Акт от 01.11.2019, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр.

Силистра, 01.11.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Василева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова

2. Огнян Маладжиков при секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д. № 270 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Н.Г.С. против Решение № 294 от 09.08.2019 г. по гр.д.№ 847 / 2019 г. на Силистренския районен съд, с което са отхвърлени исковете ѝ към Земеделска кооперация „16 декември“ за отмяна на уволнението, възстановяване на работа и обезщетение за оставането ѝ без работа, изчислено на база 2046,80 лв месечно, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба.

Жалбоподателката счита, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и моли въззивния съд да го отмени, като вместо него уважи исковете ѝ. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма постъпил отговор от въззиваемия ответник. В съдебното заседание оспорва жалбата, моли да се потвърди обжалваното решение, претендира разноски.

При съобразяване на доказателствата по делото Силистренският окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Н.С. с ЕГН ********** е била главен счетоводител на Кооперация „Земеделска кооперация „16 декември““ с ЕИК *********. Назначена е на тази длъжност с трудов договор № 2 от 01.04.1993 г.

(л. 18)

Приложената справка от търговския регистър показва, че тя е член на управителния съвет (УС) на кооперацията, също така и Татяна Иванова Неделчева (л. 9).

На 09.03.2019 г. е проведено общо събрание на кооперацията. Воден е протокол съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗК, а протоколчик е била Татяна Неделчева. Едно от взетите решенията на общото събрание е счетоводната дейност да се даде на счетоводна къща (л. 15).

Счетоводството на кооперацията е водено от жалбоподателката и Татяна Неделчева, видно от щатното разписание, прието на заседание на УС на 18.10.2018 г. (л. 36).

На 15.03.2019 г. е проведено заседание на УС на кооперацията, присъствали са всички членове, воден е протокол, подписан от всички присъстващи членове на УС и двама членове на контролния съвет. Първа точка от дневния ред е избор на счетоводна къща. В протокола са посочени предложенията на председателя на кооперацията, предложение от Татяна Неделчева да се пита счетоводна къща, която работи и с други кооперации, и предложение на жалбоподателката да се потърсят и други счетоводни къщи. В решението е записано, че „Всички гласуваха7“за“ счетоводна къща

„Железов“ ЕООД“. Втора точка от дневния ред е промяна на щатното разписание, уточнено е, че общата бройка работещи е 40. Изказвали са се същите лица като в точка първа, но са обсъждали тежестта на работата на полевъдното звено и на пазачите, съкращаването на чистача, поемането на работата на кантарджията и др. Неделчева и С., дотогава счетоводителки, не са повдигнали въпрос за техните длъжности, които видно от приложеното щатно разписание за 40 души не включва тях (л. 29). Единствено Георги Недков пита какво ще стане с Татяна Неделчева и Н.С., на което председателят на кооперацията отговаря, че първата си е подала молба за напускане, а Н. ще продължи да работи още два месеца. Решението по тази точка е „Всички са съгласни с новото щатно разписание: 7 „за““. Трета точка от дневния ред е връчване на предизвестие за прекратяване на трудовия договор с Н.С. и още едно лице. Става ясно, че ищцата жалбоподател не се е съгласила да остане още два месеца, а 30 дни, приела е предизвестието, считано от 15.03.2019 г. Протоколът не съдържа особено мнение на някого от подписалите го (л. 26-28).

Връченото на 15.03.2019 г. предизвестие за прекратяване на трудовия договор с жалбоподателката е на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ от КТ, но основанието не е мотивирано изрично с текст, че става въпрос за съкращаване на щата (л.8).

На 25.03.2019 г. на С. е издаден болничен лист за временна неработоспособност, продължен до 17.04.2019 г. (л. 5 и 6).

На 15.04.2019 г., по времето на отпуска поради временна неработоспособност, на жалбоподателката е връчена Заповед № 70 / 12.04.2019 г. за прекратяване на трудов договор на основание чл.

328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаляване обема на работа, считано от 15.04.2019 г. (л. 7).

Същото основание – по т. 3, е вписано и в трудовата книжка на служителката (л. 17).

Последният пълно отработен месец, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение на Г. е февруари 2019 г. и брутното ѝ възнаграждение е 2046,80 лв, за което е издаден фиш за заплата (л. 11).

След прекратяване на трудовото правоотношение жалбоподателката е останала без работа, видно от Удостоверение № 190191901889770 / 31.07.2019 г. на НАП (л. 35).

Служителката е оспорила уволнението си пред районния съд, предявявайки искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

В исковата си молба поддържа, че трудовото ѝ правоотношение е прекратено със Заповед № 70 / 12.04.2019 г. поради намаляване обема на работа, без да е посочено друго основание в текстовата част. Описва случилото се на общото събрание на кооперацията и че на него е обсъждан въпросът за това дали счетоводството да се изнесе на външен изпълнител. Твърди, че е имало дискусия и без да се даде исканата информация се е стигнало до гласуване. Въпреки че не е имало намаляване обема на работа, тя е уволнена на това основание, като акцентира, че това е станало по време на отпуска ѝ по болест, без да ѝ се връчи предизвестие. От самата заповед разбира за новото основание и заявява, че: „В предходен момент ми бе връчено предизвестие, като там, според работодателя, това се налага с оглед закриване на щата“. Счита, че уволнението ѝ е незаконно, като изтъква следните доводи: 1. Няма закриване на щата, а ако има, то тя не е освободена на това основание. 2. Няма намаляване обема на работа. 3. Няма правна възможност да бъде освободена на последното основание без предизвестие. 4. Не е преодоляна закрилата при уволнение, визирана в чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. 5. Липсват мотиви в заповедта за уволнение. 6. Работодателят не е спазил изискването след изтичане на предизвестието да издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, така предизвестието е останало без последици и представлява едно правно нищо, а издадената заповед за уволнение на друго основание е без предизвестие, т.е. незаконосъобразна. 7. Няма данни дори за размера на дължимото обезщетение по реда на чл. 224 от КТ.

С исковата молба е поискана отмяна на уволнението, възстановяване на работа и обезщетение за оставането без работа в продължение на шест месеца, на база 2046,80 лв, или 12 280,80 лв.

С отговора си на исковата молба ответникът се позовава на задължителността на решенията на общото събрание (ОС) на кооперацията за останалите ѝ органи, компетентността на УС да съкрати щата на служителката в изпълнение на решението на ОС, редовността на взетото решение на УС и връчването на предизвестието. Поддържа, че конститутивното действие на прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, а издадената впоследствие заповед е без правно значение, поради което дори да страда от пороци, те не влияят на законността на уволнението, както не влияе и фактът, че е връчена на служителката по време на отпуска по болест.

В доклада на съда по чл. 146 от ГПК, обективиран съгласно чл. 312, ал.1, т. 2 във вр.ал. 2 от ГПК в Разпореждане № 2606 / 15.07.2019 г. освен всичко друго е посочено заявеното от ищцата, че предизвестието ѝ е връчено на основание закриване на щата.

В съдебното заседание пред районния съд ищцата няма възражение по доклада, оспорва съдържанието на протокола от заседанието на УС, твърдейки че 1. В него се е подписала на присъствал, а не на гласувал – за или против. 2. Протоколът не е оформен по никакъв начин, не е представен дневен ред, той е едно правно нищо. 3. На събранието на УС няма как да се връчват предизвестия. 4. В кооперацията се изпълняват счетоводни функции от лица на граждански договор, което противоречи на законодателството.

В решението си районният съд мотивирано е възприел становището на ответника, за да отхвърли исковете. Приел е, че протокол № 4 от 15.03.2019 г. не е оспорен надлежно, тъй като съдържа подписа на ищцата, без да е изложила особено мнение, поради което е налице уволнителното основание, посочено в предизвестието. Липсата на мотиви в текстовата част не се явява съществен порок, доколкото ищцата е била наясно за основанието, на което я уволняват, тъй като е участвала в обсъждането му.

Работодателят е упражнил правото си да прекрати едностранно трудовия договор с предизвестие на 15.03.2019 г., към който момент ищцата не е била в болничен и поради това не се намира под закрилата при уволнение по чл. 333 от КТ. Съдът е приел, че на 15.04.2019 г. трудовото правоотношение вече е било прекратено с изтичане срока на предизвестието и не би могло да се въведе ново основание за уволнение с връчването на Заповед № 70. Липсата на подбор също не опорочава уволнението, тъй като длъжността на ищцата е била единствена, поради което подборът се явява право, а не задължение за работодателя. Това че счетоводството се води от лице на граждански договор не означава, че съкращаването на щата е фиктивно, тъй като работодателят е в правото си да оптимизира по свое усмотрение дейността си, дори без да са отпаднали задачите, включени в трудовата функция на съкратената длъжност.

Подробното описание на процесуалните действия, осъществили се пред районния съд, е необходимо за очертаване на предметния обхват на въззивната проверка, която следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, а именно че по правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен в произнасянето си от посоченото във въззивната жалба. Въпреки това прието е, че дори и без позоваване въззивната инстанция следи служебно за приложението на императивните правни норми.

С въззивната жалба ищцата поддържа следните аргументи за неправилност на първоинстанционното решение: 1.

Предизвестието не е достатъчно за прекратяване на трудовото правоотношение, необходимо е изрична заповед за това, която носи своите последици пред други учреждения и институции. 2. В срока на предизвестието работодателят може да преосмисли своето поведение и да прекрати договора на друго основание. Щом, според съда, няма нужда от заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, защо работодателят е издал такава, като е променил правното основание? 3.

Жалбоподателката не е била съгласна с решението на УС, с което практически сама се оставя без работа. Подписът ѝ е бил само за удостоверяване на присъствието ѝ на заседанието. 4. Не се изтъкват никакви нарушения от нейна страна, за да е необходимо оптимизиране на счетоводната дейност. 5.

Въпросът със закрилата по КТ е преекспониран от районния съд. Поддържа, че по време на болничния ѝ отпуск е уволнена на различно основание от това, на което е предизвестието.

В съдебното заседание пред въззивния съд, в хода на устните състезания, процесуалният представител на въззивницата навежда доводи за манипулация на протокола от заседанието на УС, твърдейки че никъде не е отразено с колко гласа е гласувано за решенията, а цифрата 7 преди „за“ е дописана. Акцентира, че подписите на присъствалите е на последната страница, навеждайки по този начин довод, че предходните са подменени.

От правна страна въззивният съд намира следното:

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а жалбата срещу него – неоснователна.

Предметът на въззивната проверка е ограничен от посоченото в жалбата, което може да се обобщи в следните въпроси:

1. Взето ли е валидно решение от орган на работодателя за уволнението? Отговорът на този въпрос ще обхване и доводите за манипулация на протокола от събранието на УС на кооперацията. 2. На какво основание е прекратено трудовото правоотношение? Отговорът на този въпрос ще обхване доводите за момента на прекратяването, значението на Заповед № 70 / 12.04.2019 г. и необходимостта от преодоляване на закрилата при уволнение. 3.