Решение № 173 от 02.06.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Ботевград, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20251810200019 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„*” ЕООД с * със седалище и адрес на управление * с управител Е.

С. Н., чрез адв.В. А. от САК е обжалвало в законния срок наказателно постановление № 799284- F795739 от 27.11.2024г, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, с което му е наложено административно наказание на основание чл. 29, ал. 1 от закона за административното регулиране на икономическите дейности , свързани с нефт и продукти от нефтен произход /ЗАРИДСНПНП/ - "имуществена санкция" в размер на 25000 лева за нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, като излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание „*” ЕООД, чрез пълномощника си адв.В. А. от САК поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата. В представени писмени бележки се претендира присъждане на направените разноски от жалбоподателя.

Въззивната страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, а изпраща писмена защита, с която оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно 1 постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № F795739/29.10.2024г.– 2л.; протокол за извършена проверка в обект от 24.10.2024г. – 3л.; протокол №1965624/29.10.2024 г. – 2л.; справка за актуално състояние на подадените към НАП данни за съдове/съоръжения – 2л.; обяснение от * на 24.10.2024г.; обяснение от * на 29.10.2024г.; пълномощно; уведомление от Е. Н. – управител на „*“ ЕООД; известие; Удостоверение №3051/03.12.24г., издадено от Министерство на икономиката и индустрията;

Заповед

№ЗЦУ-384/27.02.2024г. на изпълнителния директор на НАП – 6л. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. Ц. * и М. М. В., се установява следната фактическа обстановка:

На 24.10.2024г. св. Р. Ц. * и М. М. В. - инспектори по приходите” в ЦУ на НАП извършили проверка в търговски обект - съд за гориво, стопанисван от „*” ЕООД, находящ се в *. Тогава св.* и св.В. установили, че жалбоподателят стопанисва съд за гориво

- стационарен, подземен, неподвижен, трайно закрепен към земята резервоар с обем от *, регистриран в ИС на НАП по №548685/20.04.21г., който бил разположен в складова база /дърводелски цех/ на дружеството. Свидетелите * и В. констатирали, че в обекта не се използва електронна система с фискална памет и че дружеството извършва дейност по смисъла на чл.2, ал.1 т.2 от ЗАРИДСНПНП без да има активна регистрация по реда на този закон.

Въз основа на направените констатации св. * преценил, че е осъществен състав на нарушение по чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП и съставил против „*” ЕООД АУАН № F795739/29.10.2024г, препис от който бил връчен на представител на нарушителя на датата на съставянето му.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 799284- F795739 от 27.11.2024г, от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП.

2

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите пи писмените доказателства, приобщени делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 3, ал. 1 от Закона да административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. От изложеното в обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно точно в какво се изразява нарушението – дали за търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход, без съответна регистрация или не се използва електронна система с фискална памет или за липсата на активна регистрация по реда на този закон.

В АУАН и НП са описани две нарушения, а именно че в обекта не се използва електронна система с фискална памет и че дружеството извършва дейност по смисъла на чл.2, ал.1 т.2 от ЗАРИДСНПНП без да има активна регистрация по реда на този закон, като всъщност е наказан за едно нарушение, на основание чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП. Също така съдът счита, че в АУАН и впоследствие в НП липса посочване на дата, на която се твърди, че е извършено нарушението. Посочено е само, че на 24.10.2024г. е извършена проверка, при която е констатирано, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да подаде заявление за вписване в регистъра по чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП. Очевидно АНО приема, че се касае за нарушение, извършено с бездействие, при което за очертаване на същото е било напълно наложително да се посочи – до кога е бил крайният срок, до който е следвало дружеството – жалбподател да подаде такова заявление, респективно да се посочи, че на първият ден след тази дата нарушението е било довършено.

АНО приема, че в случая се касае за извършено нарушение с бездействие, при 3 което за очертаване на същото е било напълно наложително да се посочи до кога е бил крайния срок, до който е следвало да се подаде такова заявление. В случая нито в акта, нито в издаденото НП е посочена конкретна дата на извършване на нарушението, а е посочена само дата на извършване на проверката. Нито в акта, нито в НП са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, съгласно изискването на разпоредбите на чл. 42, ал.

1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , поради което е налице неяснота относно това кога и при какви обстоятелства е извършено нарушението. В този смисъл е налице съдебна практика по аналогични казуси, посочени в жалбата. Освен че е изрично предвиден като задължителен реквизит на всяко НП, датата на извършване на административното нарушение е определящо, както за приложимия към момента материален и процесуален закон, така и за определянето на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно.

При липса на посочена дата на извършване на нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Неспазването на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН , прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно – съпоставяне на установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната действаща правна норма, регламентираща същото като административно нарушение, което се предпоставя от индивидуализация на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Съдът намира, че въпреки изхода на спора и своевременно претендирани, то същите са недоказани с оглед извършването им. По делото н е е представен договор за правна защита и съдействие и липсва въобще посочване на сума, начин и срок на плащане, поради което съдът намира, че съдебни разноски не се следват в полза на жалбоподателя. Жалбоподателят би 4 имал право на възстановяване на разходи и разноски само ако те са действително направени. Възнаграждението на представител е действително направен разход, ако жалбоподателят го е платил или е длъжен да го плати. В разглеждания случай касаторът не е представил документи, доказващи, че е платил или е задължен да заплати възнаграждение на представителя.

Съответно съдът не може да заключи, че тези разходи са действително направени от жалбоподателя и отхвърля претенцията му.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 799284- F795739 от 27.11.2024г издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ЦУ на НАП, против „*” ЕООД с * със седалище и адрес на управление * с управител Е. С. Н., като незаконосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5