Определение № 1206 от 17.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1206 гр. София, 17.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601560 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение №488 от 01.12.2025 год., постановено по ЧНД №680/2025 год. по описа на ОС - Враца, съдът е оставил без уважение като неоснователна молбата на лишения от свобода Г. Н. М., с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 775/2025 год. на РС – Враца в размер на 1 месец и 10 дни.

Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена частна жалба от адв. К. Т. от АК – Враца, договорен пълномощник на лишения от свобода Г.

Н. М.. В частната жалба, се иска САС да преразгледа делото и искането за предсрочно условно освобождаване, да отмени определението на ОС – Враца, като постанови условно предсрочно освобождаване на осъденото лице М.. Доводи във връзка с основателността на жалбата не са посочени, освен твърдението че такива се съдържат в кориците на делото и че липсва желание за обсъждане в частната жалба мотивите на съда, тъй като същите почивали на не на факти и обстоятелства, а на субективни изводи. Декларативно се твърди, че „тази частна жалба, както и повечето съдебни производство в съдилищата на Реп,блика България, почиват най- вече на принципа, а не на интереса“.

Апелативен съд – София, след като провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл. 440, ал. 2, изр. 1 във вр. чл. 345 от НПК, констатира че същото е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:

Производството по делото е било образувано пред ОС - Враца с искане от лишения от свобода Г. Н. М., чрез договорния му защитник адв. К. Т. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

1

Становището на затворническата администрация в обобщение е, че поправителната работа с осъдения не е приключила и следва продължи изпълнението на присъдата за постигане на заложените в плана цели и задачи.

Към датата на произнасяне от ОС – Враца по подадената молба за УПО – 01.12.2025 год., осъденият Г. Н. М. е изтърпял всичко 4 месеца и 20 дни, от които 3 месеца и 23 дни ефективно и от работа 27 дни. Неизтърпеният остатък към посочената дата е в размер на 1 месец и 10 дни. Лишеният от свобода е с начало на така посоченото наказание 08.08.2025 год, определено му по НОХД №775/2025 год. по описа на ОС – Враца за деяние по чл. 343б, ал. 2 от НК, с наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. При така установеното, окръжният съд правилно и законосъобразно е приел, че е налице първата предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като осъденият Г. Н. М. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.

Неправилни и незаконосъобразни са обаче направените изводи в постановеното от ОС-Враца определение, че не е налице другата законова предпоставки по чл. 70, ал.1 от НК, във вр. чл. 439а от НПК, а именно да са налице всички обстоятелства, които да сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, т.с. да са налице доказателства за поправянето му.

В първоначалния доклад за осъдения не е изготвена първоначална оценка на риска от рецидив, тъй като съгласно чл.122а, ал. 2 от ППЗИНЗС и методиката за оценка на риска на осъдени до 6 месеца „лишаване от свобода“, се изготвя единствено оценка на риска от вреди. Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е приет с ниски стойности. В такива стойности са определени и рисковете от суицид и самоувреждане и от бягство. Като среден е бил определен рискът от вреди за обществото, обосноваващ се на данните за осъжданията му, някой от тях свързани с криминализирани деяния с употреба на алкохол.

Към настоящия момент, така посочената оценка на цитираните зони са запазени без промяна, видно от Доклада за оценка на риска от рецидив по чл. 155 от ЗИНЗС.

За първи път постъпва в затвора на 08.08.2025 год. във връзка на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, наложени му за деяние по чл. 343б, ал. 2 от НК. По време на изтърпяване на наказанието, лишеният от свобода М. няма нарушения на установените правила и норми, липсват награди и поощрения. Считано от 12.09.2025 год. М. е назначен по негова молба в ЗООТ „***“ към Затвора гр. *** на длъжност „чистач на първи етаж /корпус/“ на половин щат, а в последствие е определен като подходящ за устройване на външни работни обекти от затворническата администрация и в резултат на което на 10.10.2025 год. е преназначен на работа към „КРАЛТРЕЙС4 ООД .

Отново по негова молба е бил включен в корекционна програма за месец октомври „Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени лица по чл. 343б От НК“ от 06.10.2025 год. до 09.10.2025 год., за което участие има и издадено удостоверение Видно от Доклада по чл.155 от ЗИНЗС, лишеният от свобода М. е участвал в културно2 информационни беседи по повод религиозни празници и бележити дати в българската история.

САС не споделя подхода на решаващия съд относно доказателствата по делото, които подход е довел и до направения извод, че молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието следва да бъде оставена без уважение.

Съображенията за това са следните:

Липсва обосноваване с конкретни данни и прояви на осъдения за тези общо формулирани дефицити в посочените проблемни зони - рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е приет с ниски стойности и приетите ниски стойности на рисковете от суицид и самоувреждане и от бягство. Единствено като среден е бил определен рискът от вреди за обществото, обосноваващ се на данните за осъжданията му, някой от тях свързани с криминализирани деяния с употреба на алкохол. Но във връзка с последното, следва да бъде взето в предвид, че осъденият до този момент не е търпял ефективно наказание „лишаване от свобода“.

В този доклад обаче се сочат и конкретни факти във връзка с положителното поведение на осъдения в затвора, изложени по – горе в настоящото решение, което се възприема от настоящия въззивен състав като обстоятелства, установени от доказателствата по делото, въз основа на които може да се направи извод за трайна и необратима положителна промяна в поведението на М..

Преценявайки в съвкупност данните за осъдения, въззивният съд намери, че определението на първоинстанционния съд да откаже условно предсрочно освобождаване е необосновано и в противоречие с установеното от фактическа страна. Видно от доказателствата по делото, са налице положителни факти за постигнатите резултати в периода на изтърпяване на наказанието, без нито една отрицателна констатация. Данните от затворническата администрация в представеният Доклад налагат извод за от една страна положителна тенденция в поведението на осъдения по време на престоя му в затворническото общежитие, като на това немотивирано противопоставят недостатъчния престой в ЗООТ и предходния му начин на живот на свобода.

При така установеното относно цялостното поведение на лишения от свобода и представените доказателства във връзка със семейното му състояние, се налага изводът, че с изтърпяната част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е постигнат поправителен ефект на същото. Това формира правния извод на настоящия въззивен състав, че по отношение на лишения от свобода Г. Н. М. са налице законовите изисквания на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, поради което обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, следва да бъде отменено, а молбата му – уважена, с определяне на изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 440, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 345, ал. 3, във вр.

3 ал. 2 от НПК, Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 12 - ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 488, постановено в с.з. на 01.12.2025 год. по ЧНД № 680/2025 г. по описа на ОС - Враца, с което е оставено без уважение като неоснователна молбата на лишения от свобода Г. Н. М., с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 775/2025 год. на РС – Враца в размер на 1 месец и 10 дни към дата 01.12.2025 год..

ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване на осъденото лице Г. Н.

М., с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 775/2025 год. на РС – Враца в размер на 1 месец и 10 дни.

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 70, ал. 6 от НК изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието към дата 01.12.2025год. – 1 /един/ месец и 10 /десет/ дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1206 гр. София, 17.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601560 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение №488 от 01.12.2025 год., постановено по ЧНД №680/2025 год. по описа на ОС - Враца, съдът е оставил без уважение като неоснователна молбата на лишения от свобода Г. Н. М., с ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 775/2025 год. на РС – Враца в размер на 1 месец и 10 дни.

Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена частна жалба от адв. К. Т. от АК – Враца, договорен пълномощник на лишения от свобода Г.

Н. М.. В частната жалба, се иска САС да преразгледа делото и искането за предсрочно условно освобождаване, да отмени определението на ОС – Враца, като постанови условно предсрочно освобождаване на осъденото лице М.. Доводи във връзка с основателността на жалбата не са посочени, освен твърдението че такива се съдържат в кориците на делото и че липсва желание за обсъждане в частната жалба мотивите на съда, тъй като същите почивали на не на факти и обстоятелства, а на субективни изводи. Декларативно се твърди, че „тази частна жалба, както и повечето съдебни производство в съдилищата на Реп,блика България, почиват най- вече на принципа, а не на интереса“.

Апелативен съд – София, след като провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл. 440, ал. 2, изр. 1 във вр. чл. 345 от НПК, констатира че същото е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:

Производството по делото е било образувано пред ОС - Враца с искане от лишения от свобода Г. Н. М., чрез договорния му защитник адв. К. Т. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“.

1

Становището на затворническата администрация в обобщение е, че поправителната работа с осъдения не е приключила и следва продължи изпълнението на присъдата за постигане на заложените в плана цели и задачи.

Към датата на произнасяне от ОС – Враца по подадената молба за УПО – 01.12.2025 год., осъденият Г. Н. М. е изтърпял всичко 4 месеца и 20 дни, от които 3 месеца и 23 дни ефективно и от работа 27 дни. Неизтърпеният остатък към посочената дата е в размер на 1 месец и 10 дни. Лишеният от свобода е с начало на така посоченото наказание 08.08.2025 год, определено му по НОХД №775/2025 год. по описа на ОС – Враца за деяние по чл. 343б, ал. 2 от НК, с наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. При така установеното, окръжният съд правилно и законосъобразно е приел, че е налице първата предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като осъденият Г. Н. М. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание.