Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 578 от 16.12.2024, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 787/2024
Вид
Решение № 578
Подписан
16.12.2024
В сила
16.04.2026
Състав
ЙОХАННА ИВАНОВА АНТОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Търговище, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря Ж. Люб. Ив. като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20243530100787 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК по предявен иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗС.

Ищците Х. М. Х. и А. А. Х., двамата от ****************, действащи чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Т. В.–ТАК твърдят в исковата молба, че с НА № 55, том I, дело 121 от 1985г. на РС Търговище ищците закупили недвижим имот - къща построена в ПИ № 280, в УПИ V280, находящ се в **************** от три лица – Б. Ил., П. Ат. и Ат. Сп..

Излагат още, че през 1987г. уговорили с един от продавачите-Б. Ил.собственик на съседен имот, представляващ част от същия имот с пл..№ 280 с площ от 1065кв.м. в квартал 22 по плана на селото, попадащ в УПИ VII – 280 да закупят този имот, като той се съгласил, при което ищците заплатили уговорената цена на Б. Ил., с уговорка, че той ще потърси документа за собственост, понеже не си спомнял къде го е прибрал и щом го намери, ще изповядат сделка пред нотариус. До сделка така и не се стигнало, като след време Б. Ил. починал.Излагат още, че от тогава и до момента, а именно в периода от 1987г. и до момента владеят имота непрекъснато, спокойно и явно и никой не им е оспорвал собствеността върху имота, но като решили да се 1 снабдят с нотариален акт за собственост върху имота, установили, че същият е актуван като частна общинска собственост и за него е съставен АЧОС № 3464/15.04.2005г., при което ищците приемат, че за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за признаване за установено, че ищците са собственици въз основа на давностно владение на процесния имот недвижим имот, представляващ част от имот с пл..№ 280 за който е отреден УПИ VII – 280 с площ от 1065кв.м. в квартал 22 по плана на ****************; претендират разноски. В съдебно заседание иска се поддържа от процесуалния представител на ищците адв.Т. В.-ТАК, която пледира за уважаването му, като сочи, че съществува нормативна възможност по закон ищците да придобият имота, предвид това, че след отпадане на спирането на давността за придобиване на общински имоти, тя започва да тече отново от 03.03.2022г.; година претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, със становище за допустимост, но неоснователност на иска, доколкото имотът е записан в разписния лист към плана на селото от 1959г. на Б. П. Ил. без данни за документ за собственост, а в предходния кадастрален и регулационен план на селото от 1942 до 1959г. УПИ VII-280 представлява част от парцел IV в кв.70 и в разписния лист няма данни за собственик.Излага се също, че за УПИ VII-280 има съставен АЧОС № 3464/15.04.2005г., като имотът е бил държавен, в последствие преминал в общинска собственост по силата на закона.Поради изложеното ответникът приема, че ищците не могат да придобият собствеността върху този имот и въз основа на давностно владение, с оглед съществувалите ограничения в закона, поради което моли за отхвърлянето на иска.В съдебно заседание и в писмени бележки процесуалният представител на ответника ********** Д. К. поддържа въведените възражения, като излага подробни съображения относно законосъобразното придобиване на собствеността върху имота първо от държавата, а след това и от Община Търговище, както и за невъзможността на ищците да придобият собствеността върху този имот въз основа на давностно владение; поддържа още, че съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК представения по делото АЧОС № 3947-ХХ от 19.XII.1975г. представлява официален документ, който не би могъл да бъде оспорен и оборен в настоящото производство; моли за отхвърлянето на иска, претендира разноски; въвежда възражение по чл.

78,ал.5 от ГПК.

2

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото НА № 55, том I, дело 121 от 1985г. на РС Търговище се установява, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в посочения НА ищците са придобили собствеността върху недвижими имоти, представляващи къща, стопански постройки и навес, построени в парцел V, пл.№ 280 в кв.22 по плана на **************** с площ на урегулирания парцел от около 920кв.м., върху който е отстъпено право на строеж на посочените сгради, за сумата от 10000лв., платени чрез заем от ДСК.Видно от приложената Скица № СК-150/01.02.2024г., изд. от Община Търговище се установява, че процесният имот, за който ищците претендират право на собственост въз основа на давностно владение, е съседен на имота, в който е построена купената от ищците къща и е отразен в тази скица като част от имот с пл.№ 280 в УПИ VII-280 с площ от 1065кв.м., при граници: УПИ V280 на Ал. Мл., УПИ VIII-279 на Г. Р., С. Г. и М. Х., а от Удостоверение за данъчна оценка № 7505000716/02.02.2024г., изд. от Община Търговище, имотът е с данъчна оценка в размер на 5766,30лв.От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 5589/11.04.2023г., изд. от Община Търговище се установява, че имената Ал. М. Мл. и Ал. М. Х. са имената на едно и също лице.От представените от ответника писмени доказателства се установява, че с АДС № 3947/19.12.1975г. на ОбНС Търговище е актувано дворно място в кв.22, парцел VII-280 по плана на ****************, незастроено, с площ от 1360кв.м. с посочено основание чл. 77,ал.5 от НДИ, което е отписано като държавна собственост със заповед № ДС 55/07.04.2005г. на Областния управител на Област Търговище и имотът е актуван с АЧОС № 3464/15.04.2005г. изд. от Община Търговище на осн. §42 от ПЗР ЗИД на ЗОС , а с АДС № 3944/19.12.1975г. изд. от ОбНС Търговище е актуван имот, представляващ общинско дворно място в кв.22, парцел V-280 по плана на **************** , застроено място с площ от 1250кв.м. с признато безвъзмездно право на строеж на Б. П. Ил., който имот е отписан като държавна собственост със Заповед № ДС 45/07.04.2005г. изд. от Областен управител на Област Търговище и за него е съставен АЧОС № 3464/15.04.2005г. от Община Търговище с посочено основание §42 от ПЗР ЗИД на ЗОС.

3

От заключението по назначената СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и отговарящо на поставените задачи, както и от разясненият на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за ********** има два плана. -стар план, който е действал от 1919г. до 1959г. и нов план, одобрен със Заповед №332/22.01.1959г. Новия план е действащ и към настоящия момент, като по стария план на ****************, имота предмет на настоящето дело е бил в регулация и е бил част от парцел IV, в кв.70, а по новия план от 1959 година, процесния имот е в регулацията на **********, като в плана е отразен като УПИ VII-280 с площ около 1121 кв.м, и е част от дворно място с пл.№280 в кв.

22. В разписния лист към новия план имота е записан като двор на Б. П.

Ил..Установено е още, че първоначално по новия план на **************** от 1959 година от недвижимия имот представляващ дворно място с пл.№280 в кв. 22 са били образувани три парцела, а именно парцели V, VI и VII в кв 22, а със Заповед №311/22.11.1974г. трите парцела са обединени в един, който със същата заповед е разделен на два нови парцела, а именно: парцели V и VII, съответстващи на УПИ V-280 и УПИ VII-280 в кв.22. Други промени в регулационния план, касаещи процесния имот не са правени. В разписния лист (стр.9 от делото) към новия план УПИ V-280 в кв.22 първо е записан като двор на Б. П. Ил., а след това е записан на Ал. М. Мл. с НА №53, т.1, д.

№121/1985г., а в разписния лист към новия план УПИ VII-280 в кв.22 е записан като двор на Б. П. Ил..На място имотът не е застроен, терена е равен.

В по-голямата си част е засят с люцерна, а останалата свободна площ се ползва за отглеждане на сезонни зеленчуци. В имота има череша, праскова, 3 круши, кайсия, ябълка, слива, като от трите страни имотът е ограден с огради от мрежа на колове, а към улицата има двойна врата от метални рамки с мрежа и няма ограда към УПИ V- 280 защото имотите се ползват общо, като вещото лице е представила и скица на имота.От заключението по назначената допълнителна СТЕ, неоспорено от страните което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно се установява, че единствените данни процесния имот да е бил одържавяван са от Акт за държавна собственост №3947 -XX от 19.XII. 1975г., като Актът е издаден на основание чл.77, ал.5 от Наредба за държавните имоти (отм.) и в него е записано, че имотът е бивша собственост на ОбНС ****************.

По делото са събрани и гласни доказателства.Св. Ан. Ив. Р., съседка на 4 ищците твърди, че ги познава от 1966г. когато свидетелката дошла да живее в селото и знае, че ищците имат два имота, единият с къща и стопански постройки, който купили през 1985г. и втори, който купили две-три години по-късно и който имот е незастроен.Твърди, че познава и лицето, от което ищците са купили имота-Б. П.На поставен въпрос отговор, че знае че има общински имоти в селото, но такъв има на съседна улица и свидетелката не знае процесният имот да е бил общински, нито някой да е оспорвал собствеността или владението върху имота.Св.К. М. М., съсед, живеещ на съседна улица, твърди, че ищците първо купили къщата, а две-три години покъсно и втория незастроен имот, като от тогава до сега ищците живеят там, а мястото е оградено с мрежа и къщата и дворното място ги използват общо.

Твърди още, че знае, че ищците са купили от бай Б. и двете места - къщата и двора и свидетелят не е чувал някой да има спорове за това място. Съдът, преценявайки свидетелските показания съгл. чл. 172 от ГПК приема, че следва да ги кредитира изцяло, като логични и непротиворечиви и отговарящи и на писмените доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:Предявеният от ищците иск е за установяване правото им на собственост въз основа на упражнявано давностно владение като оригинерен придобивен способ, като ответникът въвежда възражения за невъзможност да се придобива по давност имот, който е бил държавен, деактуван е и е надлежно актуван като частна общинска собственост.По така въведените възражения, съдът приема следното: Видно от представените писмени доказателства по делото, за процесния имот е съставен АДС № 3947/19.12.1975г. на ОбНС Търговище, с който е актувано дворно място в кв.22, парцел VII-280 по плана на ****************, незастроено, с площ от 1360кв.м. с посочено основание чл. 77,ал.5 от НДИ, която разпоредба, обаче, касае актуването на отчуждени имоти, а не основанието за одържавяване чрез регламентиран в НДИ(отм.) способ. Така и в съставения за този имот АЧОС № 3464/15.04.2005г. изд. от Община Търговище на осн. §42 от ПЗР ЗИД на ЗОС липсва придобивно основание, а е посочена разпоредба, касаеща преминаването на държавни имоти в собственост на общината.Съдебната практика, вкл. задължителната такава на ВКС последователно приема, че съставеният акт за частна общинска собственост, с който имотът е актуван като общински на осн. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС не легитимира ответника 5 като собственик. Посочването на това общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска собственост не може да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС, като такова придобивно основание липсва и в представения АДС № 3947/19.12.1975г. на ОбНС Търговище. При липсата на доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за частна държавна собственост не е в състояние да легитимира общината като собственик на процесния имот в този см. Решение № 559/02.10.2024г. по гр.д.№ 608/2024г. на ВКС, I г.о., Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о. и мн. др.. В константната практика на ВКС напр. решение № 321/14.10.11 г. по гр. д. № 1167/10 г. на ВКС, I ГО, решение № 269 от 03.08.12 г. по гр. д. № 643/11 г. на ВКС, I ГО и др. се приема, че актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи. Вярно е, че според чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост има качеството на официален свидетелстващ документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното, което изискване не е налице в приложения АЧОС. Т.е. самото посочване в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, според която определена категория държавни имоти стават общински по силата на закона, не е в състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал държавен в периода преди влизане в сила на цитираните в него разпоредби( в този см. решение № 81/24.07-.2018г. по гр.д.№ 402982017г. на ВКС, II г.о, решение № 321/14.10.11 г. по гр. д. № 1167/10 г. на ВКС, I г.о., решение № 269 от 03.08.12 г. по гр. д. № 643/11 г. на ВКС, I г.о. и др.).На следващо място, видно от писмените доказателства по делото и от двете заключения по СТЕ, процесния имот е бил част от по-голям имот, който е бил 6 записан в разписния лист към новия план УПИ V-280 в кв.22 първо като двор на Б. П. Ил., а след това е записан на Ал. М. Мл. с НА №53, т.1, д.№121/1985г., а в разписния лист към новия план УПИ VII-280 в кв.22 е записан като двор на Б. П. Ил., обуславящо извод, че имотът е бил собственост на физически лица, доколкото, както се посочи по-горе, липсват доказателства да е придобит от държавата на конкретно основание.Поради изложеното съдът приема възраженията на ответната страна в тази връзка за неоснователни.И за пълнота, с оглед задължението на съда да се произнесе по всички възражения на страните, съдът приема за неоснователно и възражението за невъзможност за придобиване на имот, частна общинска собственост по давност по принцип, доколкото забраната по чл. 86 от ЗС е отпаднала от 01.06.1996г. по отношение на частната общинска собственост, като същата е спряна на 31.05.2006г. с разпоредбата на §1 от ЗИДЗС(Д.В. бр. 105/2006г.).След това, обаче, с влязло в сила на 07.03.2022г. решение №3/24.02.2022г.