Определение № 18072 от 26.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18072 гр. София, 26.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Д. Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510294 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 ГПК вр. с чл274-чл.279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Б. Н., ЕГН: **********, и Д. Б. Н., ЕГН: **********, чрез адв. В.П. Н. - САК, против определение от 13.08.2025г., по гр. дело №20241110158616, по описа на СРС, 27 с-в, с което е оставена без уважение подадената от частните жалбоподатели молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Частните жалбоподатели поддържат доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд, с който е прието, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи подадената от тях молба по реда на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение, като разноските, направени от ищеца, да бъдат присъдени в тежест на ответника.

Насрещната страна по частната жалба – „ЕОС Матрикс" ЕООД с ЕИК:131001375, представлявано от Р.И.М.-Т. и Т.И.В., в качеството си на управители, действащи заедно и поотделно, чрез пълномощника си юрисконсулт М.М.- взема становище по частната жалба.

Счита същата за неоснователна като излага съображения в тази насока.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, а на ответника такива се дължат съразмерно с отхвърлената част от иска. Разноските се понасят от ищеца съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, независимо от изхода на делото, при наличието на следните две законови предпоставки: ответникът да е признал иска и с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото.

1

В настоящия случай съдът приема, че се установяват наличието и на двете посочените две законови предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК, а именно- признание на иска от страна на ответника с отговора на ИМ и ответникът с поведението си да не е станал повод за завеждане на делото. В тази насока настоящият въззивен състав напълно споделя извода на СРС, а и това се установява от събраните по делото доказателства.

Твърденията на ч.жалбоподатели, че има висящо изпълнително дело, не кореспондира с изложеното в исковата молба, в която се посочва именно обратното, че образуваното изпълнително дело № 1855/2010 г. по описа на ЧСИ С.Я. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това обстоятелство е установено безспорно и в хода на съдебното производството, както и че след прекратяването на делото не са предприети последващи действия по принудително изпълнение.

Ищецът право на разноски би имал само ако предприетата от него съдебна защита е необходима, не само с оглед неговия интерес и преценката му относно средствата за защита, а когато ответникът е предприел неоснователни действия, насочени и от естество да предизвикат принудително събиране на вземанията.

Неоснователно е твърдението, че само наличието на издаден изпълнителен лист е достатъчен повод кредиторът да понесе разноски в производство като настоящото.

Наличието на изпълнителен титул и изпълнително производство нито заедно, нито поотделно са обвързващи и самодостатъчни за преценката на съда дали ответникът е дал повод за завеждане на иск по реда на чл. 439 ГПК( в този мисъл е определение № 744/18.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1170/2023 г. на ВКС).

Неоснователно и твърдението на ч.жалбоподатели, че в бъдеще ответникът може да предприеме изпълнителни действия. Това е абстрактна възможност и не може да обоснове повод за предявяване на иск спрямо кредитора. Не може правният интерес да почива на предположение, а не на конкретно действие или бездействие от страна на ответника. Тогава правният интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както изисква практиката на ВКС ( в този смисъл е Решение № 83/23.05.2018 г. по гр. д. № 3448/2017 г. на ВКС, III г. о.).

Видно от материалите по първоинстанционното дело, „ЕОС Матрикс" ЕООД, в качеството на частен правоприемник на процесното вземане, не е дало повод с процесуалното си поведение за завеждане на иск. Кредиторът чрез поведението си по никакъв начин не е засегнал правата на длъжниците. След прекратяването на изпълнително дело № 1855/2010 г. по описа на ЧСИ С.Я. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, не са били предприети последващи действия, които да накърнят правата на длъжниците по изпълнителното дело, било чрез депозиране на последващи молби за действия, било чрез депозирането на молба за образуване на ново изпълнително производство. Кредиторът чрез процесуалното си поведение е показал, че се е дезинтересирал от последващи действия по отношение на задължените лица.

С оглед изложеното правилни са мотивите на СРС в решението му по иска с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, че „само по себе си наличието на изпълнителен лист в полза 2 на ответника и на висящо изпълнително производство срещу ищците не са достатъчни за извършване на преценка дали ответникът е дал повод за завеждане на делото, като за тази цел следва да се съобрази цялостното извънсъдебно поведение на кредитора. В случай на извършени от него активни действия като взискател и предприети мерки за събиране на вземането, след като същото вече е било погасено по давност, кредиторът следва да понесе отговорността за разноски. При установено и продължаващо негово бездействие обаче, след като давността е изтекла, следва разноските да се разпределят в тежест на ищеца при направено в срока по чл. 131 ГПК признание на иска…Обявено е за безспорно, че образуваното изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по силата на закона на дата 09.07.2012г., като липсват данни и твърдения за активно поведение на самите длъжници, които да са сезирали съдебния изпълнител с искане за постановяване на изричен прекратителен акт. Следователно към датата на депозиране на исковата молба - 03.10.2024г., ответникът след перемиране на делото, а и след неговото конституиране като взискател и погасяване на вземанията по давност, не е предприемал срещу ищците каквито и да било действия по изпълнение или съдебни действия във връзка с вземанията и не се установява да е претендирал тяхното изпълнение по какъвто и да било начин“.

С оглед изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна частната жалба на В. Б. Н., ЕГН:

**********, и Д. Б. Н., ЕГН: **********, чрез адв. В.П. Н. - САК, против определение от 13.08.2025г., по гр. дело №20241110158616, по описа на СРС, 27 с-в, с което е оставена без уважение подадената от частните жалбоподатели молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4