Решение № 261619 от 21.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………./21.12.2021 г.

Гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

При секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 556/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 299340/31.03.2021 г., която е подадена от „Т.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.

Предявени за разглеждане при условията на обективно и кумулативно съединяване са следните осъдителни искове :

1./ иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата в размер от 42 700,00 лв. – представляваща застрахователно обезщетение следващо се по сключен договор за застраховане под формата на застрахователна полица по имуществена застраховка „КАСКО“ с № 440119213140439/16.12.2019 г. и настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в кражба на товарен автомобил „ИСУЗУ“, модел „D MAX“, с рег. № *******, която е настъпила 10.09.2020 г. в гр.

София, ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от 31.03.2021 г. до окончателното му плащане, както и

2./ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 2 170,58 лв. – обезщетение за забава върху главното вземане /42 700,00 лв./, което е начислено за допуснато закъснение в периода от 29.09.2020 г. до 30.03.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на 16.12.2019 г. дружеството-ищец е сключило с ответния застраховател договор за имуществена застраховка „КАСКО+“ във формата на комбинирана застрахователна полица с № 440119213140439/16.12.2019 г., като обект на застраховане бил – товарен автомобил „ИСУЗУ“, модел „D MAX”, с рег. № *******, като сред покритите застрахователни рискове по тази полица бил и „КРАЖБА и ГРАБЕЖ“. Уговорената застрахователна сума по полицата възлизала на 42 700 лв., а подлежащата на плащане премия от застрахования на сумата от 1 935,29 лв., като същата била заплатена от дружеството-ищец. Твърденията продължават с това, че на 10.09.2020 г. спрямо застрахования товарен автомобил било реализирано застрахователно събитие – кражба, като същата била извършена след паркирането му в гр. София, кв. „Илиянци“, ул. „*******. Поддържа се, че още в деня на това деяние ищецът уведомил разследващите органи /02 РУ – СДВР/, а така също сигнализирал ответния застраховател с обаждане по телефона. В първия присъствен ден след кражбата – 14.09.2020 г. застрахователят бил уведомен и в писмена форма, като в тази връзка пред същия била образувана преписка по щета. Пояснява се, че с уведомлението си ищецът предал на застрахователя и свидетелствата за регистрация на застрахования т.а. /части 1 и 2-ра/, документ за самоличност на застрахования, както и два броя ключове и един брой дистанционно за аларма на застрахованото МПС. На 19.01.2021 г. от СРП било издадено постановление за спиране на наказателното производство, от което се констатирало, че автомобила е бил обявен за издирване, както и че от снетите записи от камери монтирани в периметъра на кражбата се виждало, че автомобилът е отнет от две лица в часовия интервал между 21,33 и 21,37 ч. на 10.09.2020 г., но поради неустановяване на същия, както и на лицата които са осъществили това деяние производството е спряно. Сочи се, че на 02.03.2021 г. ответното застрахователно дружество известило ищеца в писмена форма, че отказва да му изплати застрахователно обезщетение по заведената претенция при позоваване на мотив, че обстоятелствата декларирани във връзка с начина на реализиране на застрахователно събитие не били подкрепени с непротиворечиви доказателства. Ищецът смята, че този отказ на застрахователя е неоснователен, като настоява, че в негова полза се е породило правото да получи застрахователно обезщетение за станалото застрахователно обезщетение равно на действително претърпените вреди към момента на настъпването му, а именно сумата от 42 700 лв. – пазарната стойност на откраднатия автомобил към 10.09.2020 г. Изтъква се, че падежът за плащане на застрахователното обезщетение е в рамките на 15 дни, считано от уведомяването за настъпилото застрахователно събитие, което означавало, че считано от 29.09.2020 г. ответника е изпаднал в състояние на забава и дължи наред със застрахователното обезщетение и обезщетение за забава по смисъла на чл. 86, ал.

1 ЗЗД, което до 30.03.2021 г. възлизало на сумата от 2 170,58 лв. Настоява за присъждането на съдебни разноски, които е направил за участието си в производството по делото пред СГС

Ответникът-

„Д.З.” ЕАД в отговора си на исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК, оспорва изцяло исковете като ги намира за неоснователни и завишени по своя размер. Възразява се по наличието на всеки един от необходимите елементи за изпълването на фактическия състав пораждащ съдебно предявените вземания. Отрича се настъпването на соченото в ИМ застрахователно събитие, което да съставлява риск, за който застрахователя да може да бъде държан отговорен съгласно подписаната имуществена полица и ОУ към нея. Оспорва се, че застрахователният товарен автомобил описан в ИМ е бил противозаконно отнет на изложените в ИМ дата, час и място, като се изтъква, че за подобен начин на отнемане нямало налични доказателства в преписката. Поддържа се, че отнемането на МПС-то е станало при обстоятелства различни от разкритите в уведомлението подадено от Д.З.– законен представител на ищеца. Непредставянето на вярна и точна информация за реализацията на събитието само по себе си съставлявало да се откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Касаело се за премълчаване на обстоятелство или неточно обявяване на такова свързано с настъпването на събитието, а това се явявало съществено с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 363, ал. 4 КЗ. Покрито било основанието за отказ предвидено в чл. 10.8 от ОУ към застраховката. В отговора са изтъкнати и подозрения, че застрахованото МПС е било обект на престъпление, респективно е било обявено за издирване към момент преди сключване на застрахователната полица, като съобразно чл. 9.2. от ОУ това било изключено покритие по застраховката. Отделно застрахователя противопоставя довод, че МПС-то не е било стопанисвано с грижата на добър стопанин, доколкото е оставено незаключено и необезопасено, което е причина и за реализацията на кражбата му. Неправилно бил определен и размерът на евентуално следващото се обезщетение при установени останали елементи от фактическия състав на претенцията, доколкото обезщетение от 42 700 лв. било значително завишено, доколкото не съответства на пазарната стойност на автомобила към деня на настъпването на събитието. Била налице и хипотеза на надзастраховане по смисъла на чл. 388, ал. 1 КЗ. При определяне размера на потенциално подлежащо на изплащане обезщетение, съдът трябвало да приложи и клаузата на чл. 10.8 от ОУ, като редуцира застрахователното обезщетение, като съобрази, че застрахованият не е изпълнил свои задължения пряко произтичащи от договора. Сочи се, че към момента на сключване на застрахователната полица, по застрахования автомобил са установени няколко щети, като те не подлежат на обезщетяване съгласно т. 3.8. от ОУ. Ответникът смята, че е налице и невярно определяне началната дата за изплащане на претенцията, а именно – 29.09.2020 г., доколкото последният изискан от застрахования документ нужен за ликвидация на щетата е бил представен на 02.02.2021 г. /постановлението за спиране на наказателното производство/. Едва след изтичането на 15 работни дни от така визираният момент можело да се говори за изпадане на забава от страна на застрахователя по отношение на евентуално дължимо застрахователно обезщетение.

В срокът по чл. 372 дружеството-ищец е упражнило правото си да подаде допълнителна искова молба, с която пояснява и допълни първоначалната такава, съответно взема становище по направените с отговора оспорвания. Възраженията на застрахователя за неоснователност на предявените парични претенции се квалифицират, като неоснователни. По отношение възникването на застрахователно събитие, за което ответника да носи отговорност за покриване ищецът обръща внимание на т. 2.3. на Раздел 2 „КАСКО“ на ОУ, където сред изброените покрити по полицата рискове присъстват и тези по клауза „КРАЖБА И ГРАБЕЖ“, като прегледът на ангажираната от ищеца полица показвал, че тя е сключена именно при добавянето на такава клауза. Що се касаело до датата и мястото на настъпване на застрахователното събитие яснота по въпроса давало ангажираното постановление на СРП за спиране на наказателното производство, като изнесените в него факти за място и дата на деянието кореспондирали изцяло на изложената в уведомлението до застрахователя информация. Противопоставянето на тезата, че МПС-то предмет на застраховане е било откраднато в предходен на сключване на полицата момент се опровергавало от това, че то е било обявено за издирване именно на датата посочена от ищеца – 10.09.2020 г., а договорът за имуществена застраховка „КАСКО“ датирал от 16.12.2019 г. Ищецът настоява, че обратно на твърденията на ответника, МПС-то спрямо което се поддържа реализацията на застрахователното събитие кражба е било заключено към момента преди настъпването му и освен това мястото, където то е било паркирано е обезопасено чрез видеонаблюдение.

На

31.08.2021 г. „Д.З.” ЕАД упражнява правото си на допълнителен отговор, с който изцяло поддържа подадения си предходен такъв с посочените в него съображения за неоснователност на претенцията, както с оглед нейното основание, така и по размера й. Ответникът признава, че ищецът му е предал не един, а два ключа от автомобила, както и 1 брой дистанционно за аларма на същия.

Софийски градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Страните не спорят, че ищецът – „Т.“ ЕООД към момента на сключване на застрахователния договор е титуляр на правото на собственост върху товарен автомобил „ИСУЗУ“, модел „D MAX“, с рег. № *******. Това се установява и от представено по делото свидетелство за регистрация – част I, издадено от МВР, като от същото освен собственика на превозното средство са видни и индивидуализиращите му белези, включително и обстоятелството, че първата му регистрация датира от 26.01.2016 г.

Съгласно автомобилна застраховка „Каско+“, която е сключена под формата на комбинирана застрахователна полица № 440119213140439/16.12.2019 г. страните сключили за товарен автомобил „ИСУЗУ“, модел „D MAX“, с рег. № ******* застрахователен договор за имуществено застраховане с период на действие от 17.12.2019 г. до 16.12.2020 г. при клауза „Пълно Каско“ , при застрахователна сума от 42 700 лв. и премия от 1 935,29 лв., чието изплащане е уговорено да бъде извършено от застрахования в брой и еднократно. Това, че уговорената премия е била заплатена от страна на застрахования се установява от издадената от застрахователя сметка с датата – 16.12.2019 г. Обвързващо действие спрямо така сключения застрахователен договор имат одобрените от ответния застраховател Общи условия по Автомобилна застраховка „КАСКО+“, като същите са в сила от 15.09.2016 г.

Приложен е протокол за оглед на МПС от 30.12.2019 г. съставен по повод сключване на застрахователната полица с № 440119213140439. В него е отразено, че автомобилът е снабден с имобилайзер, съответно има констатирани увредени детайли, а именно : предна дясна врата – за боя; челно стъкло – люспа; лайсна броня зад. горна мат.

Ангажирано е писмено уведомление по щета, което е било подадено на 14.09.2020 г. от представител на „Т.“ ЕООД до ответния застраховател, като с него е извършено осведомяване на „Д.З.“ ЕАД за настъпило застрахователно събитие по полица № 440119213140439 /Каско+/, а именно, че на 10.09.2020 г., че на 10.09.2020 г. около 16,30 ч. автомобил „ИСУЗУ“, модел „D MAX“, с рег. № ******* е бил паркиран пред дома на законния представител на застрахования – гр. София, кв. Илиянци, ул. „*******, като на следващият ден 11.09.2020 г. Д.З.получил обаждане от негов близък, като го уведомил, че автомобилът е изчезнал. В допълнително пояснение дадено пред застрахователя от законния представител на „Т.“ ЕООД е посочено, че това е обичайното място на домуване на автомобила, като същия е бил оставен заключен, като за защитата му е снабден с монтиран имобилайзер, а на мястото има видеонаблюдение. Индивидуализирани са местата на последния преминат технически преглед, както и на използваните автомивки и сервизи за обслужване, а така също и броя налични за ползване ключове.