Определение № 2500 от 10.08.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1918/2026
- Вид
- Определение № 2500
- Подписан
- 10.08.2026
- В сила
- 10.08.2026
- Състав
- Петя Алексиева, Пепа Маринова-Тонева, Иванка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 407, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2500 гр. София, 10.08.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Алексиева
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Иванка Иванова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501918 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 25617/24.02.2026 г. (изпратена чрез пощенски оператор на 23.02.2026 г.) на М. Д. И., ЕГН **********, срещу определение рег. № 3134 от 10.02.2026 г. по в.ч.гр.д. № 12084/2025 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-Ж състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 25026531 от 23.12.2024г. (в оригинал), подадена по електронен път на 13.12.2024 г., срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 16.06.2014 г. в полза на Г. Н. за месечна издръжка от 120 лв. за период от 11.03.2009 г. до 06.08.2012 г., присъдени по привременни мерки на детето Н. Н..
Частната жалбоподателка поддържа, че атакуваното определение е неправилно. По делото било налично единствено разпореждане, с което на Г.
Н. е отказано издаването на изпълнителен лист, не и такова, с което е разпоредено такъв да му бъде издаден. В кориците на делото не се намирал този изпълнителен лист. На жалбоподателката била връчена само покана за доброволно изпълнение, но не и разпореждане за издаване на изпълнителен лист. По тези и други съображения, неотносими за допустимостта на частната жалба по чл. 407 ГПК, оставена без разглеждане като просрочена с обжалваното определение, се иска отмяната му.
В жалбата са заявени и множество доказателствени искания, 1 неотносими към допустимостта на частната жалба по чл. 407 ГПК, поради което въззивният съд не следва да ги уважава.
Заявено с частната жалба е и искане по чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ на жалбоподателката. По това искане администриращият СГС се е произнесъл с определение рег. № 7180 от 27.03.2026 г., като го е оставил без уважение. Това определение е връчено към 13.05.2026 г. и не е обжалвано, поради което не е предмет на въззивна проверка, нито въззивният съд дължи повторно произнасяне по искането.
Насрещната страна по частната жалба – Г. Н. Н., не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
По в.ч.гр.д. № 12084/2025 г. Софийски градски съд, ЧЖ-VI-Ж състав е бил сезиран от М. Д. И., ЕГН **********, с частна жалба вх. № 25026531 от 23.12.2024 г. (в оригинал), подадена по електронен път на 13.12.2024 г., срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 16.06.2014 г. в полза на Г.
Н. Н. за месечна издръжка от 120 лв. за периода от 11.03.2009 г. до 06.08.2012 г., присъдени по привременни мерки за детето Н. Г. Н.. Изложени са твърдения, че жалбоподателката е узнала за издадения изпълнителен лист на 28.11.2024 г., когато й е била връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 1114/2024 г. на ЧСИ Д. З., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС - Шумен.
Ответникът по частната жалба Г. Н. Н. е депозирал писмен отговор, с който е оспорил жалбата като недопустима, евентуално – неоснователна. По издадения изпълнителен лист били образувани предходни изпълнителни дела, като по изп. дело № 2098/2017 г. по описа на ЧСИ Р. М. на жалбоподателката била връчена покана за доброволно изпълнение през 2018 г. Поради това частната жалба по чл. 407 ГПК е просрочена и като такава - недопустима.
2
Видно от приложените архивирани дела по проведен бракоразводен процес, по гр.д. № 501/2008 г. на РС - Ботевград са постановени привременни мерки в отрито съдебно заседание на 11.03.2009 г., като М. Д. И. е осъдена да заплаща за детето си Н. месечна издръжка в размер на 120 лв. Решението на РС - Ботевград е отменено с решение на ОС - София и делото е изпратено на СРС по компетентност.
По образуваното гр.д. № 15523/2010 г. на СРС, 89 състав определената месечна издръжка по привременните мерки е прекратена с определение от 06.08.2012 г.
Отказът на СРС за издаване на изпълнителен лист за издръжката по определението за привременни мерки е бил обжалван. Видно от служебно установеното от СГС определение № 9319 от 30.04.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 3989/2014 г. на СГС, разпореждането на СРС, 89 състав от 15.08.2012 г. по гр.д. № 15523/2010 г., с което е оставено без уважение искането на Г. Н. за издаване изпълнителен лист, е отменено и е постановено да се издаде изпълнителен лист. В изпълнение на това определение на 16.06.2014 г. от СРС е издаден изпълнителният лист.
Видно от отбелязванията върху изпълнителния лист от 16.06.2014 г. и информацията, изискана от ЧСИ Р. М., рег. № *** на КЧСИ, само пред този съдебен изпълнител са били образувани три изпълнителни дела по същия изпълнителен лист - първото от 2014 г., което е било прекратено и унищожено, второто - през 2017 г, прекратено поради перемпция, и третото - през 2024 г., прекратено по искане на взискателя. По второто образувано изп. дело № 20177900402094 на длъжника М. И. е връчена покана за доброволно изпълнение на 30.08.2018 г., видно от изпратените от ЧСИ Р. М. покана за доброволно изпълнение и обратна разписка за връчването й (л. 108 – 109 от делото на СГС). Покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20247900401792 не е връчвана предвид връчената такава по предходното изпълнително дело от 2017 г., връчено е само съобщение за образувано изпълнително дело (л. 110 от делото на СГС).
С обжалваното определение от 10.02.2026 г. Софийски градски съд, след като обсъдил подробно твърденията на страните и постъпилата информация, счел, че частната жалба е просрочена и като такава - процесуално недопустима, поради което я оставил без разглеждане.
3
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 407, ал. 1 ГПК, разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
В случая по делото се установи, че покана за доброволно изпълнение по процесния изпълнителен лист от 16.06.2014 г. е била връчена на частната жалбоподателка още на 30.08.2018 г. Както е посочил и СГС, от значение за допустимостта на частната жалба на длъжника срещу разпореждане по чл. 407 ГПК е връчването на първата покана за доброволно изпълнение, не и евентуални връчени такива по последващи образувани изпълнителни дела въз основа на същия изпълнителен лист.
Процесуалният закон не обвързва срока за обжалване от длъжника с връчване на разпореждането за издаване на изпълнителния лист, за длъжника този срок тече от връчване на поканата за доброволно изпълнение, поради което неотносими за допустимостта на жалбата по чл. 407 ГПК са доводите в частната жалба, че на жалбоподателката била връчена само покана за доброволно изпълнение, но не и разпореждането за издаване на изпълнителния лист. Предвид установеното, че в случая поканата за доброволно изпълнение е била връчена на частната жалбоподателка на 30.08.2018 г., двуседмичният срок по чл. 407 ГПК е изтекъл още през 2018 г., далеч преди подаване на частната жалба на 13.12.2025 г. Като просрочена, частната жалба е процесуално недопустима и правилно с обжалваното определение е оставена без разглеждане.
Поради това частната жалба срещу определение рег. № 3134 от 10.02.2026 г. по в.ч.гр.д. № 12084/2025 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-Ж състав е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25617/24.02.2026 г. на М. Д. И., ЕГН **********, срещу определение рег. № 3134 от 10.02.2026 г. по 4 в.ч.гр.д. № 12084/2025 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-VI-Ж състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 25026531/23.12.2024 г. (в оригинал), подадена по електронен път на 13.12.2024 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5