Решение № 4567 от 27.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 27.07.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV “Д” въззивно отделение, в публичното заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА

КОРДОЛОВСКА

МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА при секретаря Йоана Петрова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 17334 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 421899 от 04.06.2018 г. по гр.д. № 19958/2016 г. на СРС, ІІ ГО, 57-ми състав съдът е осъдил ответника «А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т. с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:***. *******да заплати на М.Д.И. с ЕГН: ********** и ********** и с адрес:г*** и съдебен адрес:*** - адв. Н.Ч. и Н.Х., както следните суми – на основание чл.357 от КТ за сумата от 1 250,13 лв. /хиляда двеста и петдесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение - допълнително материално стимулиране за периода 01.05.2013 г. - 31.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 250,13 лв., считано от 11.04.2016г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над

1 250,13 лв. до пълния предявен размер от 1 832,27 лв.; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 158,60 лв. /сто петдесет и осем лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 1 250,13 лв. за периода 12.01.2015г. - 11.04.2016г., като искът е отхвърлен за разликата над

158,60 лв. до пълния предявен размер от 260,02 лв., както и на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 269,18 лв. /двеста шестдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/.

С решението ищцата М.Д.И., ЕГН: ********** и с адрес:г*** и съдебен адрес:*** - адв. Н.Ч. и Н.Х. е осъдена да заплати на «А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т. ЕАД с ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:***. *******на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски по делото в размер на 49,05 лв. /четиридесет и девет лева и пет стотинки/ съразмерно на отхвърлената част от иска.

С решението «А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т. с

ЕИК: *******със седалище и адрес на управление:***. *******е осъдена на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 352,83 лв. /триста петдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ - държавни такси и разноски.

Недоволен от постановеното решение, с което искът с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са отхвърлени, е останала ищцата М.Д.И., която в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв. Ч. и адв.Х. го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. По-конкретно поддържа, че СРС не се е съобразил с факта, че наложеното дисциплинарно наказания на ищцата «Предупреждение за уволнение, наложено със Заповед № 273 ог 03.06.2013 г. е отменено с Решение № 238704/13.10.2017 г. по гр.д.№ 25211/2013 г. по описа на СРС, ГО, 71 състав, прието като писмено доказателство по делото от въззивната инстанция. Искането му към въззивната инстанция е да отмени първоинстанционно решение в обжалваните части и уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна А.С.К.М.Б.З.А.Л.Т. ЕАД, чрез пълномощника си адв.Г., в проведеното съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна. Не претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК не излага собствени мотиви, а препраща към мотивите на СРС. Независимо от това следва да бъде отбелязано следното:

По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ.

Обжалваното от ищцата решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка – от приложените по делото писмени доказателства че за процесния период -

01.05.2013 г. - 31.01.2014 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „медицинска сестра в сектор АИЛ, отделение Кардиохирургия" при ответника. Съгласно представените като писмени доказателства в първоинстанционното производство фишове за начислени трудови възнагражедния и видно заключение по ССчЕ за процесния период ищцата е полагала труд при ответника за което е получавала съответното уговорено между страните трудово възнаграждение.

По силата на чл.13, ал. 1, т. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период. Следователно, законодателят е предвидил правната възможност работодателят едностранно да определя правила за допълнителни трудови възнаграждения при постигане на определени трудови резултати.

Настоящата въззивна инстанция споделя извода на СРС, че независимо от начина, по който е назовано процесното допълнително трудово възнаграждение несъмнено същото не е част от работната заплата на служителите, а представлява целева награда за извършената работа, което няма постоянен, а периодичен характер и не се включва в брутната работна заплата и не се взема предвид при изчисляване на обезщетенията на служителите. Ирелевантен е начина, по който работодателят назовава този вид възнаграждение - дали е допълнително възнаграждение за клинични пътеки, допълнително материално стимулиране или друг вид.

Именно поради този характер на възнаграждението, въззивният съд споделя изцяло становището, че само съответния компетентен орган има изключителна компетентност, която е дискреционна и не подлежи на съдебен контрол, относно определянето на кои служители и за какви периоди за получат допълнително материално стимулиране, т.е. това не е задължение на компетентния орган, на което да кореспондира притезателното право на служителя да получи определено възнаграждение.

Но във всички случаи, когато компетентния орган е упражнил правото си и въз основа на автономната си преценка е определил служителите, които да получат парични награди, включително и периодите, в тяхната правна сфера вече се поражда правото да изискват и получат определеното им допълнително възнаграждение.

В настоящият случай във Вътрешните правила за организацията на работната заплата - л.33 и сл. е предвидена възможност за изплащане на допълнително материално стимулиране на служителите, като във връзка с тях изпълнителният директор е утвърдил специален Алгоритъм - л.42 от делото на СРС.

От горецитираните писмени документи, както и от представената длъжностна харакрактеристика на началник - отдел Кардиохирургия, може да се направи извода, че работодателят пряко утвърждава сумите подлежащи на разпределение като допълнителни възнаграждения за отделенията, а е делегирал правата си по определяне и съответно заплаща допълнителни възнаграждения за положен труд от рботниците/служителите във всяко едно отделение на началниците на съответните отделения, въз основа на критерии по т.3 от Алгоритъма, а именно: извършена дейност през предходния месец, личен принос на служителя за постигнатите резултати, участие в трудовия процес, качество на изпълнение на трудовите задължения и други според спецификата на звеното.

На първо място следва да се има предвид характера на това ДМС - както беше посочено по - горе това е целева награда за положен труд, на следващо място не случайно в т.3 от Алгоритъма са заложени критериите за дялово участие в извършената дейност и качество на положения труд.

Няма спор, а и не се правят твърдения, да е налице някое от обстоятелствата, които са пречка за изплащане на допълнителното възнаграждение по смисъла на чл.16 ал.8 от Вътрешните правила за организацията на работната заплата.

Съгласно заключението на ССчЕ, която не е оспорена от страните и ценена от съда като обективна и компетентна, се установява че за процесния период ищцата е полагала труд съизмерим с този на останалите сестри от отделението (като сравнението е поименно и с основната част от сестрите в сектор Реанимация - л.93-100 от делото, л.4-12 от заключението), а именно: за м. май 2013г. ищцата има отработени 19 дни, както и 34 ч. нощен труд, 31,5 ч. работа през официални празници, като за сравнение сестра В.А. /една от сестрите, чийто допълнителни възнаграждения за труд заедно с още 7 корепсондират с тези получени от ищцата - но до м.май 2013г./ има отработени 15 дни, 40 ч. нощен труд, 16,5 ч. работа през официален празник и получено допълнително възнаграждение от 312,36 лв. Прави впечатление при почти еднакво отработени часове за всички сестри единствено ищцата е получила по-малко от половина от възнаграждението, което са получили останалите /при по-малко отработени часове съобразно горното разграничение сестра Б.С.е получила възнаграждение в двоен размер 312,36 лв./. Същата тенденция се забелязва и при преглед на статистиката за останалите месеци от процесния период, като интересен е факта че от 01.03.2014 г. ищцата започва да получава възнаграждение еднакво с сестрите в отделението и с които е правено сравнението /Р.Г., А.К., Е.С., В.А./.

Другият основен критерий освен дяловото участие в извършената дейност, за която предвид изложеното по - горе, съдът приема, че това на ищцата е съизмеримо с приноса на останалите сестри в сектора, е качеството на извършената работа.

Няма представени доказателства, нито наведени възражения от страна на ответника, относно качеството на извършената работа от страна на ищцата. Нито са представени доказателства, нито има съставени писмени документи от началника на отделението, в което е извършвана оценка на качеството на работа на ищцата, съответно установено по несъмнен начин незадоволително такова.

Действително, по делото е представена Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение" - л.60 от делото - заповед № 273/03.06.2013г. връчена на ищцата на 04.06.2013г. за извършено от нея дисциплинарно нарушение двукратно напускане на работното й място без предварително уведомление и получаване на необходимото й разрешение за това от дежурния лекар в отделението на 20.04.2013г. Наложеното наказание по същество е за нарушение, което не съдържа оценка на специализираната дейност, извършвана от ищцата в изпълнение на задълженията й по длъжностна характеристика. Правилно СРС е счел, че въпреки това налагането на дисциплинарно наказание се отразява на трудовия статус на работника/ служителя и в този смисъл би могло да се предположи, че работодателят при определяне на допълнителното възнаграждение за м. юни 2013г. е имал основание да занижи същото с оглед поведението на ищцата и наложеното й наказание.Пред настоящата инстанция обаче като доказателство от въззивницата-ищца е ангажирано влязло в сила съдебно решение, с което наложеното дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, е отменено.