Решение № 357 от 19.12.2019, Районен съд - Бяла Слатина

Р Е

Ш Е Н

И E гр.Б.С., 19.12.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 26 ноември,

Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КАТЯ ГЕРДОВА

При секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 18/2019 г. по описа на РС – Б.С., за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К., в качеството му на управител, чрез пълномощника юрисконсулт Д.А., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Г.Т.Г., с ЕГН **********,***, за сумата от 444,43 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2738002 от 01.02.2017г., договорна лихва в размер на 61,18 лв. за периода от 01.03.2017г. до 27.09.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 397,46 лв., такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45,00 лв., законна лихва за забава в размер на 15,10 лв. за периода от 28.09.2017г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.12.2017г до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

ИСКОВЕ С ПРАВНО

ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.

Същият е получил съобщението по чл.131 от ГПК лично, след залепване на уведомление по чл.47 от ГПК и е отказал да го получи, като съдът е приложил разпоредбата на чл.44 от ГПК и същото се смята за връчено.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. № 1815/2017г. на РС-Б.Слатина.

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1815/2017г. на РС-Б.Слатина срещу длъжника Г.Т.Г., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1190/11.12.2017г. в полза на кредитора “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к.1527, представлявано от Р. Г. А. и Т.Я.К., в качеството им на управители, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.С., гр.С., за сумата от 444,43 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2738002 от 01.02.2017г., договорна лихва в размер на 61,18 лв. за периода от 01.03.2017г. до 27.09.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 397,46 лв., такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45,00 лв., законна лихва за забава в размер на 15,10 лв. за периода от 28.09.2017г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.12.2017г до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и 200,00 лв. съгласно чл.78,ал.8, изр.второ от ГПК и чл.37 от ЗПрП вр.чл.26 от НЗПрП.

Заповедта на длъжника

Г.Т.Г. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 18/2019г. по описа на БСлРС.

В исковата молба ищецът твърди, че съгласно Договор за паричен заем № 2738002 от 01.02.2017г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на Г.Т.Г. заем в размер на 500,00 лева, като последният се е задължил да върне същата на 8 бр. месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 77,84 лева, като първата падежна дата е 01.03.2017г. и последна падежна дата е 27.09.2017г., като на тази дата е изтекъл и срокът на договора. Видно от чл.3 на договора, сумата от 500.00 лв. е била получена от заемателя при подписването на договора, поради което и последният в тази част има характер на разписка. В договора са вписани: фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,00%; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора -0,11%, годишен процент на разходите на заема– 49,01 %. Общият размер на всички дължими плащания по договора е 577,84 лева.

Ето защо съдът приема, че заемодателят е изправна страна по този договор, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на заемателя посочената в договора главница, при посочените условия относно заема.

Твърдения в обратна посока няма наведени от ответника.

В чл.4,ал.1 от договора е описано задължението на заемателя в три дневен срок от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения на заемодателя: две физически лица-поръчители или банкова гаранция. Съгласно чл.4, ал.2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в уговорения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 454,24 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя и сумата от 56,78 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.

Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 397,46 лева. Този размер се претендира с исковата молба.

Подписвайки договора, страните са постигнали съгласие, че при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, се дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 28.09.2017г. до 30.11.2017г. в общ размер на 15.10 лв., който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.

Ответника Г.Т.Г. е погасил част от компонентите на дълга в общ размер от 129.01 лв.

Към исковата молба е приложено заверено копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 31.01.2017 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и “А.З.К.Н.П.З.” ООД, с който страните са се споразумели, че продавачът „Изи Асет Мениджмънт" АД ще прехвърля на купувача “А.З.К.Н.П.З.”

ООД, станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, като тези вземания ще бъдат инидивдуализирани в Приложение № 1/01.10.2017г., представляващо неразделна част от договора за цесия.

Представени са също потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД от "Изи Асет мениджмънт" АД, както и пълномощно от изпълнителния директор на същото дружество, с което упълномощава "“А.З.К.Н.П.З.” ООД, да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземанията на дружеството, възникнали по силата на договори за кредит, които дружеството е цедирало съгласно рамковия договор.

От представеното препис-извлечение от

Приложение № 1/01.10.2017 г. се установява, че "Изи Асет мениджмънт" АД е прехвърлило н. “А.З.К.Н.П.З.”

ООД, вземанията си по договор за паричен заем № 2738002 от 01.02.2017г. против Г.Т.Г..

В заявялението по чл.410 от ГПК заявителя „А.З.К.Н.П.З.” ООД, посочва в т.11 от заявлението, че длъжника Г.Т.Г. е уведомен за извършената цесия по чл.99 от ЗЗД на 04.10.2017г. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД посредством писмо с обратна разписка, но такова не е приложено нито със заявлението, нито с исковата молба.

Поради това към исковата молба прилага копие от уведомлението за извършената цесия, което е връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

За събиране на вземането си "А.З.К.Н.П.З.” ООД, подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК. По образуваното ч. гр.д. № 1815/2017 г. по описа на РС- Б.Слатина е издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника. Длъжникът не е намерен на установеният в заповедното производство адрес, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил в Кметство с.Б. и Софийски градски съд да получи книжата, което от своя страна обуславя правния ни интерес от търсената съдебна защита.

Ответника Г.Т.Г., не се явява в с.з., не се представлява и не е ангажирал доказателства.

В хода на процеса, преди първото по делото с.з. проведено на 29.10.2019г. с писмена молба с вх. № 7330/28.10.2019г. депозирана от „А.з.с.н.в.“ ЕАД-С., с приложените към нея писмени доказателства, чрез юрк. Ц.П., е поискала конституирането й на основание чл.226 от ГПК в качеството на трето лице-помагач на ищеца „А.з.к.н.п.з.“***, съгласно приложеният договор за цесия от 03.05.2019г. сключен между „А.з.с.н.в.“ ЕАД-С. и „А.з.к.н.п.з.“***. С този договор процесното вземане срещу ответника Г.Т.Г. е прехвърлено н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД-С., съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия в хода на настоящето производство.

Сключения между двете дружества договор за цесия е от 03.05.2019г., а исковата молба е заведена на 08.01.2019г. Следователно договора за цесия от 03.05.2019г. е сключен след образуване на настоящето дело, т.е. в хода на висящ процес.

С определение постановено в с.з от

29.10.2019г. съдът е конституирал на основание чл. 226,ал.1 от ГПК „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П., в процедурното качество на трето лице-помагач на ищеца

“А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.Я.К., в качеството му на управител, за доказване основанието и размера на вземането срещу ответника Г.Т.Г., с ЕГН **********,***.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са изпратени на третото лице -помагач, което депозирало становище вх.№ 7948/20.11.2019г. С него изразява основателност на исковата молба на ищеца и желае да се уважат исковите претенции, с всички законни последици, като се присъдят на „АСВ“-С. направените по делото разноски в размер на 350.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. При наличие предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК желае да се постанови неприсъствено решение спрямо ответника.

При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

I.ОТНОСНО иска с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД.

Предявената искова претенция е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на парично задължение в размер на 444,43 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2738002 от 01.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.12.2017г до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение № 1190/11.12.2017 г. по ч.гр.дело № 1815/2017 г. по описа на Районен съд гр. Б.С..

Приетият за разглеждане иск е допустим, на основание чл.415 от ГПК, като предявен в предвидения срок, от и спрямо надлежните страни.

Разгледан по същество, същият се явява основателен, по следните съображения:

За да бъде уважен предявения положителен установителен иск по чл. 422 ГПК е необходимо ищецът да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник, а именно сключването на валиден договор за кредит между "Изи Асет Менджмънт" АД и Г.Т.Г., чрез реално предоставяне на определена парична сума на ответника, в качеството му на заемател; поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и договорените лихви в претендираните размери; сключването на валиден договор за цесия, по силата на който заемодателят е прехвърлил на ищеца вземанията си по сключения с ответника договор за потребителски кредит.