Решение № 130 от 09.04.2026, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно гражданско дело 900/2025
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 09.04.2026
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5, предл. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.109 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. ХАСКОВО, 09.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:
АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.А. Г. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500900 по описа за 2025 година от ГПК.
Производството е въззивно - по реда на чл.258 – чл.273 ВЪЗЗИВНИКЪТ – Х. П. Н. е останал недоволен от
Решение № 959 от 20.12.2025 год., постановено по гр.д. № 651 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, поради което го обжалва с искане за обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на иска по чл.124 от ГПК, обоснован с липса на правен интерес от търсената с него защита, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
ВЪЗЗИВАЕМАТА - Ю. М. Г.– Я. - оспорва жалбата.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – Ж. П. Н. - изразява становище за основателност на жалбата.
Постъпила е и частна жалба, подадена от адвокат С. Н. – пълномощник на Х. П. Н. против Определение № 1152 от 20.05.2025 год., постановено гр.д. № 651 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с искане за отмяна на определението и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи молбата й, подадена на основание чл.248 от ГПК.
В срока по чл.276 от ГПК не са постъпили отговори на частната жалба.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Ю. М. Г.–Я. против Ж. П. Н. и Х. П.
Н., с искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на следните недвижими имоти, а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор ***, в местността *** с площ от 8 021 кв.м., с номер по предходен план: ***; 2. Поземлен имот с идентификатор ***, в местността ***, с площ от 12 387 км.м., с номер по предходен план *** и 3.
Поземлен имот с идентификатор ***, в местността ***, с площ от 10 001 кв.м., с номер по предходен план ***, всички находящи се в землището на с.***, Община Хасково, с трайно предназначение на територията – земеделска.
Заявеният в исковата молба придобивен способ е наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ.
В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения са приети следните писмени доказателства: 1. Нотариален акт от 06.06.1996 год., с който С.Ж.Г. и Е.Л.Н. са признати за собственици по наследство от П.Ж.Н., на основание влязло в сила решение на поземлената комисия в гр.Хасково с № *** от 11.10.1995 год. на следните недвижими имоти, находящи се в землището на село***, а именно: 1. Нива в м - та *** с площ от 8.021 д-ка, съставляващ имот № ***; 2. Нива в м – та *** с площ от 12.388 д – ка, съставляващ имот №*** и 3. Нива в м – та ** *с площ от 10.001 д – ка с площ от 10.001 д-ка, съставляващ имот № ***; 2. Удостоверение за наследници № 10 от 21.02.2013 год., видно от което е, че ищцата е единствен наследник на Ж. П. Н., починал на 28.01.1969 год., който от своя страна се явява наследник – син на П.Ж.Н., починал на 07.03.1925 год., които ценени съвкупно с останалите писмени доказателства – удостоверения за данъчни оценки, в които като собственик на имотите е посочена ищцата и веществени доказателства – скици на имотите, записани на името на наследодателя на ищцата П.Ж.Н., удостоверяващи и идентичността на имотите по действащите КККР с тези по плана за земеразделяне, обосновават извод за основателност на предявените положителни установителни искове за собственост на описаните по-горе три имота. В тази насока съдът изхожда както от липсата на насрещни твърдения от страна на ответниците, така и неоспорване на описаните по-горе доказателства, представени от ищцата. Напротив, в подадените от тях отговори на исковата молба, същите изрично са заявили, че „признават собствеността на ищцата по отношение на процесните имоти“.
Въведеният с въззивната жалба довод се свежда до липсата на правен интерес от предявяване на положителните установителни искове, свеждащи се до това, че с прекратяване на образуваното по искова молба на ответниците, гр.д. № 301 / 2023 год. по описа на Районен съд – Хасково, предхождащо подаването на исковата молба, по която е образувано настоящото производство, спорът за собствеността върху процесните три имота е решен окончателно.
2
Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за недопустимост на иска и на постановеното по него решение, по следните съображения: Действително, производството по гр.д. № 301 / 2023 год., образувано по искова молба на Ж. П. Н. и Х. П. Н. /ответници в настоящото производство/ е прекратено, поради заявен от тях отказ от предявените искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, което обаче се явява процесуална пречка за предявяване, но само на посочените два иска – негаторен и осъдителен, предвид липсата на идентичност в предмета /правопроизводящ факт, съдържание на правото и носители на правоотношението/ на предходното и настоящото дело. От друга страна, отказът от иска е процесуално действие, а не материално правен отказ от съществуващо материално право, претендирано с иска. Липсват процесуални предпоставки, прекратителното определение, постановено по цитираното погоре дело да послужи като отвод за присъдено нещо по отношение на разглеждания положителен установителен иск за собственост. Следва да се добави и това, че интересът от предявения установителен иск не отпада, когато ответникът признае иска. Доказването на интереса от установителния иск се налага, когато ответникът никога не е оспорвал предявеното от ищеца право, хипотеза в която безспорно разглежданият казус не попада, предвид инициирания от ответниците съдебен спор по цитираното по-горе дело, като възможността от ново оспорване на правото на собственост на ищцата по отношение на процесните три имота, стои отворена, предвид наличието на пълна идентичност както в имената на наследодателите им, така и на населеното място, на които обстоятелства ответниците могат да се позоват било чрез правни, било чрез фактически действия.
Достигайки до същия краен извод за основателност на предявените установителни искове и уважавайки същите, първоинстанционият съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.
Като неоснователна съдът намира и подадената от адвокат С. Н. – пълномощник на въззивника Х. П. Н., частна жалба против Определение № 1152 от 20.05.2025 год., постановено по гр.д. № 651 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставено без уважение искането по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, по следните съображения: От една страна, заявеното от пълномощника на въззивника, с процесуалното качество на ответник при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски от ищцата – въззиваем в настоящото производство, в размер на 1 500 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 06.03.2024 год., се явява необосновано, предвид разпоредбата на чл.78, ал.5, предл. последно от ГПК, съгласно която съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, равняващо се в случая на 2 000 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 22.04.2024 год. Неоснователността на възражението за 3 прекомерност се обосновава и от това, че с исковата молба са предявени три иска в обективно, кумулативно съединение, предвиденото за защитата по които минимално адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнагражденията за адвокатска работа, е в размер на 1 341.92 лева, разликата до присъденото което от 1 500 лева, не обосновава извод за прекомерност. Като неоснователни съдът преценя и изложените от пълномощника на въззивника доводи за това, че доколкото доверителят й е признал исковете и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, не следва да бъде ангажирана отговорността му за разноски, поради отсъствието на втората от предвидените в кумулативна даденост предпоставки от състава на цитираната норма, отчитайки това, че макар и в срока за отговор на исковата молба, ответникът да е изложил довод за основателност на исковете, е заявил и възражение за тяхната недопустимост.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 959 от 20.12.2024 год., постановено по гр.д. № 651 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1152 от 20.05.2025 год., постановено по гр.д. № 651 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Х. П. Н., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Ю. М. Г. – Я., ЕГН ********** от гр.***, с адрес за призоваване – гр.*** – адвокат В. А., сумата в размер на 255.65 евро /равняващи се на 500 лева/ - деловодни разноски – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. ХАСКОВО, 09.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:
АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.А. Г. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500900 по описа за 2025 година от ГПК.
Производството е въззивно - по реда на чл.258 – чл.273 ВЪЗЗИВНИКЪТ – Х. П. Н. е останал недоволен от
Решение № 959 от 20.12.2025 год., постановено по гр.д. № 651 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, поради което го обжалва с искане за обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на иска по чл.124 от ГПК, обоснован с липса на правен интерес от търсената с него защита, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
ВЪЗЗИВАЕМАТА - Ю. М. Г.– Я. - оспорва жалбата.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – Ж. П. Н. - изразява становище за основателност на жалбата.
Постъпила е и частна жалба, подадена от адвокат С. Н. – пълномощник на Х. П. Н. против Определение № 1152 от 20.05.2025 год., постановено гр.д. № 651 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с искане за отмяна на определението и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи молбата й, подадена на основание чл.248 от ГПК.
В срока по чл.276 от ГПК не са постъпили отговори на частната жалба.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Ю. М. Г.–Я. против Ж. П. Н. и Х. П.
Н., с искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на следните недвижими имоти, а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор ***, в местността *** с площ от 8 021 кв.м., с номер по предходен план: ***; 2. Поземлен имот с идентификатор ***, в местността ***, с площ от 12 387 км.м., с номер по предходен план *** и 3.
Поземлен имот с идентификатор ***, в местността ***, с площ от 10 001 кв.м., с номер по предходен план ***, всички находящи се в землището на с.***, Община Хасково, с трайно предназначение на територията – земеделска.
Заявеният в исковата молба придобивен способ е наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ.
В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения са приети следните писмени доказателства: 1. Нотариален акт от 06.06.1996 год., с който С.Ж.Г. и Е.Л.Н. са признати за собственици по наследство от П.Ж.Н., на основание влязло в сила решение на поземлената комисия в гр.Хасково с № *** от 11.10.1995 год. на следните недвижими имоти, находящи се в землището на село***, а именно: 1. Нива в м - та *** с площ от 8.021 д-ка, съставляващ имот № ***; 2. Нива в м – та *** с площ от 12.388 д – ка, съставляващ имот №*** и 3. Нива в м – та ** *с площ от 10.001 д – ка с площ от 10.001 д-ка, съставляващ имот № ***; 2. Удостоверение за наследници № 10 от 21.02.2013 год., видно от което е, че ищцата е единствен наследник на Ж. П. Н., починал на 28.01.1969 год., който от своя страна се явява наследник – син на П.Ж.Н., починал на 07.03.1925 год., които ценени съвкупно с останалите писмени доказателства – удостоверения за данъчни оценки, в които като собственик на имотите е посочена ищцата и веществени доказателства – скици на имотите, записани на името на наследодателя на ищцата П.Ж.Н., удостоверяващи и идентичността на имотите по действащите КККР с тези по плана за земеразделяне, обосновават извод за основателност на предявените положителни установителни искове за собственост на описаните по-горе три имота. В тази насока съдът изхожда както от липсата на насрещни твърдения от страна на ответниците, така и неоспорване на описаните по-горе доказателства, представени от ищцата. Напротив, в подадените от тях отговори на исковата молба, същите изрично са заявили, че „признават собствеността на ищцата по отношение на процесните имоти“.
Разпечатката съдържа 59 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b25220e-d2f9-436b-be90-58d205699735