Решение № 7647 от 25.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7647 гр. С.. 25.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110112465 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и иск по чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Ищецът излага твърдения, че на ...г. сключил с ответника договор за кредит „Ви.“ при уговорен размер на заемната сума от 2 200 лева. Ответникът, в качеството на кредитополучател, се задължил да започне да погасява текущите си задължения до 30 дни от усвояване на главницата. Ищецът твърди, че към датата на предявяване на иска задълженията на ответника по кредита били просрочени, а уговореният срок на договора изтекъл на 10.02.2023г. Съгласно чл. 15, ал. 3 от договора страните уговорили дължима неустойка при непредоставяне на съгласие за директен дебит от кредитополучателя в размер на 2% от усвоената и непогасена главница, дължима заедно с месечните погасителни вноски.

До изтичане на срока на договора ответникът не предоставил такова съгласие. Съгласно чл.

15, ал. 4 страните се споразумели с изтичане на петдневен срок от подписване на договора и в двудневен срок преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период за заплащане на текущите задължения, кредитополучателят да представя удостоверение за настоящ адрес, като в случай на неизпълнение дължи неустойка в размер на 0,5% от усвоената и непогасена главница по договора. Ответникът не предоставил такова удостоверение. Съгласно чл. 4, ал.

1 от договора страните уговорили дължима такса ангажимент за фиксирана лихва, която била включена при формиране на приложимия ГПР по кредита. Съгласно чл. 15, ал.2 - 3 от договора кредитополучателят се задължил с изтичане на петдневен срок от подписване на договора и в двудневен срок преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период за заплащане на текущите задължения да предостави удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК, като в случай на неизпълнение следвало да заплати неустойка в размер на 0,5% от усвоената и непогасена главница по кредита. При забава на плащане на задължение по кредита кредитополучателят следвало да заплати лихва за забава върху всяко незаплатено текущо задължение. Съгласно чл. 20, ал. 4 от договора страните договорили дължима такса за забава съгласно Тарифа за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. Ищецът посочва, че кредитополучателят извършил плащания по договора за кредит, като към датата на предявяване на исковата молба общия размер на неизплатените суми по договора възлизал на сумата от 2 971,24 лева. Въз основа така изложените твърдения ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати дължими суми по договор за паричен заем „Ви.“ от ...г. както следва: 2 198,99 лева – неплатена главница по 1 договора; 137,04 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 13.09.2022г. до 10.02.2023г.; 229,42 лева – такса ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, начислена за периода от 13.09.2022г. до 10.02.2023г.; 55,11 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за настоящ адрес, начислена за периода от 13.09.2022г. до 10.02.2023г.; 218,97 лева – неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит, начислена за периода от 13.09.2022г. до 10.02.2023г.; 60 лева – начислени такси за ограничаване на негативните последици при просрочие за периода от 13.09.2022г. до 10.02.2023г.; 604,77 лева - мораторна лихва, начислена върху остатъчната непогасена част от главницата за периода от 10.02.2023г. до 04.03.2025г.; 16,60 лева – лихва за забава върху просрочените текущи задължения за периода от 13.09.2022г. – 10.02.2023г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира за сторените съдебно-деловодни разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Н. Г. чрез назначения особен представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Ответникът посочва, че по отношение на процесния договор са приложими императивните разпоредби на ЗПК и излага обстойни доводи за недействителност на договора поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Посочва, че уговорената такса за ограничаване на негативните последици при просрочие е начислена за извършване на действия по усвояване и управление на кредита в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а същевременно чрез нея се цели заобикаляне на закона и неоснователно обогатяване на кредитодателя. Ответникът сочи, че клаузите, предвиждащи дължима неустойка при непредоставяне на съгласие за директен дебит и непредоставяне на удостоверения по чл. 87 ДОПК и настоящ адрес, нарушавали чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а същевременно се отклонявали от присъщата на неустойка обезщетителна и обезпечителна функция, което мотивирало извод за тяхната недействителност. Ответникът оспорва цитираните клаузи като неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗПК. Оспорва клаузата, предвиждащи дължима такса ангажимент, като нищожна поради обстоятелството, че дължимите от страна на ищеца услуги съставлявали действия по управление и усвояване на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Посредством уговорената клауза се постигало заобикаляне на закона, акумулиране на скрита печалба за кредитодателя и същата притежавала неравноправен характер. Ответникът посочва, че при посочване на приложимия ГПР съществувала неяснота относно начина на неговото формиране. Оспорва дължимостта на претендираната възнаградителна лихва поради недействителност на приложимата договорна клауза, уговорена при накърняване на добрите нрави. Ответникът изтъква, че е налище нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като ответникът е бил въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите по кредита в противоречие с чл. 11 ЗПК. Позовава се на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП и изтъква наличие на нарушение при сключването на договора, изразяващо се в необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху процесните вземания. Въз основа на така изложеното моли за отхвърляне на исковете..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приетия като писмено доказателство договор за кредит „V..“ от ...г. се установява, че между страните „ВВ. К.“ ООД и С. Н. Г. е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на ответника, в качеството на заемател, кредит в максимален размер от 2 200 лева под формата на разрешен кредитен лимит. Предвидено е, че през целия срок на валидност на договора кредитополучателят се задължава да плаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата – еднократно усвояване с подписване на договора.

Според чл. 3, ал. 3 текущото задължение към края на всеки тридесетдневен период представлява сбор от начислена и непогасена договорна лихва, такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране. Според чл. 4 от договора, срокът на кредита е 1 година при фиксиран лихвен процент от 15%. Според т.2.1, върху усвоения размер на кредита се дължи дневен лихвен процент в размер на 0,042%. Според т.2.2, кредитодателят се задължава да не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар. 1, т. 5 ЗПК, за което кредитополучателят заплаща на кредитодателя такса ангажимент, която е в размер на 0,07% на ден върху усвоената 2 и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата. В чл. 4, т. 4 е посочено, че общата дължима сума от кредитополучателя представлява сбор от усвоената и непогасена главница, договорна лихва, такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, като според т. 5 ГПР възлиза на 49,32%. В чл. 15 от договора е предвидено заплащането на неустойка от страна на кредитополучателя, в случай на непредоставяне на съгласие за директен дебит и при непредставяне на удостоверения за липса на задължения и за настоящ адрес в определени срокове, дължи неустойки в размер на по 2% и 0,5% за всяко неизпълнение и се начислява в края на всеки тридесетдневен период. В чл. 20, ал. 4 е предвидено, че при забава в плащанията се дължат и разходи за събиране на вземанията в размер съгласно тарифа и такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, като размерът на тази такса не е ясен, тъй като тарифа не е представена по делото.

От представената счетоводна справка се установява, че ответникът е извършил погасителни плащания по договора в общ размер на сумата от 951.55 лева.

По делото са представени и приети като писмени доказателства Стандартен европейски формуляр, предоставен на кредитополучателя при сключване на договора, както и приложимите общи условия на ищцовото дружество.

От приетото заключение към допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е предоставил на ответника заемна сума в размер от 2 200 лева, усвоена чрез три изплащания, съответно на ...г., на 18.02.2022г. и на 08.03.2022г.

Заплатените суми от кредитополучателя за погасяване на задълженията по договора възлизат общо на сумата от 951,55 лева, като след 12.09.2022г. по кредита не са постъпвали погасителни плащания. Размерът на неизплатените задължения възлиза общо на 2 971,24 лева, от които: главница – 2 198,99 лева; неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит – 218,97 лева, законна лихва – 16,60 лева, договорна лихва – 137,04 лева, неустойка за липса на представено удостоверение – 55,11 лева, такса за забава - 60 лева, такса ангажимент за фиксирана лихва – 229,42 лева, неустойка за непредставяне на удостоверение за липса на задължения – 55,11 лева.

Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Разпечатката съдържа 24 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b25aa52-7ce4-4cf8-a5bc-3462e62d0dbe