Решение № 101 от 28.03.2022, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Ловеч, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ******КА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20214310100780 по описа за 2021 година

Обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.415, ал.1, т.1 във връзка с чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК : 030269049, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68 срещу ИВ. ВЛ. ИВ. от гр.Ловеч, в която изтъква, че на 23.10.2019 год. в гр.Ловеч, на ул.“Търговска“№44, е реализирано ПТП, при което ИВ. ВЛ. ИВ., в качеството си на водач на товарен автомобил „Нисан Терано“, с рег.№ОВ 8001 ВН, собственост на „Биоферма Абланица“ООД, при маневра ляв завой на влизане в ред на паркираните превозни средства, не се съобразява с положението на паркирания специален автомобил „Фолксваген Крафтер“, с рег.№СВ 4955 НК, собственост на „ДСК Лизинг“АД и го блъска в предната му дясна част. Вследствие на удара с.а. „Фолксваген Крафтер“, с рег.№СВ 4955 НК, със задната си част удря намиращата се зад него сграда, собственост на ******, нанасяйки й материални щети. След настъпване на ПТП, ИВ. ВЛ. ИВ. е напуснал местопроизшествието преди идване на органите за контрол на движение по пътищата.

След сигнализиране на органите на Сектор „Пътна полиция“- ОДМВР-гр.Ловеч за настъпилото произшествие и след установяване от тях на напусналия водач, компетентно длъжностно лице е съставило Протокол за ПТП №1688374 от 24.10.2019 год., в който е констатирано, че вината за настъпилото произшествие е на водача на т.е.“Нисан Терано“, с рег.

№ОВ 8001 ВН – ИВ. ВЛ. ИВ.. За извършените нарушения на правилата по ЗДвП, на виновния водач И.И. му е съставен АУАН №119859.

Пояснява, че по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица №ВG/08/119000262284, със срок на валидност от 01.02.2019 год. до 31.01.2020 год., покриващ отговорността на водача на т.а.“Нисан Терано“, с рег.№ОВ 8001 ВН, в „Дженерали Застраховане“АД е заведена щета №210576444 от 29.10.2019 год. от ****** за изплащане на полагащото му се застрахователно обезщетение за нанесените имуществени вреди. По експертна оценка, изготвена въз основа на направена количествено-стойностна сметка за сумата, необходима за възстановяване на вредите, както и приспаднатата от нея натрупана амортизация върху материалите за периода на ползване, е определено и на 06.11.2019 год. е изплатено обезщетение в размер на сумата 337,45 лева.

Цитира текста на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, съглано който „Дженерали Застраховане“АД има право да претендира посочената сума от виновния водач. С писмо изх.№310005217 от 11.03.2020 год. поканили ответника в 7-мо дневен срок от получаване на поканата доброволно да възстанови платеното застрахователно обезщетение. От върнатата обратна разписка е видно, че ИВ. ВЛ. ИВ. е получил регресната покана на 20.03.2020 год., но до настоящият момент той не е заплатил задължението си по посочената по-горе щета. С оглед на тези обстоятелства, от името на „Дженерали Застраховане“АД е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано Ч.гр.дело 1

№522/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч, пети състав. С разпореждане на съда искането за издаване на заповед за изпълнение по посоченото дело срещу ответника ИВ. ВЛ. ИВ. е уважено. Поради подаване на възражение по чл.414 от ГПК от страна на длъжника, заповедта за изпълнение не е влязла в сила, респективно за тях възниква правната възможност за предявяване на настоящият иск за установяване на съществуването на вземането за заплатено застрахователно обезщетение.

С оглед на изложеното по-горе, в законоустановения срок и на основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК, моли да бъдат призовани на съд и след като се убеди в основателността на ищцовата претенция, да постанови решение, по силата на което безпорно да установи, че ответника ИВ. ВЛ. ИВ., ЕГН-********** дължи на „Дженерали Застраховане“АД, ЕИК :

030269049 сумата в размер общо на 337,45 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, както и сумата от 33 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 28.03.2020 год. до датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Моли съда да осъди ответника за направените в заповедното производство разноски, в това число заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Моли за присъждане и на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, отвеника счита предявеният против него иск за допустим, като подаден от надлежна страна. Относно основателността му го намира за неоснователен и недоказан по следните съображения : Не отрича, че е участник в настъпилото на 23.10.2019 год., в 22,30 часа ПТП, за което е съставен Протокол за ПТП №1688374/24.10.2019 год., в резултат на което са нанесени имуществени вреди на сграда, собственост на ******в. Допуска, че изплатеният размер на застрахователното обезщетение от 337,45 лева е справедливо определен, но не е съгласен да носи регресна отговорност към засрахователя за тази сума. Счита, че регресната му отговорност към застрахователя е обвързана от кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, предвидени в чл.500, ал.1, т.3 от КЗ, и съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, е в тежест на ищеца да ги докаже. В случая заявява, че са налице : валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; негово виновно противоправно поведение като водач на застрахования автомобил, осъществено в периода на застрахователно покритие; настъпили са имуществени вреди в резултат на това поведение; изплатено е от застрахователя на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер, посочен по-горе, които обстоятелства не оспорва. Но категорично не приема твърдението на ищеца, че идването на органите за контрол на движението по пътищата е било задължително в случая и че е напуснал мястото преди това. Твърди, че в исковата си претенция „Дженерали Застраховане“АД не конкретизира поради кое от основанията, визирани в чл.125 от ЗДвП е било задължително това идване.

В регресната покана, връчена му на 20.03.2020 год. също има само твърдение, че на основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ „Дженерали Застраховане“АД има право да получи платеното застрахователно обезщетение от виновния водач.

Категоричното му убеждение е, че последиците в резултат на причиненото от него ПТП, не изискват изчакването на място на органите на МВР, тъй като при произшествието няма убит или ранен човек; произшествието не е предизвикало задръстване на пътното платно; в произшествието не участва превозно средство, превозващо опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; в произшествието не участва превозно средство с чуждестранна регистрация; не е употребил алкохол или друго упойващо средство и никъде в актовете на конкролните органи, включително протокола за ПТП няма отразени такива данни; притежава свидетелство за управление на МПС №280132784, което е отразено и в АУАН, които са му били съставени; в произшествието не участват ППС на Министерство на отбраната или българската армия, както и на съюзнически и/или чуждестранни въоръжени сили; няма разногласие между него – Участник 1 и Участник 2 – регионалния мениджър на „ДСК Банк-Транс Секюрити“ П.М., относно обстоятелствата, свързани с произшествието, нито има разногласие със собственика на претърпялата вреда сграда ******в; няма МПС, участвало в произшествието, което да не е можело да се движи на собствен ход след това, поради причинените му щети, като в подкрепа на гореизложеното цитира и трайна съдебна практика, а именно Решение №260436/29.09.2020 год. по гр.дело №13316/2019 год. на РС-гр.Варна; Решение №260290/23.03.2021 год. по гр.дело №2025/2020 год. на РС-гр.Русе; Решение №9/26.03.2021 год. по гр.дело №694/2020 год. на РС-гр.Троян.

Моли при съобразяване на всички изложено съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли като изцяло неоснователен и недоказан предявеният от „Дженерали Застраховане“АД срещу него положителен установителен иск за дължимост на платено от ищеца застрахователно обезщетение за нанасени имуществени вреди в размер на сумата 337,45 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, мораторна лихва в размер на 33,00 лева за периода от 28.03.2020 год. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и направените в заповедното производство разноски и платени такси, поради липса на представки за ангажиране на регресна отговорност на деликвента на посоченото от ищеца основание.

2

В хода на исковия процес «Дженерали Застраховане»АД, редовно призовано, не изпраща представител, но чрез пълномощника си юрисконсулт Симеонова изразява молба-становище, в което не възразява делото да се разгледа в отстъствие на техен представител. Поддържа изцяло твърденията и доказателствените си искания, изложени в исковата молба, както и в последващите депозирани по делото от дружеството молби-становища. Излага подробни аргументи защо исковата претенция е основателна и доказана, в който смисъл моли съда да я уважи като присъди на «Дженерали Застраховане»АД направените в настоящото исково и в заповедното производства съдебно-деловодни разноски, съгласно списък инкорпориран в молбата-становище изх.№310002173/28.02.2022 год.

В случай, че претендираните от ответника разноски за адвокат надвишават минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, моли съда, на основание чл.78, ал.5 от ГПК да ги намали поради прекомерност.

Отвеникът, редовно призован, не се явява лично, но чрез пълномощника си адв.Николова, оспорва исковата молба и поддържа отговора, представен в срока по чл.131, ал.1 от ГПК. Отново, както е посочено и в отговора на исковата молба уточнява, че не оспорва механизма на извършване на ПТП и това което застрахователят е изплатил.

В пледоарията си по съществото на спора адв.Николова моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана, тъй като в конкретният случай твърди, както подробно са развили това в отговора на исковата молба, че нито една от предпоставките, визирани в текста на чл.125 от ЗДвП не е съществувала, за да задължи доверителя й да остане на място до пристигане на органите на Пътна полиция. Що се отнася до собственика на сградата, макар и пострадал от ПТП, както се опитва да докаже ищцовата страна, твърдението на адвоката на ответника е, че собственика на сградата, макар и пострадал в пътния инцидент не е участник в ПТП, за което се позовава на Параграф 6, т.27 от ДР на ЗДвП, където е дадена дефиниция на понятието кой е участник в ПТП. С оглед липсата на императивните предпоставки на Закона за търсене на регресен иск, смята, че искът е неоснователен и недоказан, поради което и моли съда да го отхвърли.

Претендира за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Настоящият съдебен състав като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на процесуалните представители на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по вътрешно убеждение, съгласно чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :

Видно от служебно изисканото и приложено като доказателство по делото Ч.гр.дело №522/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч е, че въз основа на заявление, подадено на 08.03.2021 год. от „Дженерали Застраховане“АД е издадена в негова полза Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №288/09.03.2021 год. срещу длъжника ИВ.