Решение № 4506 от 30.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4506 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100110580 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от „Ц.Б.С.-2009“ ООДсрещу Народното събрание на Република България иск с правна квалификация чл.

2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 217 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 56 от ДФЕС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 13.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 17 091,39 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва, за периода от 21.02.2024 г. до 13.09.2024 г.

И щ ецът твърди да е организатор на хазартни игри, притежаващ лицензии по Закона за хазарта, сред които и лиценз за организиране на игри с игрални автомати с адрес на обекта: гр. София, бул. „********, в сградата на „Хемусхотелс“ АД. Срокът на действие на лиценза е 10 години, с валидност до 31.03.2031 г. Посочва се, че преди издаването на лиценза ищецът е заплатил еднократна държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта, дължима за неговото издаване и поддържане за целия му срок. Твърди се, че с § 18 - § 22 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБ за 2024 г. (ЗДБ за 2024 г.), обн.

ДВ, бр. 108 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., са въведени разпоредби, които противоречат на приложимите норми на европейското законодателство. С § 18 са въведени изменения на чл. 30 от ЗХ, съгласно които размерът на еднократните държавни такси за издаване и поддържане на лиценз за организиране на игри с игрални автомати се увеличава многократно - от 100 000 лв. на 150 000 лв. за обекти в населени места до 500 000 жители, респективно на 300 000 лв. за обекти в населени места над 500 000 жители. С 1 разпоредбите на § 19 § 22 на ЗДБ се придавало обратно действие на така приетите изменения, като увеличените размери на таксите се прилагат и за организаторите с лицензи, издадени преди 01.01.2024 г., а разликата е следвало да бъде заплатена до 28.02.2024 г. За избягване на законови санкции и за запазване на дейността си ищецът е заплатил доп ълнителна държавна такса в размер на 217 500 лв. на 21.02.2024 г. Ищецът поддържа, че е налице нарушение на чл. 56 от ДФЕС, тъй като: (1) увеличаването на таксите представлява висока бариера за навлизане на нови участници на пазара; (2) вече опериращите дружества са изправени пред изключителна финансова тежест при подновяване/поддържане на лицензи; (3) мярката противоречи на принципите на легитимни правни очаквания и правна сигурност. Счита, че нарушението е достатъчно съществено и е в пряка причинна връзка с претърпените имуществени вреди.

Ответникът Народното събрание на Република България оспорва исковете като недопустими, а при условията на евентуалност - като неоснователни. Поддържа, че: не е налице процесуална легитимация на Народното събрание; законите подлежат на контрол за конституционносъобразност единствено от Конституционния съд; в случая липсва трансграничен елемент, обосноваващ приложение на чл. 56 от ДФЕС; приетите разпоредби представляват допустимо ограничение с оглед обществения и социалния интерес; нарушението не е съществено; вредите не са в пряка причинна връзка с оспорваните законови разпоредби.

Прокуратурата на Република България, на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, излага становище за неоснователност на предявените искове.

По допустимостта

Настоящият състав приема, че доколкото Народното събрание е органът, приел измененията в Закона за хазарта, в качеството на процесуален субституент на държавата в производството за вреди, то е пасивно процесуално легитимиран ответник в настоящото производство, като в този смисъл следва да бъде тълкувана разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ. (В този смисъл Решение № 72 от 21.04.2020 г., постановено по гр.д. № 2377/2019 г. на ВКС, IV Г.О.)

От фактическа и правна страна

От ангажираните по делото доказателства се установява, че „Ц.Б.С.2009“ ООД е организатор на хазартни игри, притежаващ 53 лиценза по Закона за хазарта, сред които и лиценз за организиране на игри с игрални автомати с адрес на обекта: гр. София, бул. „********, в сградата на „Хемусхотелс“ АД.

Срокът на действие на лиценза е 10 години, с валидност до 31.03.2031 г. Не е спорно, че при издаването на лиценза ищецът е заплатил дължимите съгласно Закона за хазарта държавни такси еднократно за целия срок на валидност.

Съгласно чл. 30, ал. 6 от ЗХ (в редакцията към датата на издаване на лиценза) таксата е възлизала на 100 000 лв. Със ЗДБ за 2024 г. (§ 18 и § 22) е предвидено, че организаторите на хазартни игри с лицензи, издадени преди 2

01.01.2024 г., дължат таксата по чл. 30, ал. 6 от ЗХ в увеличен размер, изчислен по определена формула, като дължимата еднократна част се декларира и внася в срок до 28.02.2024 г. Не се спори, че за избягване на законови санкции ищецът е заплатил допълнителна държавна такса в размер на 217 500 лв. на 21.02.2024 г., за което по делото са представени доказателства - платежно нареждане от 21.02.2024 г. и декларация за дължимата еднократна част от таксите по чл. 30 от ЗХ, подадена от управителя на дружеството В. М. Б..

Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Фактическият състав на отговорността, съгласно чл. 4, § 3, ал. 2 от ДЕС и принципите, установени в практиката на СЕС (решение по съединени дела С-6/90 и С-9/90; решение по съединени дела С-46/93 и С-48/93 и др.), предполага установяване на: (1) достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС; (2) претърпяна вреда;

(3) пряка причинна връзка между нарушението и вредата.

Основният спорен по делото въпрос е дали с приемането на § 18 - § 22 от ЗДБ за 2024 г., с които е изменен чл. 30 от Закона за хазарта, е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Настоящият състав съобразява разбирането на СЕС, изразено в определение от 03.07.2025 г. по съединени дела С-687/24 и С-688/24, постановено по преюдициално запитване по въпросите за нарушение на общностното право и по-конкретно на чл. 56 от ДФЕС и нарушение на принципа на правна сигурност и оправдани правни очаквания досежно процесния казус. В т. 26, 27 и 28 от определението е обоснован извод, че макар да се поставя въпрос до тълкуването на чл. 56 от ДФЕС, всички аспекти на спора са свързани с изменение на такса за предоставяне на лиценз на оператори на хазартни дейности и са свързани само с България. Твърдението на доставчик на услуги, че част от клиентелата му е от държава членка, различна от тази, в която се е установил, не е достатъчно, за да се констатира наличието на трансгранично положение, което може да попадне в приложното поле на чл. 56 от ДФЕС. Посочената законодателна промяна касае положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка и няма никаква връзка с чл. 56 от ДФЕС.

В конкретния случай не се твърди и установява, че националната правна уредба въвежда нормативен акт на Съюза, в който случай би се търсело нарушение на чл. 56 от ДФЕС. Ищецът е дружество, регистрирано и осъществяващо дейност в България, а настоящият спор касае само българската държава. Налице е чисто вътрешно положение, по отношение на което извъндоговорната отговорност на държавата за вреди вследствие нарушение правото на ЕС е неприложима (вж. решение от 15.11.2016 г., Ullens de Schooten, С-268/15, EU:C:2016:874, т. 47).

Поради спецификата си хазартните игри не подлежат на регулиране на ниво Европейски съюз и са изключени от хоризонтални мерки като Директива 3

2006/123/ЕО. При липса на хармонизация в областта на хазарта държавите членки се ползват с широка преценка за защита на обществения ред и социалния интерес. Съобразявайки разясненията в т. 40 от решение С-322/16 (Global Starnet), държавите членки са свободни да установяват целите на своята политика в областта на хазартните игри и, когато се налага, да определят с точност търсеното равнище на защита (решение от 08.09.2016 г., Politanò, C-225/15, т. 39).

Ограниченията, които държавите членки налагат, следва да удовлетворяват условията, очертани в практиката на Съда - по-специално що се отнася до тяхното обосноваване с оглед на императивни съображения от общ интерес и тяхната пропорционалност. Оспорените разпоредби представляват мерки, насочени към по-стриктен контрол над дейността на организаторите на хазартни игри, като целта на мярката, свързана с ограничаване на прекомерната хазартна зависимост, предотвратяване на измамите и защита на уязвимите лица, включително непълнолетните, е обоснована с обществен и социален интерес.

Доводите, че таксата противоречи на принципа на легитимните очаквания и правна сигурност, доколкото действащите оператори са били длъжни да заплатят допълнителни суми, не сочат на нарушение на принципа за правна сигурност. Таксата не гарантира имуществен положителен резултат от дейността, а е свързана с възможността за упражняване на правата по лицензията. Икономическите оператори, действащи в областта на хазарта, не могат да имат очаквания за липса на законодателна промяна - в този случай могат да оспорват правилата за прилагане на измененията (вж. решение от 11.06.2015 г., Berlington Hungary и др., C-98/14, т. 78). Изменението на таксата за лиценз няма същинско обратно действие. Предвидената формула за изменение на еднократната такса е пропорционална на оставащия неизтекъл период на лицензията след влизане в сила на изменението, считано от 01.01.2024 г., и не касае периода от началото на валидността на лицензията до влизане в сила на нормата. Предвиден е и разумен срок за изпълнение на финансовата тежест - до 28.02.2024 г. Освен това икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на едно съществуващо положение, което може да бъде променено в рамките на дискреционните правомощия на националните органи (вж. решение от 15.04.2021 г. по съединени дела С-798/18 и С-799/18, Federazione nazionale delle imprese elettrotecniche ed elettroniche (Anie) и др.).

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не е налице нарушение на общностното право посредством приемане на § 18 - § 22 от ЗДБ на Република България за 2024 г. Доколкото не е налице фактическият състав, предвиден в разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ и по-конкретно липсва нарушение на норма на правото на ЕС, предоставяща права на частноправните субекти, приложима в конкретния случай - са налице предпоставките за отхвърляне на исковете, включително аксесорната претенция за лихва за забава.

4

На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед изхода на спора, на ответника Народното събрание на Република България — следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 102,26 евро.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ц.Б.С.-2009“ ООД, ЕИК 200855503, гр.

София, бул. „Гоце Делчев“ № 6, представлявано от управителя В. М. Б., срещу Народното събрание на Република България, гр. София 1169, пл. „Княз Александър I“ № 1, представлявано от юрисконсулти А..Г.М. и М.Р.М., искове с правна квалификация чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 217 500 лв. (двеста и седемнадесет хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на Европейския съюз с приемането на § 18 § 22 от ЗДБ за 2024 г., ведно със законната лихва от 13.09.2024 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 17 091,39 лв. (седемнадесет хиляди деветдесет и един лева и тридесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 21.02.2024 г. до 13.09.2024 г., като неоснователни.