Решение № 329 от 10.10.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Б.С., 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100537 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове от Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.С., ул.Х.К., бл.51, вх.А, ет.1, ап.1, със съдебен адрес: гр.Т., ул.“Захари Стоянов“, ет,4, оф.30, чрез адв.Д. Г. от АК-Л., против „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул.Оборище №13Б, п. к. 9700, общ.

Ш., обл. Ш., както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.1, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №79414/25.09.2024г., в условията на евентуалност (ако съдът приеме договорът за валиден) – иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.27, ал.1 от процесния договор.

В исковата молба се сочи, че на 25.09.2024г. ищецът е сключил с „Лендиво“ ООД Договор за потребителски кредит №79414, по силата на който кредитодателят й предоставил в заем сумата в размер на 400,00 лв. при фиксиран ГЛП от 36,00 % и ГПР от 42,58 %.

Съгласно погасителен план кредит следвало да се погаси чрез 1 вноска в размер на 412,00лв., в която били включени главница, договорна лихва, като при неизпълнение на задължението по чл.17, ал.1 от Договора за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят следвало да заплати и неустойка в размер на 108лв., дължимо с погасителната вноска.

Релевира доводи за нищожност на договора. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не е отговаря на действителния. Твърди, че неустойката следва да бъде включена в ГПР. Инвокира доводи за недействителност на предвидената клауза за неустойката по Договора, като намира същата за неравноправна.

1

Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Лендиво“ ООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че неустоечната клауза не е част от същественото съдържание на договора за кредит, предвид което дори да се приеме, че същата е недействителна, това не би обосновало нищожност на целия договор. На следващо място, твърди, че договорът е сключен съгласно приложимите законови разпоредби.

Излага доводи в подкрепа на становището, че неустойката по договора не следва да бъде включена в ГПР по същия, като релевира доводи за действителност на уговорката за неустойка. Оспорва становището в исковата молба за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца с правно основание чл.211 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК, с които е поискал да се осъди Ц. П. П. да заплати на „Лендиво“ ООД сумата в размер на 400,00лв., представляваща усвоена, но незаплатена от кредитополучателя главница по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от депозиране на насрещната искова молба – 27.05.2025г., до окончателно изплащане на вземането. В условията на евентуалност, в случай, че съдът прогласи нищожността на договора за кредит, моли на основание чл.23 от ЗПК да бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 400,00лв., представляваща чистата главница по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от депозиране на насрещната искова молба – 27.05.2025г. Излага подробни съображения.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещия иск е депозирал писмен отговор, в който оспорва насрещния иск по основание, като не оспорва исковата претенция по размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

В хода на производството са събрани писмени доказателства.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, като с Определение №618/19.08.2025г. е признато от съда за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 25.09.2024г. между ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника „Лендиво“ ООД, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит №79414. По силата на цитирания договор ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 400,00 лева, при фиксиран ГЛП от 36,00 % и ГПР от 42,58 %.

Ищецът се задължил да изплати кредита чрез една погасителна вноска в размер на 412,00лв., в която били включени главница и договорна лихва. В чл.17, ал.1 от Договора е уговорено, че ако страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство с и в полза на кредитора, с което третото лице 2 се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.27, ал.1 от Договора при неизпълнението на това задължение се начислявала и дължала неустойка от 0, 9 % от стойността на усвоената сума на ден, като начислената неустойка се заплащала периодично заедно с вноските на погасителния план. В случая е една вноска при неустойка от 108 лв.

Между страните не се спори, като същото е признато с доклада по делото за ненуждаещо се от доказване, че във връзка с порцесния Договор за потребителски кредит №79414/25.09.2024г. ищецът не е заплащал суми, както и че към ГПР по кредита не е включена дължимата неустойка.

Като писмени доказателства са представени договорите за кредит, погасителен план към договора за паричен заем, общи условия.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че винаги е налице правен интерес от признаване нищожността на сключената сделка независимо от обстоятелството дали по същата е налице плащане, респективно дали е налице възможност за страната да предяви осъдителен иск. С оглед изложеното съдът намира предявените искове за допустими.

Доколкото страна по процесните договори е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договорите съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието 3 на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключените договори, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Настоящата съдебна инстанция намира, че процесният договор не попада в изключението, визирано в новелата на чл.4, ал.1, т.6 от ЗПК, съгласно която разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Настоящият договор за кредит действително е със срок за погасяване до три месеца. За да се изключи процесният договор от приложното поле на ЗПК обаче, следва да са налице и двете предпоставки от разпоредбата на закона, т.е. не само срокът на договора да е до три месеца, а и да се дължат незначителни разходи по договора. В случая по договора е предвидена неустойка в размер на 108,00 лв., която представлява над една четвърт от размера на главницата. Този размер на разхода по кредита не е незначителен, ерго не са налице кумулативно предвидените в чл.4, ал.1, т.6 ЗПК предпоставки, поради което договорът за кредит попада в приложното поле на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,58 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорено обезпечение чрез предоставяне на обезпечение и то в много кратък срок (до 3 дни), без да може да компенсира повишения риск. По този начин тази клауза за обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения, за потребителя ще възникнат допълнително разходи във връзка с гаранцията на 4 кредита.

Според настоящия състав на съда посоченият в процесния договор размер на ГПР от 42,58% не отразява действителния процент на разходите в случая, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно –неустойката за непредоставяне на обезпечение по кредита, която също следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.