Решение № 731 от 07.03.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8112/2022
- Вид
- Решение № 731
- Подписан
- 07.03.2023
- В сила
- 15.06.2023
- Състав
- Виолета Кожухарова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 731 гр. Варна, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110108112 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Т. Р. К. срещу ЗЕАД „Б. В. и. г.“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 2500.00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил рег. № *, настъпили в резултат на застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 14.05.2022 г. в гр. Варна, изразяващи се в увреждане на преден капак, облицовка на предна броня, лайсна на предна броня – цяла, спойлер на предна броня, капаче в предна броня дясно, греда между роговете, рамка радиатор, фар десен, корпус фар ляв, рог преден десен, рог преден ляв, калник преден десен, основа на фар десен, воден радиатор, калник преден ляв, основа на калник преден ляв, основа на преден калник ляв, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че между страните е сключен договор за застраховка „К.“ по отношение на МПС с рег. № * , с период на валидност от 26.05.2021 г. до 26.05.2022 г. Застрахователната премия, в размер на 199.75 лв. е изплатено изцяло. На 14.05.2022 г. , около 19:00 ч., автомобила се управлява от дъщерята на ищцата, като при излиза от подземен паркинг, пътната настилка поднася, волана се заключва, в резултат на което автомобила незавива напълно и се удря в една от бетонните колони. В резултат от удара е увредена предната част на МПС- то. Автомобилът е 1 преместен от водача. Застрахователят е уведомен на 16.05.2022 г., а на следващия ден са извършен оглед на автомобила. Повторен оглед е направен на 06.06.2022 г. От страна на застрахователя е постановен отказ за изплащане на обезщетение.
Ответникът - ЗЕАД „Б. В. и. г.“, депозира писмен отговор в срока по чл.
131 ГПК, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва твърденията касателно възможността автомобила да се движи на собствен ход след инцидента. С последното за застрахования възниква задължение за уведомяване на компетентните органи, което не е изпълнено.Същевременно, намира че в случая е налице изключен застрахователен риск, до колкото в разрез с общите условия, се касае за четвърта заведена щета, за периода на действие на договора. Оспорва и размера на претенцията, като счита, че претендираното обезщетение надвишава действителната стойност на вредите. Релевира възражение за наличие на т. нар. „тотална щета“, също обуславящо освобождаване на застрахователя от отговорност. Отправя искане за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното на л. 10 свидетелство за регистрация – част І, Т.
Р. К. е собственик на лек автомобил рег. № *.
Видно от приобщената на л. 11 полица № *, на 26.05.2021 г. между страните е сключен договор за застраховка „К.“ по отношение на МПС с рег.
№ *, със срок за валидност от 13:11 ч. на 26.05.2021 г. до 13:11 ч. на 26.05.2022 г. Опрелена е застрахователна сума от 2500 лв., при премия от 199.75 лв. Между страните е постигнато съгласие за оглед и снимки на МПС.
Приобщени са към доказателствения материал по делото са Общи условия на застрахователя по застраховка „К. И.“.
Видно от представения на л. 13 въпросник, от страна на застрахования като упълномощени да управляват автомобила лица са посочени Б. К. Б. и Р.
К. Б..
Съгласно протокол от 16.05.2022 г., подписан от представител на застрахователя и от застрахования, преди сключване на застрахователния договор е извършен оглед на процесното МПС, при който са установени следните увреждания на застрахованото МПС: по преден капак – подмяна, боя; облицовка на предна броня – подмяна, боя; лайсна на предна броня, цяла – подмяна; спойлер на предна броня – ремонт, среден мат; капаче на предна броня – подмяна, боя.
При застрахователя е заведена претенция № 51 – 04000 – 01780/22/ 16.05.2022 г., относно увреждания по л. а. рег. № *.
Видно от писмо ЛГ № 03130 от 27.05.2022 г., от страна на 2 застрахователя е постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Приобщена към доказателствения материал е оферта, неподписана от доставчик, видно от която предложена е офертна цена за ремонт, в размер на 1319.20 лв.
Приобщена е към доказателствения материал по делото е фактура за предоставена пътна помощ, с получател Т. К. Р., на стойност 50 лева.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на процеса съдебно - автотехническа екпрертиза, се установява следното: реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт между движещото се превозно средство и удар в предна дясна част в обект, намиращ се пред него, с ясно изразен вертикален ръб, какъвто е възможно да бъде бетонна колона от подземен паркинг; общата стойност на сумата, необходима за закупуване на резервни части, по средни пазарни цени за алтернативни части, към 14.05.2022 г., е 1625.76 лв.; общата стойност на сумата, необходима за закупуване на резервни части, по средни пазарни цени за оригинални части, към 14.05.2022 г., е 3389.13 лв.; общата стойност на сумата за ремонт, определена съгласно Методиката на застрахователя, към 14.05.2022 г., възлиза на 1471.57; стойността на ремонта за труд в сервиз притежаващ се сертификат за качество ISO 9001:2008, към 14.05.2022 г., е 2728.54 лв.; стойността на ремонта за труд в сервиз, който не притежава.се сертификат за качество ISO 9001:2008, към 14.05.2022 г., е 1351.00 лв.; след съпоставка между механизма за произшествието, представения снимков материал и установените увреждания по лекия автомобил, становището на експерта е за възможност за настъпване на констатираните щети, по степен и вид, в резултат от произшествието.
В съдебно заседание, експертът разяснява, че е налице техническа възможност за придвижване на автомобила, за ограничен период от време, след произшествието, с оглед естеството на уврежданията.
За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Р. К. Б..
В показанията си свидетелят излага, че е управлявала автомобила на 14.05.2022 г. При излизане от подземния паркинг на търговски център, поради мокра настилка, автомобила поднася. При натискане на спирачката от водача, воланът се заключва, а колата се удря в бетонна колона на паркинга.
Няколко минути по – късно, автомобила е преместен на външен паркинг.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 386, ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да запплати в уговорения срок застрахователно обезщетение.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да 3 установи, в условията на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно: валидна облигационна връзка между страните по силата на договор за застраховка „К. С.”, по който е изправна страна; настъпване на застрахователно събитие; причинноследствена връзка между събитието и вредоносния резултат; размерът на средствата, необходими за отстраняване на вредите.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че в към момента на настъпване на твърдяното от ищеца застрахователно събитие, между страните е съществувала облигационна връзка по силата на договор за застраховка „К. С.” по отношение на МПС рег. № * , поради което и приложение намират Общите условия (ОУ) на ответното дружество, в сила към датата на настъпване на процесното застрахователното събитие.
На следващо място – факта на настъпване на застрахователно събитие към твърдяния от ищеца момент –14.05.2022 г. , съдът приема за установен въз основа на представените писмени доказателства (уведомление за щета, опис на претенция), а и също така и в предвид на ангажираните гласни доказателства, кредитирани като последователни, непротиворечиви и отразяващи преки и непосредствени впечатления. От същите се установява факта на настъпване на събитието, по описания в исковата молба механизъм.
Нещо повече, изнесените от свидетеля данни относно механизма на произшествието, се потвърждават и от становището на експерта по съдебно – техническата експертиза, което следва да се кредитира като всестранно, обективно и компетентно изготвено.
Горното обосновава извод и за настъпило на 14.05.2022 г. в гр. Варна год. застрахователно събитие – увреждане наМПС рег. № *, застраховано по застраховка “К. С.“ в ответното дружество.
На следващомясто, предмет на спора са и предпоставките за освобождаване на застрахователя от отговорност.
Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение, при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди. Правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, до колкото имат отношение към настъпването на застрахователното събитие и/ или към вредите от него. Конкретните проявни форми на основанията за отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор и в общите условия, в които следва да е установено и дължимото от застрахования поведение - задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя от отговорност за плащане на обезщетение.
В случая, не се установява основание за отказ от страна на застрахователя. Този извод се налага, до колкото от експертното заключение, кредитирано като обективно и компетентно изготвено, се установява увреждане на лекия автомобил, в резултат от удар на движещото превозно 4 средство в предна дясна част в обект, намиращ се пред него, с ясно изразен вертикален ръб, какъвто е възможно да бъде бетонна колона от подземен паркинг.
Преместването на увредено пътно превозно средство на безопасно място, с цел да не създават пречки за останалите участници в движението, не е действие на застрахования, съставляващо неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/ или от общите условия изисквания за поведение, насочено към предотвратяване на събитието и на вредите или към ограничаването им, т. е. същото не е значимо с оглед интереса на застрахователя. Поведението на застрахования по никакъв начин не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния обем. В случая, след настъпване на събитието е налице възможност за кратко във времево отношение движение на автомобила, с оглед паркирането му на подходящо и безопасно място, т. е. поведението на водача е изцяло съобразено с установените правила за движение на моторни превозни средства.
От друга страна, в тежест на ответника е да установи възраженията си за недължимост на застрахователно обезщетение, поради ограничение в броя на щетите, които застрахованият е възможно да заведе, по време на действие на застрахователния договор. Действително, предвидено е в общите условия на ограничаване отговорността на застрахователя, при щети от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на събитието или е издаден документ от компетентни органи въз основа на декларативни показания на водача, с констативен характер и не води до процесуално – следствени действия и/ или административна санкция. В настоящата хипотеза, от страна на ответника не са ангажирани каквито и каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията за предходно заведени щети, в периода на действие на застрахователния договор, респ. за изплатени по тях обезщетения на застрахованото лице.