Решение № 104 от 10.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Бургас, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г.ева Стоянова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева като разгледа докладваното от Петя Г. Г.ева Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20222100600049 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 24, ал.5, т.2 от НПК и е образувано по жалба на адв. М. Д. от АК – София, пълномощник на Г. Х. Х. срещу определение № 1519/21.12.2021 г., постановено по НЧХД № 4262/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас, с което е прекратено наказателното производство по делото.

С посочения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че тъжбата не отговаря на условията по чл. 81, ал. 3 от НПК, същата е недопустима за разглеждане поради просрочие, което налага прекратяване на образувано по нея дело.

С жалбата се настоява за отмяна на постановения първоинстанционен съдебен акт като неправилен и връщане на делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

От защитника на подсъдимата П. – адв. Г. Х. от АК – Сливен е 1 постъпила молба, с която се излагат съображения за законосъобразност и обоснованост на атакувания първоинстанционен акт и се иска неговото потвърждаване.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният тъжител се явява лично, като чрез своя пълномощник – адв. Д., поддържа жалбата. Моли за отмяна на атакуваното определение на БРС и връщане делото на първата инстанция за разглеждане на делото по тъжбата. Претендират се разноските по делото.

Подсъдимата не се явява пред въззивния съд, редовно призована.

Защитникът й – адв. Х. поддържа представената молба – становище и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на определението, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество - и за основателна.

На 31.01.2020 г. частният тъжител Г. Х. е подал в Районен съд – Бургас частна тъжба с вх. № 5268/31.01.2020 г. против подсъдимата К. С. П. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 от НПК, по която било образувано настоящото наказателно дело от частен характер. С определение на съдията-докладчик същата е оставена без движение и на частния тъжител са дадени указания за отстраняване на недостатъците в нея.

След неколкократно удължаване на дадения му срок, тъжителят писмено уточнил тъжбата, формулирайки обвиненията против П. по следния начин:1/Престъпление по чл. 148, ал. 2 от НК, за това, че на 30.07.2018 г. заявила устно пред полицейски орган в гр. Поморие, че е била принудена от тъжителя да извърши съвкупление с него, които обстоятелства не били верни;

2./ Престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 31.07.2018 г. заявила пред разследващ орган и пред съдия в гр. Поморие, че тъжителят е осъществил секс /съвкупил се /с нея.

С определение от 04.06.2020 г., съдията – докладчик по НЧХД № 482/2020 г. прекратил съдебното производство на основание чл. 42, ал. 2 от НПК и изпратил делото по компетентност на Районен съд – Поморие, където 2 било образувано дело под нов номер- НЧХД № 104/2020г. Производството по него приключило с присъда от 16.09.2020 г., с която подсъдимата П. била призната за виновна за престъпление по чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26 от НК. С решение № 70 от 13.07.2021 г., по ВНЧХД № 4/2021 г. БОС върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр. Поморие.

След връщане на делото било образувано ново дело под № 153/2021 г. по описа на ПРС. Поради отвеждане на всички съдии, била изчерпана възможността за формиране на законен състав , който да разгледа делото.

Това наложило прекратяването му, а в последствие с определение от 16.09.2021г. на ВКС изпратено за разглеждане от БРС.

Така пред Районен съд – Бургас е било образувано НЧХД № 4262/2021 г. Като счел, че частната тъжба е нередовна, с разпореждане № 2539/23.09.2021 г. съдията – докладчик я оставил без движение, давайки указания на тъжителя. След уточняване на тъжбата, с разпореждане № 3028/26.10.2021 г. съдията – докладчик дал ход на същата и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

В проведено на 21.12.2021 г. съдебно заседание, след направено уточнение от повереника на частния тъжител – адв. Д., касаещо датата на подаване на тъжбата и възражение от страна на защитника на подсъдимата – адв. Х., че тъжбата е подадена извън срока, първоинстанционният съд, с определение, предмет на настоящия съдебен контрол, на основание чл. 24, ал.

5, т. 2 от НПК , прекратил наказателното производство по делото. Приел, че още на 30.07.2018 г. , когато е бил разпитван като свидетел, по образувано срещу неизвестен извършител наказателно производство с обвинение по чл.

152, ал. 1 от НК, частният тъжител е научил за извършеното престъпление клевета.

Приел е, че посоченото обвинение е било образувано срещу неизвестен извършител, а не конкретно срещу тъжителя. Затова за него е отсъствала пречка да заведе дело от частен характер за престъпление клевета, което е следвало да стори до 30.01.2019 г., когато изтичал 6-месечния преклузивен срок.

Настоящият въззивен състав не споделя мнението на първата инстанция, по следните съображения:

Видно от съдържанието на тъжбата и допълненията към нея, в 3 същата са изложени ясно обстоятелствата, които частният тъжител твърди, че са разгласени със сигнал, подаден пред органите на РУ – гр. Поморие, като е посочено мястото на извършване на деянието. Въз основа на подадения сигнал, е било образувано ДП № 396/2018 г. по описа на РУ – Поморие, водено срещи неизвестен извършител за престъпление по чл. 152, ал. 1 от НК, като тъжителят е бил разпитван в качеството на свидетел, но също така спрямо него са били упражнени и мерки за процесуална принуда.

В хода на това досъдебно производство, прокурорът прекратил ДП № 396/2018 г. по описа на РУ – Поморие, като същевременно намерил данни за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК и в тази връзка на 12.11.18г. постановил да се отделят материали в отделно ДП, за неговото разследване.

Изпратил последното свое постановление на РП – Бургас по компетентност .

С Постановление от 21.12.2018 г. и това ДП е било прекратено , на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК.

Видно от изисканата и приложена от РС – Поморие по НЧХД № 104/2020 г. справка от РП – Поморие, крайните актове по ДП № 396/2018 г. по описа на РУ – Поморие, Пор. № 351/2018 г. по описа на ПР – Поморие и ДП с Пор. № 221/2018 г. по описа на РП – Поморие не са били изпращани на Г. Х. Х., тъй като същият не е от кръга на правоимащите лица, които е следвало да бъдат уведомявани. В писмото също така е посочено, че Х. не е имал процесуалното качество нито за пострадал, нито на обвиняем по посочените досъдебни производства.

Въззивният съд счита, че изводите, до които е достигнал РС – Бургас в прекратителното определение са неправилни. Действително Х. е бил разпитван в качеството на свидетел на 30.07.2018 г. по ДП, образувано за престъпление по чл. 152, ал. 1 от НК, което деяние е от общ характер. Така също, в хода на това досъдебно производство са събрани доказателства, че не е извършено посоченото деяние, като са преценявани същите в контекста на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, за което е било образувано друго досъдебно производство, впоследствие също прекратено с постановление от 21.12.2018 г. на прокурор от РП-Поморие.

Необходимо е на първо място, да бъде направено съпоставяне между престъплението набедяване и престъплението клевета. Разликата между двете е в различната цел, която преследва деецът, средството, с което си служи той 4 и защитаваното благо. Набедяването е такова срещу правосъдието и наказателното преследване се възбужда от органите на досъдебното производство, като обвинението се поддържа от държавния обвинителпрокурора. Клеветата засяга собствената оценка и личното чувство за достойнство, както и доброто име на човека в обществото, като производството се образува по частна тъжба на пострадалия и обвинението се поддържа от него.

Двете престъпления се намират в условията на алтернативност, поради което провеждането на разследване за престъплението от общ характер набедяване изключва възможността за паралелно водене на производство за клевета, основаващо се на същите факти.

Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че за частния тъжител не е съществувала възможност да подаде тъжба срещу лицето, изнесло неверни и позорящи данни срещу него, преди приключване на започналото досъдебно производство, водено за престъпление по чл. 286 от НК, тъй като едни и същи са фактите на които би се основавало всяко от обвиненията . В случая не е от съществено значение, че обекта на засягане на набедяването са обществените отношения свързани с правилното функциониране на съдебните органи, а не правата на отделен индивид.

По отношение на последния, видно от материалите по досъдебното производство е, че вече са били приложени мерки на процесуална принуда, именно във връзка с твърденията на К. П. – Г. Х. е задържан за 24часа от правоохранителните органите пред заведение в с.Равда, в присъствието на други познати нему хора, временно предоставен с протокол за доброволно предаване и приложен по делото като веществено доказателство бил и автомобилът, с който тъжителят изкарвал прехраната си като таксиметров шофьор.

С атакуваното определение за прекратяване на наказателното производство, настоящият въззивен състав намира, че са нарушени правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6.1, правото на ефективни правни средства за защита по чл. 13 от ЕКЗПЧОС, както и правото на пострадалия от престъпление, което се преследва по негова тъжба, да повдига и поддържа обвинение за това престъпление пред съда, съобразно чл. 80 от НПК. При условие, че двете постановления на прокурора за прекратяване на 5 водените досъдебни производства – за престъпление по чл. 152, ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК не са съобщени на частния тъжител, то следва да се приеме, че в случая за него не тече срок за подаване на частна тъжба до съда. Прекратявайки изцяло наказателното производство, районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на тъжителя. Последното несъмнено е от категорията на съществените, което налага връщане на делото на първата инстанция за продължаване на производството по тъжбата на Г. Х. . Порокът не може да бъде саниран от настоящата инстанция, тъй като страните по спора биха били лишени от една инстанция по фактите.

Недопустимо се явява исканото от повереника на частния тъжителя произнасяне на настоящата инстанция по въпроса за направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, тъй като наказателното производство не е приключило с окончателен съдебен акт, съобразно разпоредбите на чл.

189 и чл. 190 от НПК.

С оглед на изложеното, настоящата инстанция счита, че обжалваното определение, с което е прекратено наказателното производство, следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Бургас.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение № 1519 от 21.12.2021 г. по НЧХД

№4262/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото за продължаване на производството по тъжбата на Г. Х. Х. от Районен съд-Бургас.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

6

2. _______________________

7