Определение № 25598 от 12.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25598 гр. София, 12.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110163250 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 12.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 63250/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Подадена е молба с вх. № 105483/25.03.2025 г. от К. К. Й. чрез адв. Р. Р. за изменение на Решение № 4475/17.03.2025 г., постановено по гр. д. № 63250/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските. Твърди, че определеното адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗАдв. било ниско. Поддържа, че самото производство действително не представлявало фактическа и правна сложност, като с оглед невъзможност да се яви с оглед правата на доверителят й бил преупълномощен процесуален представител, който се бил явил в о. с. з. Навежда доводи, че работата на адвоката не се изчерпавала само с писане на искова молба или отговор, съответно явяването на адвоката по делото, но с консултиране на клиента преди делото, както и изготвянето на молби и становища в хода на производството, вкл. след постановяване на решението. Излага съображения, че всички посочени услуги не се заплащали отделно от доверителя, а били включени в адвокатското възнаграждение, което обосновава, като подробно сочи какви действия е извършила по отношение на доверителя си. Твърди, че действително съдът с оглед практиката на СЕС можел да определи възнаграждение под предвидения в закона минимум, но същото трябвало да уронва престижа на адвокатската професия, тъй като в противен случай отново не се постигала легитимната цел сочена от СЕС. Поддържа, че определянето на адвокатското възнаграждение следвало да бъде определено на основата на обективни критерии, включително и икономическата обстановка в страна, като се вземе предвид и практиката по сходни дела, като в случая СРС и СГС определяли по-големи размери на адвокатското възнаграждение. Иска изменение на решението в частта за разноските.

1

Подадена е молба с вх. № 105479/25.03.2025 г. от К. К. Й. чрез адв. В.Т. за изменение на Решение № 4475/17.03.2025 г., постановено по гр. д. № 63250/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти в частта за разноските. Твърди, че следвало да се определи възнаграждение за един адвокат за заповедното производство, тъй като макар и формално, то в същото отново, за да длъжника да може да осъществи правата си можел да ползва адвокатска помощ.

Поддържа, че разноските сторени в рамките на заповедното производство също били съдебни разноски по смисъла на чл. 78 ГПК. Инвокира доводи, че на длъжника в рамките на заповедното производство също се дължали разноски. Развива съображения, че за заповедното производство се дължала сумата от 200,00 лева адвокатско възнаграждение.

Иска изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като се поддържа, че разноските са определени правилно от съда в съответствие с нормативната уредба. Иска молбите да бъдат оставени без уважение.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирани лица, поради което същите са процесуално допустими. По същество, съдът намира следното:

Представен е Договор за правна защита и съдействие от 29.10.2024 г., сключен между К. К. Й. от една страна, в качеството на доверител и адв. Р. К. Р. от друга страна, в качеството на довереник. По силата на договора страните са се съгласили, че доверителят възлага, а довереника се съгласява да окаже правна консултация и представителство по гр. д.

№ 63250/2024 г. по описа на СРС. Страните са уговорили, че адвокатската помощ се предоставява на материално затруднено лице, поради което възнаграждението се определя при условията на чл. 38 ЗАдв.

Представен е Договор за правна защита и съдействие от 11.09.2024 г., сключен между К. К. Й. от една страна, в качеството на доверител и адв. В.Т. от друга страна, в качеството на довереник. По силата на договора страните са се съгласили, че доверителят възлага, а довереника се съгласява да окаже правна консултация и представителство по гр. д. № 63250/2024 г. по описа на СРС. Страните са уговорили, че адвокатската помощ се предоставява на материално затруднено лице, поради което възнаграждението се определя при условията на чл. 38 ЗАдв.

От списък за разноските по чл. 80 ГПК се установява, че ответника претендира разноски в полза на адв. Р. и адв. Т. за оказана правна помощ, като възнаграждението се определя при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

От мотивите на Решение № 4475/17.03.2025 г., постановено по гр. д. № 63250/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав се установява, че съдът е приел, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение на адв. Р. е 100,00 лева, като на основание чл. 78, ал.

3 ГПК се е произнесъл, съобразно отхвърлената част от исковете. По отношение на адв. Т., настоящият съдебен състав е възприел, че разноски не се дължат, тъй като поведението му е в противоречие с правилото на чл. 3 ГПК.

Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.

2

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.

Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност, при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.

Съдът не е обвързан от предвиденото в НМРАВ по отношение на адвокатското възнаграждение, като в тази насока съобразява и Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16: „че определянето на минимални размери за адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главните производства, възпрепятствайки другите доставчици на правни услуги да определят възнаграждения под тези минимални размери, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др., C‑184/13—C‑187/13, C‑194/13, C‑195/13 и C‑208/13, EU:C:2014:2147, т. 43)… член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“. Тоест, националният съд не е обвързано от предвиденото в НМРАВ. Този извод на съда е основан на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – вж. Решение по дело 05.10.2010 г., Elchinov, C-173/09, т. 29.

С оглед изясняването на посоченото решение на СЕС, настоящият съдебен състав намира, че следва да изясни, че цитираното решение по преюдициално запитване се базира на разпоредбата на чл. 101, § 1 и § 2 ДФЕС, съгласно които се забраняват „като несъвместими с вътрешния пазар всички… решения на сдружения на предприятия…, които биха могли да засегнат търговията межди държавите-членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в 3 рамките на вътрешния пазар и в частност такива, които: а) пряко или косвен определят покупни или продажни цени … споразумения или решения, които са забранени в съответствие с настоящият член, са нищожни“.

Висшият адвокатски съвет представлява „сдружение от предприятия“ по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, тъй като съгласно чл. 113, ал. 2 ЗАдв. се избира от общото събрание на адвокатите в страната, което пък е избрано на представителен принцип и се състои от делегати от всички адвокатски колегии в страната. Упражняването на адвокатска професия от лице, невписано в адвокатска колегия, пък е забранено по аргумент от императивната норма на чл. 3, ал. 2 ЗАдв. С това Висшият адвокатски съвет отговаря на условията, установени от практиката на СЕС (в точка 46 - 49 от решението по дело С-1/12 Ordem dos Tecnicos Oficiais de Contas), за да бъдат възприети решенията му, с които определя цени, като такива на „сдружение от предприятия" - той се състои от членове, които осъществяват икономическа дейност (процесуална защита срещу възнаграждение) и така представляват „предприятие" по смисъла на чл. 101, nap. 1 ДФЕС (виж. точка 46 решението по дело С399/09 Wouters и цитираната там предходна съдебна практика); неговите управителни органи се избират от членовете му, и техните решения са насочени към определяне на условията за осъществяване на икономическа дейност.

Следователно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, макар и да формално да е приета като нормативен акт, по смисъла на конкурентното право на ЕС представлява решение на сдружение на предприятия (изрично в този смисъл за правилата за квалификация на експерт-счетоводителите в Португалия СЕС се е произнесъл в точка 48 от решението по дело С-1/12 Ordem dos Tecnicos Oficiais de Contas). Съдът на Европейския съюз е приел в точки 48 - 50 от мотивите на решението по дела С-427/16 и С428/16, че решение, с което се определят минималните възнаграждения на всички адвокати в една държава-член на Съюза, е годно да ограничи конкуренцията на вътрешния пазар, и поради това правилата на чл. 101, параграфи 1 и 2 ДФЕС са по принцип приложими към Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото същата попада и в „твърдия" списък на решения, които винаги водят до ограничаване на конкуренцията, тъй като изпълнява хипотезата на чл. 101, § 1, б. „а", предложение първо ДФЕС - определя покупни или продажни цени, то Наредбата на Висшия адвокатски съвет ограничава конкуренцията и би се явила необвързваща националните съдилища, съгласно правилото на чл. 101, § 2 ДФЕС (същото следва да се тълкува в смисъл, че актове, определящи минимални ставки, не обвързват националния съд, а дали тази липса на обвързаност води до нищожност на акта е въпрос на вътрешното право съобразно практиката на СЕС, установена в решението по дело 6/64 Costa v ENEL).