Решение № 10019 от 13.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10019 гр. София, 13.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110117589 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу ИЗ. М. Г. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № г. по описа на СРС.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ИЗ. М. Г. за сумите от:

1305,84 лева (хиляда триста и пет лева и 84 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 232,83 лева (двеста тридесет и два лева и 83 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 13.12.2021 г., 44,23 лева (четиридесет и четири лева и 23 стотинки), представляваща главница за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 10,16 лева (десет лева и 16 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2018 г. до 13.12.2021 г., както и държавна такса в размер на 31,86 лева (тридесет и един лева и 86 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).

В законоустановения срок длъжникът е подал възражение частично срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за изпълнение единствено в оспорената й част. С разпореждане от 24.03.2022 г. по посоченото ч. гр. дело съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист по отношение на сумите и периодите, чиято дължимост е призната от длъжника.

Видно от направеното отбелязване изпълнителен лист е бил издаден на 28.03.2022 г.

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за оспорената част от вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

1

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ЖК.КРАСНА ПОЛЯНА, бл.44, вх.Б, ет.1, ап.26, аб. № 213771.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава.

Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство, като установителните искове са предявени за част от вземанията по заповедта за изпълнение, за която не е издаден изпълнителен лист, а именно: 120,00 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г., ведно със законна лихва за период от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 27,30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за период от 15.09.2019 г. до 13.12.2021 г., както и сумата от 10,16 лева, представляваща мораторна лихва върху цена на услугата дялово разпределение за период от 31.12.2018 г. до 13.12.2021 г.

Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове поради погасяването на претендираните вземания по давност. Признава фактите и обстоятелствата, посочени в поставените към вещите лица въпроси от ищеца.

Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед изразеното от ответника в отговора на исковата молба във връзка исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 12.06.2022 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 08.09.2022 г. без възражения от страните.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се 2 одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

Приет по делото е договор за нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане рег. № , дело № г., от който се установява, че ответницата И.М. Асенова е придобила собствеността върху процесния недвижим имот, а именно ап. , находящ се в гр. София, ЖК.г. Фактът на собственост не се и оспорва от ответника.

С оглед на изложеното съдът приема, че ответницата И.М. А има качеството потребител на топлинна енергия в процесния период.

Както се посочи по-горе, не са спорни между страните въпросите, касаещи обеме на доставяната топлинна енергия, формирането на нейната цена, коректното отчитане на общия топломер, разпределение, което да отговаря на нормативната уредба, размер на задължението и съответствието му с реално потребената топлинна енергия.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Оспорва се единствено фактът, че претендираната в настоящото исково производство главница е погасена поради изтекъл давностен срок. Възражението е направено в предвидения в закона срок за отговор на исковата молба, поради което следва да бъде разгледано.

Доколкото се установи наличие на облигационно правоотношение между страните, то съдът следва да разгледа възражението за настъпила погасителна давност, което се явява основателно.

3

Съгласно тълкувателно решение по ТД № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Предявяването на иска спира течението на давността. При предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, същият се счита за предявен с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в случая на 29.12.2021 г. При липсата на представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността, погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 29.12.2018 г. Съобразно общите условия вземането става изискуемо след изтичане на 45 дни от периода, за който е доставяна енергията /чл. 33, ал. 1 от Общите условия/. В случая процесният период е от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г., като задължението за последния период, включен в процесния, е станало изискуемо, считано от 16.10.2018 г. Налага се извод, че изискуемостта на цялата сума, претендирана като главница, е настъпила в период повече от три години преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парочино задължение, поради което е погасена по давност. Искът се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен, доколкото в настоящото производство се претендира единствено погасеният по давност остатък от главницата, за който не е издаден изпълнителен лист в заповедното производство.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.