Решение № 506 от 13.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Пловдив, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330203121 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП - 41 / 19.04.2024 година на Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, улица „Христо Г. Данов“ № 37, с издадена Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 година за дейността „разпределение на електрическа енергия“, представлявано от С.З.В., З.О.Б. и Й.Г. в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството, на основание чл. 60а, ал.

1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) (ред., ДВ, бр. 86 от 2023 година) е наложена имуществена санкция в размер на 10000 (десет хиляди) лева за нарушение по чл. 80, ал. 13 във връзка с ал. 14 от Наредба № 6 от 24.02.2014 година за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм., ДВ, бр. 28 от 2024 година).

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.К.А., жалбоподателят „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД моли за отмяна на Наказателното постановление с аргументи за незаконосъобразност, противоречащо на материалния закон и издадено в нарушение на процесуалните правила, както и 1 за маловажност на случая при формално приемане на осъществяване на нарушението; претендира разноски.

Въззиваемата страна – Председателят на Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Н. А. Н. изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли обжалваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно; претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

Във връзка с предмета си на дейност „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, ЕИК 115552190, град Пловдив има издадена Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 година за дейността „разпределение на електрическа енергия“, като със Заповед № З-Е-236 / 02.08.2023 година, изменена със Заповед № З-Е-379 / 14.12.2023 година, на Председателя на КЕВР е възложена планова проверка на дружеството жалбоподател с цел установяване изпълнение на условията на издадената му лицензия.

В хода на извършената от експерти в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ към КЕВР проверка, сред които главен експерт К. В. Н.

(актосъставител), е изискано да бъдат предоставени досиетата по процедурите за присъединяване на обекти за производството на електрическа енергия от възобновяеми източници и е констатирано, че на 02.03.2022 година от „Синхро“ ООД до „Електроразпределение Юг“ ЕАД е подадено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на фотоволтаична централа (ФЕЦ) с мощност 200 kW към електроразпределителната мрежа, предвидена за изграждане в УПИ X, кв. 1, град Пазарджик. В тази връзка, като мрежови оператор на разпределителната мрежа, дружеството жалбоподател следвало по правилата на чл. 80, ал. 13 и ал. 14 от Наредба № 6 от 24.02.2014 година (отм., ДВ, бр. 28 от 02.04.2024 година, в сила от 02.04.2024 година) следвало да издаде на „Синхро“ ООД становище за условията и начина на 2 присъединяване в срок до 30 дни, като при необходимост от съгласуване условията за присъединяване на оператора на разпределителната мрежа с оператора на преносната мрежа срокът за издаване на становище се удължава със срока за съгласуване с преносното предприятие. В случая била проведена процедурата за съгласуване на условията за присъединяване на ФЕЦ към разпределителната мрежа, средно напрежение с „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, като писмото за съгласуване от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД постъпва в „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД на 08.08.2022 година с вх. № 18688-2. Така срокът за издаване на исканото становище за жалбоподателя се ограничава до 07.09.2022 година, но той не е спазен, а проверката установява, че на „Синхро“ ООД е издадено Становище № 4505602 за условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа едва на 13.10.2022 година.

Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол № Е-2 / 18.01.2024 година и въз основа на тях е прието, че „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД нарушава чл. 80, ал. 13 и ал. 14 от Наредба № 6 от 24.02.2014 година (отм.), с което осъществява състава на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ (ред., ДВ, бр. 86 от 2023 година), явяващ се по-благоприятен закон от чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, за което срещу дружеството жалбоподател в присъствието на упълномощен от него представител е съставен и връчен Акт за установяване на административно нарушение № Е-КРС-31 / 31.01.2024 година.

В законоустановения срок – на 07.02.2024 година, „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД подава възражение по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН (вх. № Е-13-26225), но по Акт № Е-КРС-31 / 31.01.2024 година е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, чиито показания се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по предвидения в НПК ред писмени доказателства – приложените по административнонаказателната преписка.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че от наказващия орган правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД за нарушение по чл. 80, ал. 13 във връзка с ал. 14 от Наредба № 6 от 24.02.2014 година за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към 3 разпределителните електрически мрежи (отм., ДВ, бр. 28 от 2024 година).

Нарушената норма вменява при допустимо заявление операторът на разпределителната мрежа да извършва проучване и да издаде становище за условията и начина на присъединяване в срок до 30 дни, като при необходимост от съгласуване условията за присъединяване на оператора на разпределителната мрежа с оператора на преносната мрежа срокът за издаване на становището се удължава със срока за съгласуване с преносното предприятие. В случая не се спори, че заявлението на „Синхро“ ООД е допустимо и „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД е следвало да изготви и издаде такова становище, с което да определи условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с мощност 200 kW, предвидена за изграждане в УПИ X, кв. 1, град Пазарджик в срок до 07.09.2022 година, считано от 08.08.2022 година, когато при дружеството жалбоподател постъпва писмото за съгласуване от оператора на преносната мрежа, и след като становището по искането за проучване на условията и начина за присъединяване на ФЕЦ към разпределителната мрежа не е издадено в нормативно установения 30-дневен срок, след 07.09.2022 година жалбоподателят е в нарушение по горецитираната разпоредба от Наредба № 6 от 24.02.2014 година.

Нарушението правилно е квалифицирано по чл. 80, ал. 13 във връзка с ал.

14 от подзаконовия нормативен акт (отм., ДВ, бр. 28 от 2024 година), тъй като искането за становище касае обект фотоволтаична централа с мощност 200 kW. Следователно се касае за обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, поради което и приложение следва да намери процедурата, разписана в Глава пета от Наредба № 6 от 24.02.2014 година, т. е. по чл. 80 и следващите, а не тази по Глава четвърта от Наредбата, предвиждаща реда за присъединяване на електрически централи към електрическите мрежи извън тези, уредени по ЗЕВИ, поради което и възражението на дружеството жалбоподател в тази насока е несъстоятелно.

Не се споделя от Съда и направеното от процесуалния представител на дружеството жалбоподател защитно възражение, че действителната правна квалификация е по чл. 68 от ЗЕВИ. Същата предвижда, че който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му, ако не подлежи на наказание по чл. 59 - 67, се наказва от съответния компетентен административнонаказващ орган с глоба от 1000 до 2000 лв., а на юридическото лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. В случая нарушението е по чл. 80, ал. 13 във 4 връзка с ал. 14 от Наредба № 6 от 24.02.2014 година, който подзаконов нормативен акт е приет на основание чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката.

Доколкото за нарушения, свързани със срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката (именно процесната Наредба № 6 от 24.02.2014 година), са предвидени специални санкционни разпоредби и нормата на чл. 68, ал. 1 от ЗЕВИ е неприложима (вж. Решение № 10760 / 09.12.2024 година по КАНД № 2105 / 2024 година на Административен съд - Пловдив).

Неоснователно е и защитното възражение за неправилно посочване на мястото, на което е извършено твърдяното нарушение. Съгласно трайната съдебна практика местната подсъдност на делото се определя от мястото на извършване на деянието, посочено в наказателното постановление, а в случая нарушението се състои в бездействие – неизготвяне на становище, с което да бъдат определи условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ. В процесното Наказателно постановление са изложени доводи, че действието (съответно на правомерно поведение) е било дължимо по седалището на нарушителя в град Пловдив, което е достатъчно, за да обуслови местната подсъдност на делото. В случая дали действието в действителност е било дължимо по централата на дружеството в Пловдив или по седалището на изнесения офис в град Пазарджик е без значение, доколкото не би се отразило нито на местната подсъдност на делото (която както се каза се обосновава от твърденията в наказателното постановление), нито на компетентността на наказващия орган или на актосъставителя, които се разпростират върху цялата страна.

Правилно от наказващия орган е определена и санкционната норма по чл.

60а, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, визираща, че на оператор на електроразпределителна мрежа, който наруши срок по процедура за присъединяване на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, предвиден в този закон или в наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 1 000 000 лв.

Наредба № 6 от 24.02.2014 година за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.) е приета на основание чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката с решение по протокол № 30 от 24.02.2014 година на ДКЕВР и това изрично е отбелязано в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на 5

Наредбата Съответно е и правилен изводът на административнонаказващия орган, че нормата на чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ (в новата си редакция, в сила от 13.10.2023 година) се явява по-благоприятния закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН от тази по чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, предвиждаща имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв. на енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия. В случая е правилна преценката на наказващия орган, че с имуществена санкция в размер на 10 000 лв. могат да се постигнат целите на наказанието, както и че този размер на санкцията отговаря напълно на характера и тежестта на нарушението и на важността на засегнатите обществени отношения (вж. Решение № 9817 / 13.11.2024 година по КАНД № 1895 / 2024 година на Административен съд - Пловдив).