Решение № 301 от 17.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Пловдив, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20225330206829 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по депозирана жалба от сдружение „О.Е.“, ЕИК *** срещу Наказателно постановление № 663416-F650228/20.09.2022г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закон за счетоводството /ЗСч/, на основание чл.

74, ал. 1 ЗСч, му е наложена имуществена санкция в размер от 200 /двеста/ лв.

Жалбоподателят сдружение „О.Е.“, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление. По същество не оспорва нарушението, моли случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Редовно призован не се явява, не се представлява. От същия е постъпила молба с вх. №7083/24.01.2023 г., с която моли да бъде даден ход на делото по същество в негово отсъствие, поддържа жалбата и иска отмяна на НП.

Въззиваемата страна - ТД на НАП- гр. Пловдив, редовно призована, изпраща представител юриск. Ивайло Атанасов, който пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства 1 поотделно и в тяхната съвкупност, счита следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок, произтича от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Сдружението „О.Е.“, ЕИК *** е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и регистриран търговец по смисъла на Търговския закон .

Същото макар, че било длъжно, не е публикувало годишния си финансов отчет /ГФО/ за 2020г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при агенцията по вписванията в законоустановения срок до 30 септември на следващата година, т.е. до 30.09.2021г.

Сдружението „О.Е.“ е извършвало търговска дейност през отчетната 2020 г., за което е подало в ТД на НАП- гр. Пловдив годишна данъчна декларация по смисъла на чл. 92 ЗКПО, с вх. № 1600И1141173/16.06.2021г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Съгласно данните в част V от посочената декларация нетните приходи от продажби за 2020г. са в размер на 0.00 лева.

ГФО на сдружението за 2020г. бил заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към агенцията по вписванията на 26.04.2022г. с вх. № 20220426164704.

Прието е, че нарушението е извършено на 01.10.2021г.

Нарушението е установено при извършена проверка от служители към ТД на НАП- Пловдив на 24.02.2022г. – датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във вр. с писмо вх. № 12-00-48/24.02.2022г.на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП- Пловдив с вх. № 04-01-670/15.04.2022г.

С оглед направените констатации, св. Ц. Г. К., на длъжност „гл. инспектор по приходите“ в НАП при ТД на НАП –Пловдив. съставила АУАН с № F650228 от 27.04.2022 г. за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Актът бил съставен в присъствието на представляващ сдружението, който се запознал със съдържанието на акта и го подписал с възражение.

В срока по чл.44 от ЗАНН от страна на сдружението – жалбоподател 2 били депозирани писмени възражения срещу акта.

Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на съставения АУАН, издал процесното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка, която същевременно е правилно отразена в АУАН и НП, се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, както и от гласните доказателства - показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел - актосъставителят К.. В показанията си свидетеля потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, всички служещи за установяване на обективната истина.

От правна страна, съдът приема:

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП, съдът счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната и териториална компетентност на административнонаказващия орган, видно от приложената по делото опрвомощителна заповед. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете, разписани в чл. 34 от ЗАНН АУАН е съставен на 27.04.2022г. с установено нарушение на 24.02.2022г, а атакуваното наказателно постановление е издадено на 20.09.2022г.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът счита, че правилно административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Съгласно цитираната норма предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания 3 финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва - всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година. Съдът счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че както в АУАН, така и в НП ясно е посочена годината, за която не е подаден ГФО (2020 г.), както и времевият интервал, в който това е следвало да бъде сторено - до 30- ти септември 2021г.

Изяснява се и че за отчетната 2020 г., е извършвана търговска дейност. Предвид това, представляваното от жалбоподателя дружество не попада в изключението, третирано в чл. 38, ал. 9, т. 2, съобразно което предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, не следва да заявяват за публикуване в Търговския регистър годишен финансов отчет. Предвид изложеното, то за сдружението се е породило задължение да публикува годишен финансов отчет за 2020 г. за представляваното от него сдружение. Това задължение е следвало да бъде реализирано до 30 септември 2021г. Доколкото жалбоподателят не е изпълнил това задължение, то с пропуска си е консумирал състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. Тъй като деянието е осъществено от юридическо лице, то въпросът за вината не следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна и обективна.

Правилно административнонаказващият орган е преценил, че приложимата в случая санкционна норма е разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗСч. Законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция, която следва да се наложи в рамките на предвидения в нормата минимум 200 лв. Нарушението е извършено за пръв път и по делото не са налице данни, жалбоподателят да е извършвал други нарушения по смисъла на ЗСч.

Що се отнася до направеното възражение, че през 2020г. било трудно провеждането на събрание и приемане на ГФО за 2020г., предвид пандемичния период, което от своя страна възпрепятствало сдружението да изпълни задължението си по ЗСч, съдът го намира за неоснователно. В тази връзка и в услуга на горното съгласно § 33 от допълнителните и заключителни разпоредби на ЗСЧ през 2020 г. сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за счетоводството се удължават до 30 септември 2020 г., а срокът по чл. 38, ал. 9, т. 2 от същия закон се удължава до 30 юни 2020г.. В случая срокът за подаване на ГФО за 2020 е изтичал на 30.09.2021г., далеч 4 извън цитираните удължени срокове, и сдружението не е било в обективна невъзможност своевременно да изпълни задължението си по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч.

По приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

При извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до дефинирането му като маловажен.

Обстоятелствата, че нарушението е извършено за първи път или че приходите му от продажби са с 0.00 лева, не могат да обосноват маловажност. Напротив, макар подаден впоследствие ГФО за 2020г. от страна на сдружението, то това е сторено почти седем месеца след законоустановения срок, т.е. с огромно закъснение. Самият случай според съдът не се различава от типичната хипотеза на неподаване в срок на ГФО. Ето защо и не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.

По разноските:

В съдебно заседание, въззиваемата страна чрез юриск. Ивайло

Атанасов прави искане за присъждане на направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.5 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Съдът, като съобрази извършените действия от юрисконсулта, фактическата и правна сложност на делото, намира, че справедливият размер на възнаграждението му е 80 лева. Размерът е съобразен с правилата за определяне на възнаграждението.

5

За заплащане на тези разноски следва да бъде осъден жалбоподателят сдружение „О.Е.“, ЕИК ***. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ТД на НАП-Пловдив.

Предвид горното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление

№

663416F650228/20.09.2022г., издадено от Заместник директор на ТД на НАППловдив, с което на сдружение „О.Е.“, ЕИК ***, за нарушаване състава на чл.

38, ал. 1, т. 1 от Закон за счетоводството /ЗСч/, на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч, му е наложена имуществена санкция в размер от 200 /двеста/ лв.

ОСЪЖДА „О.Е.“, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП-Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6