Определение № 939 от 15.12.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 939 гр. София, 15.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно гражданско дело № 20231800500725 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба подадена от „И. С.К.“ ООД – ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител на дружеството – адв. Б. С., срещу определение № 490 от 05.09.2023 г. на РС – Ихтиман, постановено по реда на 248 от ГПК по гр.д. № 454/2022г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските с искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение и осъждане на насрещната страна за заплащане на разноски съразмерно с претенция в размер на

360,99 лева, представляваща плащания, извършени след образуване на производството.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че разноските следва да се понесат единствено от ищеца в производството, предвид изхода на спора – отхвърлен в цялост иск. Изтъква, че част от претендираната по делото сума е заплатена в хода на производството – след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, с което си поведение ответникът е дал повод за завеждане на делото. Предвид това счита, че съразмерно на сума в общ размер от 360,99 лева следва да му бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производство разноски, както и да бъде намалено присъденото на ответника адвокатско възнаграждение.

Моли съда да отмени атакуваното определение, като вместо него постанови ново в горния смисъл.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се изразява становище за неоснователност на 1 частната жалба. Моли се съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

С влязло в сила решение № 139/16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 454/2022 г. РС – Ихтиман е отхвърлил предявения от „И. С.К.“ ООД, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, иск за признаване за установено по отношение на Б. Й. С., че дължи на ищеца вземане в размер 947,20 лева, представляващо главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.03.2022 г., до окончателното заплащане на дълга. В мотивите си съдът е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

Съобразявайки изслушаното и прието заключение по назначената съдебносчетоводна експертиза съдът е установил, че от страна на ответника, чрез отделни плащания, извършени в различни периоди от време, по процесния договор е заплатена сума в размер на 1 129,62 лева – сума надвишаваща претендираната главница от 947,20 лева. Поради това РС – Ихтиман е приел искът за неоснователен и е постановил решението си в този смисъл.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 с решението си съдът е уважил претенцията за разноски на ответника, като приемайки за основателно възражението на ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е присъдил сума в размер на 380,00 лева.

В срока за обжалване на решението ищецът „И. С.К.“ ООД е поискал изменението му в частта относно разноските присъдени само в полза на ответника. В молбата е посочено, че след като ответникът е дал повод за завеждане на делото, заплащайки част от претендираната сума едва след иницииране на производството, то същият следва да понесе отговорност за разноски съразмерно с тази част от претенцията.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е оставил без уважение молбата на ищеца, като е приел, че с оглед изхода на спора – отхвърлен изцяло иск, няма законово основание, на което в негова полза да бъдат присъдени разноски по съразмерност.

Този извод на районният съд е неправилен.

Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него.

Това е една обективна, безвиновна отговорност, обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо тя е функция от изхода на спора. Изключение от този принцип е въведено с нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска, разноските се възлагат върху ищеца, независимо от изхода на спора. Значението на разпоредбата е, 2 че основанието за присъждане на разноски не е непременно изходът на делото, а е поведението на ответната страна. За да бъде приложена посочената разпоредба следва да са налице и двете предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

В настоящия случай по отношение на ответника посочените две изискуеми от закона предпоставки не са налице в условията на кумулативност. Напротив – с възражението подадено в заповедното производство по реда на чл. 414 от ГПК ответникът е оспорил претендирания размер на заявеното вземане. Признание липсва и в подадения от страната отговор на искова молба. Видно от представените разписки за извършени плащания е, че ответника след завеждане на иска (след 16.03.2022 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК) е заплатил по договора за кредит общо сумата от 360,99 лева. Поради това настоящият въззивен състав счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и по аргумент за противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК, следва да понесе отговорност за разноски, независимо от изхода на спора.

Съгласно установеното с влязлото в сила първоинстанционно решение, ответникът е заплатил сума в общ размер от 1 129,62 лева, при претендирана от ищеца главница в размер на 947,20 лева. Според приетото от първоинстанционния съд разпределение на отделните плащания по кредита, преди иницииране на производството ответникът е погасил част от процесната сума в размер на 768,63 лева. С направените от него плащания, след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, ищцовата претенция е удовлетворена напълно, доколкото разликата между претендираната и платената до 16.03.2022 г. суми се равнява на 178,63 лева, а ответникът е заплатил 360,99 лева.

В молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК и в настоящата частна жалба „И.

С.К.“ ООД претендира разноски върху сума в размер на 360,99 лева.

Настоящият състав намира, че действително разноски следва да се присъдят на ищеца (настоящ жалбоподател), но само върху сумата от 178,63 лева, представляваща част от претендиранта главница, заплатена след завеждане на производството. За останалата част от сумата жалбата се явява неоснователна.

Ищецът претендира и доказва разноски в заповедното производство в общ размер от 625,00 лева, от които – 600,00 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 14.03.2022 г., и 25,00 лева заплатена държавна такса. В исковото производство разноските се равняват на 725,00 лева и представляват: 500,00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и съдействие от 17.05.2022 г.; 200,00 лева – депозит за вещо лице и 25,00 лева – държавна такса. Настоящият състав намира, за основателно направеното от процесуалния представител на ответника в открито заседание пред първоинстанционния съд възражение за прекомерност, поради което

3 претендираните размери на адвокатско възнаграждение, съответно 600,00 лева за заповедното и 500,00 лева за исковото производство, следва да се намалят.

Съобразявайки минималните размери на адвокатските възнаграждения посочени в Наредба № 1/2004 г. (в редакцията й действаща към момента на сключване на двата договора за правна помощ и съдействие), както и обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, същите следва да се определят в минимален размер от по 300,00 лева съгласно чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от посочената Наредба. Съобразно установената като платена след завеждане на производството сума от 178,57 лв., в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 61,26 лева за заповедното производство и 98,96 лева за исковото производство.

Отправеното искане за намаляване по съразмерност на присъдените в полза на ответника разноски в исковото производство следва да се счита за основателно за сумата от 178,57 лева. Съразмерно с тази сума присъдените в полза на ответника разноски следва да се намалят, като му се присъди сума в размер на 308,37 лева.

Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да се отмени и вместо него на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК да се постанови изменение на решение № 139/16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 454/2022 г. РС – Ихтиман в частта за разноските, като ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от общо 160,22 лева - разноски за заповедното и исковото производство, както и да се намалят присъдените в полза на ответника разноски на сумата от 308,37 лева.

В настоящото производство разноски на страните не се дължат.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 490 от 05.09.2023 г., постановено по реда на 248 от ГПК по гр.д. № 454/2022г. по описа на РС – Ихтиман, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК решение № 139/16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 454/2022 г. РС – Ихтиман в частта за разноските, като ОСЪЖДА Б. Й. С., ЕГН ********** да заплати на „И. С.К.“ ООД, ЕИК ............. сумата от общо 160,22 лева – разноски за адвокатски хонорар, държавна такса и за вещо лице, сторени в заповедното и исковото производство.

ОСЪЖДА И. С. К.“ ООД, ЕИК ............. да заплати на Б. Й. С., ЕГН ********** сумата от 308,37 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „И. С.К.“ ООД частна жалба в останалата й част.

4

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5