Решение № 293 от 04.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. София, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001001041 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Българо-американска кредитна банка“АД /“БАКБ“АД/, ЕИК 121246419, чрез юрисконсулт А. Р. насочена против Решение № 261000/21.06.2001 г., постановено по т.д.№ 133/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, с което молбата на въззивника по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Ивент Про“ЕООД, ЕИК 203352012 е отхвърлена.

Образувано е и по подадена частна жалба от „Ивент Про“ЕООД против Определение № 264486/15.09.2021 г., постановено по същото т.д., с което молбата му по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските, е отхвърлена.

В първата от жалбите се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, вкл. – отказ на първоинстанционния съд да допусне събирането на своевременно поискани и относими към предмета на производството доказателства.

Посочените процесуални нарушения довели и до неустановяване на относимите към спора факти, а от там и до постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния закон – ТЗ, както и до неговата необоснованост.

По подробно изложените доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционно решение и по съществото на спора уважи молбата по реда на чл.625 ТЗ на въззивника.

В отговора по въззивната жалба същата насрещната страна оспорва наведените в нея доводи.

1

В жалбата, насочена против постановеното по реда на чл.248 ГПК определение от първоинстанционния съд, се поддържа неправилност на същото, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички ангажирани от частния жалбоподател доказателства, касаещи извършените разноски от страната за производството пред СГС.

По изложените подробни оплаквания в тази насока е поискано от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и по същество да постанови уважаване на искането на страната за присъждане на сторените от нея разноски по делото.

Тези оплаквания се оспорват в отговора на насрещната страна по частната жалба с доводи, че съдът е преценил всички налични доказателства, и във връзка с тях е приложил точно относимия към спорния въпрос материален и процесуален закон.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционно дело, констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Българо-Американска кредитна банка“АД /“БАКБ“АД/, в чиято обстоятелствена част са изложени твърдения, че ищецът и „Ивент Про“ЕООД били обвързани от абсолютна търговска сделка – договор за финансов лизинг, сключен на 06.07.2018 г., изменен с анекс № 1/18.07.2018 г., според условията на който ищцовата банка, като лизингодател е предоставило на ответното дружество, като лизингополучател, недвижими имоти и движими вещи за ползване срещу възнаграждение под формата на финансов лизинг. По този договор лизингополучателят не изпълнил задълженията си за плащане на дължимите се лизингови вноски, съобразно погасителния пран, неразделна част от договора, поради което и след отправена покана и даден двуседмичен срок за доброволно изпълнение, на 17.07.2020 г. „БАКБ“АД едностранно развалила договора за финансов лизинг.

Твърдяло се е, че задълженията на ответника за заплащане на дължимите се лизингови вноски до момента на развалянето на договора не били изпълнени и към момента на предявяване на молбата по чл.625 ТЗ, поради което и ищецът счита, че „Ивент Про“ЕООД е неплатежоспособно по смисъла на чл.608 ТЗ.

Последното, т.к. паричните задължения, произтичащи от посоченото правно основание, към датата на разваляне на договора били в общ размер от 443 691,56 евро, а последното плащане в изпълнение на тези задължения от страна на ответника било направено на 30.06.2019 г. за частично погасяване на дължимата се за м.юни лизингова вноска, след което плащанията спрели.

По изложените съображения е поискано от първоинстанционния съд да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на ответника, с начална дата 30.06.2019 г. и да открие производство по несъстоятелност по отношение на същия.

Ответникът, чрез законния и чрез процесуалните си представители е оспорил твърденията в молбата, че ищецът е негов кредитор с изискуемо парично вземане, произтичащо от търговска сделка с аргумент, че облигационното правоотношение, на което се позовава ищецът, е прекратено, а след прекратяването кредиторът издал кредитни известия към фактурите, на чието основание са се дължали лизингови вноски по вече разваления договор. По този начин за всички суми за дължима главница, описани в молбата на „БАКБ“АД били издадени кредитни известия от банката към фактурите, материализиращи дължимите лизингови вноски. Според ответникът по този начин било отпаднало главното му задължение, а с него и основателността и изискуемостта на всички акцесорни вземания за лихви и разноски, защото „БАКБ“АД напрактика се отказало да събира своите суми. Т.к. в последствие банката нито променила и/или новирала тези свои твърдени вземания, в счетоводството на ответника нямало ликвидно и изискуемо вземане към този кредитор.

Решаващият състав на САС, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, съобрази доводите и възраженията на страните във връзка със събраните и пред настоящата инстанция доказателства, вкл. вземайки предвид оплакванията за неправилност на 2 първоинстанционното решение, формулирани във въззивната жалба, приема следното:

Жалбата на „БАКБ“АД е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, във вр. с чл.631 ТЗ, от молителя-ищец в производството по несъстоятелност, който е надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване на решението на СГС.

Последното е валидно и допустимо, като постановено по редовно предявена молба, от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма.

Разгледани по същество оплакванията за неговата неправилност настоящата въззивна инстанция намира за основателни, по следните съображения:

Нормите на чл.608 ТЗ, чл.630, ал.1 ТЗ и чл.631 ТЗ установяват в кумулативна даденост предпоставките на сложния фактически състав, чието наличие сочи на откриване на производството по несъстоятелност срещу търговец, а те са следните: 1/ да е налице искане за откриване на производство по несъстоятелност, изхождащо от кредитор по смисъла на чл.625 ТЗ, респ. – чл.742, ал.1 ТЗ до компетентния за това съд, определен по реда на чл.613 ТЗ; 2/ длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане;

4/ да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на /каквото състояние се поддържа в случая//; 5/ затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно и имуществото на длъжника не е достатъчно за покриване на задълженията му при отчитане интересите на кредиторите /арг. от чл.631 ТЗ/.

След преценка на ангажираните и пред двете инстанции доказателства в настоящия казус по решаващият състав приема за безсъмнено установено наличието на посочените предпоставки.

Така на първо място и двете страни по делото са търговци, като няма спор помежду им и се установява еднозначно от анализа на приобщените писмени доказателства, че същите са се обвързали от договор за финансов лизинг с опция за изкупуване от 06.07.2018 г. и анекс № 1/18.07.2018 г. към него. Според постигнатите съглашения в него между страните банката-въззивник, като лизингодател, е предоставила в държане на лизингополучателя подробно описаните в договора недвижими имоти и движими вещи за срок до 31.05.2028 г., срещу задължение на лизингополучателя да му заплати първоначална лизингова вноска от 202 311,14 евро и 51 лизингови месечни вноски в размер, съгласно погасителния план, неразделна част от договора. Последният съдържа детайлно описание на правата и задълженията на страните по него, вкл. лизингова цена и цена на опцията за изкупуване, пращане и предплащане, ДДС, лихва, такси и комисионни, неустойка за забавено плащане, неизпълнение, разваляне на договора и т.н.

Не е спорно между страните /така молбата – становище от 15.03.2021 г. на ответникавъззиваем/ и писмените доказателства, че лизингополучателя „Ивент Про“ЕООД не е изпълнявал точно по размер и във времево отношение задължението си за заплащане на лизинговите вноски към м.юни 2019 г., поради което и с уведомление, връчено редовно и лично на управителя на дружеството от ЧСИ М. - № *** от РКЧСИ на 02.07.2020 г., банката-лизингодател го е поканила да заплати доброволно пълния размер на дължимите и просрочени суми, подробно посочени по основание и размер в уведомлението, в двуседмичен срок от получаването му, като в противен случай на осн.чл.16.1 от договора е отправила едностранно изявление за развалянето му.

Няма спор и че лизингополучателят не е изпълнил тези задължения в дадения му срок, поради което и следва да се приеме, че на 17.02.2020 г. договорната връзка е била развалена едностранно от банката – факт, на който се позовава и въззиваемият-ответник.

Няма спор и по другия релевантен факт – че за периода след развалянето на договора лизингополучателят не е изпълнил доброволно задължението си за заплащане на лизинговите вноски, дължими до развалянето на договора така, както са конкретизирани в уведомлението, като не е сторил това вкл. към датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.

3

Същият поддържа, че се е освободил от това негово задължение след като кредиторът му издал кредитни известия към фактурите, на чието основание са се дължали лизингови вноски по вече разваления договор, с което действие той счел главното си задължение за отпаднало, а поради този факт и отпаднала била дължимостта на всички останали акцесорни вземания за лихви и разноски.

Решаващият състав приема тези доводи за несъстоятелни защото договорът за финансов лизинг е с продължително изпълнение на задълженията на лизингодателя и периодично изпълнение на задълженията на лизингополучателя, поради което и неговото разваляне има действие занапред, но не обхваща задължението за плащане на предхождащите развалянето на договора лизингови вноски.

Освен това действията по издаване на кредитно известия след развалянето на договора в никакъв случай не може да се тълкува като действие по опрощаване на дълга, произтичащ от това правоотношение така, както се претендира от ответника-въззиваем.

По своята правна природа кредитното известие е първичен счетоводен документ, с който се намалява данъчната основа на доставка или се нулира данъчната основа при развалянето на доставка, за която вече е издадена фактура /чл.115 ЗДДС, чл.78, ал.4 ЗДДС/.

Т.е. – с посочения документ счетоводно се документира изменението на данъчната основа или развалянето на доставката, защото специалният закон задължава в случай на такова изменение доставчикът да издаде съответното известие към фактурата, което е кредитно, предвид че в такъв случай данъчната основа се изменя винаги в посока намаление.

С оглед на изложеното се налага, че с издаването на кредитните известия след развалянето на договора за финансов лизинг от страна на банката-кредитор към издадените по-рано /преди развалянето на сделката/ фактури, с получател длъжника-лизингополучател, кредиторът е изпълнил едно свое вменено му от специалния закон задължение, което има значение и касае единствено и само задълженията му, а и тези на насрещната по сделката страна към фиска като данъчно задължено лице.