Решение № 22 от 21.02.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Раднево, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100587 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 141, ал.

7 ТЗ във вр. чл. 286 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

Производството е образувано по искова молба на М. К. У. срещу „МБАЛ Д-р Димитър Чакмаков Раднево“ ЕООД, с която се предявяват осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.

141, ал. 7 ТЗ във вр. с чл. 286 ЗЗД. Ищецът твърди, че за времето от 02.04.2018 г. до 26.02.2020 г. между нея и доктор Т.Т. в качеството му на упълномощен представител на Общински съвет Раднево, собственик на дяловете на ответното дружество, бил сключен договор за възлагане на управлението на еднолично дружество с ограничена отговорност – лечебно заведение по ЗЛЗ. Твърди, че съгласно клаузите на договора й било възложено да управлява в качеството на управител болничното заведение при възнаграждение, определено на база 300 процента от средната брутна заплата в дружеството. Твърди, че същото съгласно чл. 9 от договора следвало да се изплаща от ответното дружество, в разпоредбата на чл. 14 от договора било уредено правото й на 30 работни дни платен отпуск за една календарна година, извън празнични и почивни дни. Твърди, че с решение на Общински съвет Раднево била освободена от длъжността управител на 26.02.2020 г., към която дата следвало да получава трудово възнаграждение от 4325 лв., от 1 които 3597 лв. възнаграждение за заеманата длъжност и допълнително възнаграждение от 728 лв. Твърди, че съгласно чл. 9, ал. 4 и чл. 6, ал. 2 от договора имала право и работила и като лекар специалист, за което следвало да получава възнаграждение по щата за длъжността, ведно с определени с вътрешни правила допълнителни възнаграждения за тази дейност. Твърди, че възнаграждението, което получавала като лекар, било на база отработени дни и извършена лечебна дейност, което не било постоянна величина. Твърди, че за месеци септември и октомври 2019 г. следвало да получи по 4500 лв., за месец ноември 2019 г. й било платено възнаграждението, а за месец декември 2019 г. следвало да получи 2500 лв., за следващите два месеца нямала такава дейност и не й се дължало възнаграждение. Твърди, че след прекратяване на договора й за управление не и били платени възнагражденията за управител и като лекар специалист за месеци септември, октомври и декември 2019 г. и януари и февруари 2020 г., а на основание чл. 224 КТ следвало да й се плати обезщетение за неползвания платен отпуск за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., но такова също не било платено. Твърди, че през месец май 2022 г. пуснала заявление до ответното дружество за заплащане на сумите, но такова не последвало. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 46975 лв., от които 27580 лв. нетно трудово възнаграждение за месеци септември 2019 г. в размер на 3270 лв. като управител и 4500 лв. като лекар, октомври 2019 г. в размер на 3270 лв. като управител и 4500 лв. като лекар и декември 2019 г. в размер на 3270 лв. като управител и 2500 лв. като лекар и януари 2020 г. в размер на 3270 лв. като управител и февруари 2020 г. в размер на 3270 лв. като управител, сумата от 7827 лв. мораторно обезщетение върху главниците от първа дата на всеки следващ месец до датата на исковата молба – 2305 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 01.09.2022 г. върху сумите за месец септември 2019 г., 2262 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 01.09.2022 г. върху сумите за месец октомври 2019г., 1572 лв. за периода от 01.01.2020 г. до 01.09.2022 г. върху сумите за месец декември 2019г., 859 лв. за периода от 01.02.2020 г. до 01.09.2022 г. върху сумите за месец януари 2020г., 829 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 01.09.2022 г. върху сумите за месец февруари 2020г., сумата от 11568 лв. за неизплатен платен годишен отпуск и мораторно обезщетение както следва: 4325 лв. за 2018 г. и 1099 лв. мораторно обезщетение върху сумата от 4325 лв. за периода от 26.02.2020 г. до 01.09.2022 г., 4325 лв. за 2

2019 г. и 1099 лв. мораторно обезщетение върху сумата от 4325 лв. за периода от 26.02.2020 г. до 01.09.2022 г., 720 лв. за 2020 г. и 183 лв. мораторно обезщетение върху сумата от 720 лв. за периода от 26.02.2020 г. до 01.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от 01.09.2022 г. до окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника „МБАЛ Д-р Димитър Чакмаков Раднево“ ЕООД. След изтичане на срока по чл. 131 ГПК ответникът „МБАЛ Д-р Димитър Чакмаков Раднево“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който излага подробно становище по исковата молба, като счита същата за допустима, но неоснователна и счита, че всички претендирани суми са недължими, поради допуснати нарушения от страна на ищцата при управление на болницата, довели до изпадането й в трайно неблагоприятно икономическо състояние и до невъзможност за заплащане на задълженията й, дори и тези за трудови възнаграждения. Твърди, че договорът за възлагане на управление бил прекратен за злоупотреби при управление на болницата, довели до образуване на наказателно производство и налагане на мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо ищцата и поради трайни негативни стопански последици за дружеството. Оспорват дължимостта на претендираните „допълнителни възнаграждения” поради липса на изискуемите предпоставки за тяхното начисляване, като излага съображения за това оспорване. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 13.12.2022 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото по чл. 140 ГПК, с който съдът е разпределил доказателствената тежест и е указал на ищеца, че следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение по възлагане на управлението на ответното дружество за процесния период, изпълняване на задълженията като управител, размер на месечното възнаграждение за длъжността управител; валидно правоотношение за изпълняване на задължения като лекарспециалист, упражняване на тази длъжност и размер на възнаграждението за 3 нея; наличие на валидна клауза за 30 работни дни платен годишен отпуск, неизползването на такъв през 2018 г., 2019 г. и 2020 г., и размера на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съобразно договора. По исковете за мораторно обезщетение ищцата следва да докаже наличие на главен дълг и изпадане на длъжника в забава /настъпил падеж на задълженията/.

Според чл. 141, ал. 7 от Търговския закон отношенията между управителя на дружество с ограничена отговорност и самото дружество се уреждат с писмен договор за възлагане на управлението, сключен от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик.

По въпроса относно правния характер на договора за управление е налице постоянна практика на ВКС, формирана с решение № 222 от 10.05.2019 г. на ВКС по т.д. 2972/2017 г. на I т.о., решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 306 от 25.06.2012 г. по гр. д. № 1387/2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 204 от 28.07.2014 г. по гр. д. № 983/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 150 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о. В посочените решения се приема, че правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя, съответно членовете на съвета на директорите и на управителния съвет, от една страна и дружеството, от друга, се уреждат с договор за възлагане на управлението, който следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което лицето, на което е възложено управлението няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Възнаграждението, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него.

Въпреки, че договорът за възлагане на управление се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик на капитала, размерът на 4 възнаграждението на управителя не може да бъде определен свободно по съгласие между това лице и управителя при подписване на договора.

Основните елементи на мандатното правоотношение - възлагането на управлението и дължимото за това възнаграждение, се определят с решението на общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. второ ТЗ, съответно правомощията на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от проведения от общото събрание избор и от закона. За разлика от решението по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ на ОС, липсата на което не засяга действителността на сключената от управителя разпоредителна сделка, решението по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ урежда вътрешните отношения между управителя и дружеството и водещ е принципът на подчиненост на управителя на решенията на ОС. Затова и при липсата на такова решение правоотношение между дружеството и управителя не може да възникне. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. второ ТЗ изрично решение е необходимо и по отношение на размера на неговото възнаграждение. В договора за възлагане на управлението правата на управителя само се конкретизират, като в него следва да се отрази размерът на месечното възнаграждение, определен от общото събрание, начина на плащането му, както и други права и задължения, които страните са поели по силата на постигнатото между тях съгласие - размер и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и други. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №150 от 29.05.2015г. по гр. д. №5272/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., в което се приема, че с договора за управление може да бъдат уредени отношенията, но без да се засяга установеното от закона съдържание на договора, нито решенията на общото събрание /например това за определяне на размера на възнаграждението/. Няма пречка други права и задължения на управителя, за възникването на които не е необходимо изрично решение на общото събрание на съдружниците и за които няма изрична уредба в закона, да бъдат уговаряни с договора за управление, подписан от надлежно овластеното за това лице, съответно сключеният договор за управление може да бъде изменян с писмено споразумение без за това да се приема предварително решение на общото събрание /такова е обезщетението за неползван платен годишен отпуск/. Няма пречка по такъв договор да се уговори възможност за ползване на платен годишен отпуск, както и задължение управителят да бъде обезщетен за неизползвания отпуск. За 5 разлика от трудовите правоотношения обаче, тук такива права и задължения възникват само ако са изрично уговорени и само за периода, за който се отнася уговореното.

Между страните няма спор, че е налице решение на Общински съвет Раднево относно възнаграждението на управителя, като това се установява и от справка в публичния регистър на решенията на Общински съвет Раднево – в т.4.3 на решение № 733 от 29.03.2018 г. е посочено, че възнаграждението на управителя е в размер на 300 (триста) на сто от отчетната средна месечна брутна работна заплата в дружеството.

От приетия по делото като писмено доказателство договор за възлагане на управлението на ЕООД – лечебно заведение по ЗЛЗ от 02.04.2018 г. /л.5л.9/ е видно, че кметът на Община Раднево е сключил с ищцата на основание чл. 147, ал. 3 ТЗ и чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ договор за възлагане на управлението на ответното лечебно заведение за периода от 02.04.2018 г. до 02.04.2021 г. /3 години от подписването на договора – чл. 2/. В раздел „Възнаграждение и обществено осигуряване на управителя са договорени възнаграждението на ищцата за изпълнение на работата. В чл. 9, ал. 1 от договора е посочено, че възнаграждението на управителя е в размер на 300% от средната брутна работна заплата на дружеството и за сметка на разходите на дружеството за заплати и други възнаграждения, чието облагане се извършва по реда на ЗДОД /такъв е и размерът в решението на Общинския съвет/. Уговорено е между страните в чл. 9, ал. 4 от договора, че за осъществяваната от управителя медицинска дейност има право на месечно възнаграждение в размер на щата за съответната длъжност, ведно с определените от Вътрешните правила за работна заплата допълнителни трудови възнаграждения за тази дейност. В ал. 3 на чл. 9 е посочено изрично, че доверителят /тогава община Раднево/ не гарантира размера на възнаграждението на управителя и не го компенсира при липса на средства в дружество. Управителят има право на 30 работни дни платен отпуск за една календарна година /чл. 14 от договора/. От това е видно, че се установява наличие на валидно облигационно правоотношение по възлагане на управлението на ответното дружество за процесния период, размера на месечното възнаграждение за длъжността управител и уговореното правоотношение за изпълняване на задължения като лекар-специалист и 6 размера на възнаграждението за тази работа.