Определение № 676 от 17.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 676 гр. Варна, 17.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №

20223100900782 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпили в законоустановения срок молби за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските от ищеца Община Силистра, чрез адв. М. Д. и от „М и М фамили“ ООД – един от двамата ответници по делото.

С молба с вх. № 7564/22.03.2024 г. Община Силистра претендира изменение и допълване на Решение № 100/27.02.2024 г. в частта за разноските чрез увеличаване размера на присъдените в полза на ищеца разноски, солидарно осъждане на ответниците за тяхното заплащане и присъждане на законна лихва върху разноските, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното им заплащане.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК писмен отговор по молбата не е постъпил от насрещните страни.

Ответникът „М и М фамили“ ООД, от своя страна, с молба с вх. № 8889/05.04.2024 г. сезира съда с искане за намаляване размера на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение съобразно направеното от страната възражение за прекомерност в хода на делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Община Силистра е депозирала писмен отговор, в който излага становище за недопустимост и неоснователност на молбата и моли за оставянето й без уважение, респективно – за отхвърлянето й като неоснователна.

Съдът намира депозираните от двете страни молби по чл. 248 от ГПК за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 от ГПК, представляващ абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на депозираната от него молба.

Ответникът „М и М фамили“ ООД не е представил списък по чл.80 ГПК, но доколкото се претендира изменение на разноските на насрещната страна, списъкът не съставлява условие за допустимост на молбата на ответника. В този смисъл, съдът преценява възражението на ищеца за недопустимост на подадената от „М и М фамили“ ООД молба за неоснователно.

За да се произнесе по същество постъпилите молби, съдът съобрази следното:

По молбата на Община Силистра:

С Решение № 100/27.02.2024 г., постановено по делото, съдът е уважил предявения от ищеца отрицателен установителен иск по чл. 464 от ГПК, като е осъдил ответниците да му 1 заплатят сторените в производството разноски в размер на 9 807,15 лева.

С постъпилата молба по чл. 248 от ГПК, процесуалният представител на Община Силистра излага доводи в подкрепа на искането си за изменение на решението в частта за разноските чрез солидарното осъждане на ответниците за заплащането им, черпени от качеството им на необходими другари на ответниците в процеса по иск по чл. 464 от ГПК.

Позовава се на съдебна практика на ВКС, както и на тълкувателни решения, от които извлича изводи за солидарност на дължимата престация и на деликтния характер на отговорността за разноски.

Настоящият състав намира изложените доводи за неоснователни. Като основен аргумент в подкрепа на искането си за солидарно осъждане на длъжниците на разноските по делото, ищецът посочва решения на различни състави на ВКС, съдържащи осъдителен диспозитив за разноски при условията на солидарност, като предмет на всяко едно от делата е деликтна отговорност. Отделно от факта на присъдени при пасивна солидарност разноски, цитираните решения са постановени по наказателни или административно-наказателни дела и нямат сходност с предмета на настоящия спор. От друга страна, в цитираното от страната Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ВКС, постановено по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК се прави разграничение между характера на заплатеното от страна по делото адвокатско възнаграждение и на реда, по който то подлежи на обезщетяване в гражданския и в наказателния процес. В НПК не е уредена отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на което наказателното производство е прекратено. Заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия за невиновен, адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. С оглед на това изложените аргументи, извлечени от цитираните актове, не намират приложение в настоящото производство, поради което съдът намира същите за неоснователни. С оглед изхода на спора, задължението за разноски е възложено общо на двамата ответници, но размерът на задължението е определен като са преценени всички относими към това обстоятелства.

В настоящия случай, отговорността за разноските не е обезщетителна за вреди, поради което липсва законово основание за съвместно осъждане на ищците при присъждане в полза на ответника на разноски. За пълнота следва да се посочи, че освен в предвидените в закона случаи, какъвто разглежданият не е, солидарност е налице, само ако същата е установена изрично /по аргумент от чл.121 ЗЗД/. Когато в диспозитива на съдебния акт не е изрично посочена солидарност, то паричното задължение, присъдено в тежест на повече лица, се дължи от тях съразмерно /например в решение № 516 по гр. д. № 5900/2013 г., IV г. о, ВКС/, което следва от общите правила за разделност и солидарност на задълженията, предвидени в закона.

Неоснователно е и искането за изменение за решението в частта за разноските чрез присъждане на законна лихва върху същите, считано от датата на влизане на решението в сила.

С цитираното от ищеца Тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. на ВКС, постановено по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК е разрешен въпроса за определяне на размера на обезщетение за имуществени вреди, съставляващо адвокатско възнаграждение, при иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ. Дадените разяснения се отнасят за наказателното производство, като необходимостта от тях се поражда от липсата на уреждане в НПК на отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Именно заради това в мотивите на тълкувателното решение е изведена аналогията с гражданския процес, в който посочената отговорност се урежда от правилата на ЗЗД.

Вземането за присъдени разноски по делото има облигационен, извъндоговорен характер, и произтича от възникнало и приключило процесуално правоотношение въз 2 основа на конкретна законова норма, определяща механизма за възлагане на разноските.

Присъдените разноски нямат характера на обезщетение за непозволено увреждане и по отношение на тях не намира приложение уредбата по чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Освен изложеното по-горе, изискуемостта на паричното задължение, настъпва с влизането в сила на съдебния акт, но не поставя сама по себе си длъжника в забава, за да се търси лихва за забавено изпълнение. Необходимо е длъжникът да бъде поканен по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД за да възникне отговорността му за забава. Законът не предписва особена форма на поканата, но от нейното съдържание трябва да стане ясно, че се иска изпълнение на конкретна по размер парична престация. Такава покана може да се предяви едва след като възникне вземането.

От друга страна, искането на молителя е неоснователно и по други съображения.

Както той е посочил в молбата си, за възникване на отговорност по чл. 86, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД е необходимо да е налице забава за изпълнение на даденото парично задължение, от деня на която се дължи законна лихва върху него. Правилно е и твърдението на молителя, че падежът е от датата на влизане на решението в сила, което настъпва при условията на чл.

296 от ГПК, които не са изпълнени в настоящия случай.

Искането за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване размера на присъдените разноски от 9807,15 лева на 9807,75 лева, съдът намира за основателно, предвид наличието на доказателства за заплащането на сумата в претендирания размер съобразно представения от страната списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

По молбата на ответника „М и М фамили“ ООД:

Условие за разглеждане на възражението за прекомерност на присъдено адвокатско възнаграждение е същото да е направено от страната до приключване на последното заседание по делото. В случая с молба по хода на делото с вх. № 27684/14.11.2023 г. „М и М фамили“ се присъединява към направеното от другия ответник по делото възражение за прекомерност, поради което молбата му за изменение на решението с твърдението за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде разгледана.

Съдът преценява искането на ответника за намаляване на присъденото в полза на ищеца адвокатско възнагражение за неоснователно. Същото е в размер на нормативно установения минимум по правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г., като с оглед преценката на предоставените услуги, които са от значение при определяне на размера му / видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото/, съдът не намира за намаляването му под минимума.

В обобщение, налага се извод за частична основателност на молбата на Община Силистра по отношение на исканото увеличение на размера на присъдените в полза на страната разноски от 9807,15 лева на 9807,75 лева и за неоснователност на молбата в останалата й част, както и неоснователност на насрещната молба на „М и М фамили“ ООД.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 7564/22.03.2024 г., подадена от Община Силистра, чрз адв. М. Д., в частта, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 100/27.02.2024 г., по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в частта за разноските, чрез солидарно осъждане на ответниците по делото за тяхното заплащане и присъждане на законна лихва върху разноските, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното им плащане.

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение № 303/25.03.2024 г., 3 постановено по в. гр. д. № 232/2024 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като:

УВЕЛИЧАВА размера на присъдените на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза Община Силистра съдебно-деловодни разноски по делото инстанция от 9807,15 лева на 9807,75 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 8889/05.04.2024 г., подадена от „М и М фамили“ ООД, с която е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 100/27.02.2024 г., по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в частта за разноските, чрез намаляване, поради прекомерност, на присъденото в полза на процесуалния представител на Община Силистра адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4