитан какво се случва и отново е казано на служителя какво следва да се извърши. По становище от прекия ръководител - г-н З. – началник сервиз служителят не е реаргирал по никакъв начин. На 06.11.2023 г. г-н Такова (ръководител на „Мото Пфое“ ЕООД – филиал Младост ) повикал служителя К. на разговор по въпроса. Едва след този разговор работникът предприел частични действия, като фактурата, която е следвало да се издаде към 07.11.2023 г. не е факт, а дължимата сума по нея е 1 741,62 лева с ДДС.