Решение № 366 от 22.04.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Сливен, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20252230104099 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал.1, пр.

1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, както и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и чл.79 от ЗЗД.

В молбата си ищцата твърди, че между нея и „Стик – кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № ***от *** г. по силата на който й е предоставена сумата от 1000 лв., която следвало да върне в срок от 12 месеца. Твърди се, че в договора е посочено, че следва да се предостави обезпечение на кредита. Сочи се, че ищцата е заявила кредит без обезпечение и съответно в договора е предвидено заплащане на неустойка за това в размер на 871,01 лв. Твърди се, че в резултат на това ищцата е следвало да заплати по договора 2110.80 лв. главница, лихва и неустойка.

Наведени са изключително подробни аргументи и факти за нищожност на клаузата за неустойка по ДПК. Счита, че с тях се накърняват добрите нрави, освен това е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП, т.19, ал.4 от ЗПК, защото надвишава 8 пъти допустимия по чл.19, ал.4 от ЗПК годишен процент на разходите. Наведен е и допълнителен аргумент, съгласно чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като според ал. 2 на цитираната разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

1

Иска се прогласяване нищожността на ДПК, а при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата за неустойка на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и при условията на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Ищцата е създала личен профил, попълнила е заявление за кандидатстване и след одобрение е сключен ДПК. Твърди се, че неустойка не е начислявана и събирана от ответното дружество, но се сочи, че клаузата за неустойка е валидна и представлява самостоятелен договор. Изложени са подробни съображения за валидност на клаузата за неустойка.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителност на Договора за потребителски кредит № ***/****г. условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че процесния договор е действителен, моли да прогласи нищожността на отделни клаузи съдържащи се в него, а именно клаузата, вменяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 689.12 лв. Претендира за присъждане на направените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответното дружество оспорва исковата молба, като недопустима и неоснователна. Счита, че същата е предявена в условията на злоупотреба с права.

Твърди, че предвид това, че договорът вече не е действащ между страните и кредиторът не разполага с никаква правна възможност да изисква каквито и да било допълнителни суми по него, за кредитополучателя липсва правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за нищожност на клауза от него. Заявява, че са спазени всички нормативни изисквания на ГПР на осн. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора е определен в процесния договор размер на 42.58 % е видно, че в случая годишния процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата в открито съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Постъпило е становище, с което поддържа исковите претенции и моли за уважаването им. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. С писмено становище поддържа отговора на исковата молба и моли съда да отхвърли исковите претенции.

Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следната обстановка:

Не е спорно, че ищцата и ответното дружество са в облигационни правоотношения, съгласно сключен Договор за потребителски кредит № *** от **** г., по силата на който ищцата получила заемна сума в размер на 1000 лв. със срок на погасяване 12 месеца. В договора е посочен лихвен процент по кредита в размер на 36 % и ГПР в размер на 42,58 %.

Общата сума, която е дължима от кредитополучателя е в размер на 1239.73 лв.

В чл. 17 от договора за кредит, вр. с Раздел V OУ на договора за кредит е предвидено предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция в срок до 3 дни от сключване на договора или поръчителство от физическо лице, отговарящи на определени условия.

2

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожен като противоречащ на закона ЗПК на Договор за потребителски кредит и чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на парична сума, дадена без основание са допустими, а разгледано по същество и основателни.

Относно прогласяване на нищожността, приложение намират нормите на ЗПК.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Не е спорно, че ищцата, в качеството си на физическо лице, сключило договора е имало качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 от ЗПК, а ответното дружество, в качеството на кредитор, съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато на са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 -12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7 -9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Касае се за изначална недействителност при сключването на договора и когато същият бъде обявен за недействителен, то заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи. Съдът намира, че следва да уважи иска за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума, което е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Това изискване на закона е въведено за да се гарантира правото на потребителя да има яснота по какъв начин се формира неговото задължение. Именно ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото в тази величина са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане, управление до съответната възнаградителна лихва. По тази причина в ГПР следва да бъдат описани всички разходи които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузити на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочен единствено, че той е във фиксиран размер от 265,40 %, а ГЛП е 30,24 %. Нарушената правна норма е чл. 19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в чл.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер- пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно § 1, т.1 ДР ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите на допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за 3 получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя § 1, т.2 ДР ЗПК. В случая ГПР по договора за кредит не е включено задължението, поето по договора за неустойка за представяне в срок на обезпечение.

За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл. 24 ЗПК се прилагат правилата на чл. 143-148 ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 от ЗЗП.

Съдът прави извод, че това са банкетни договори за парични заеми, които потребителя подписва без да има възможност да договора съответните клаузи на договора, съгласно глава четвърта от ЗПК. В тази връзка е и съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48ЕО на Европейския парламент и на Съвета касаеща договорите за потребителски кредити, съгласно които … „кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор, с цел избягване на такова поведение, като следва да се приложат необходимите средства на кредиторите, в случаите, в които те процедират по този начин.“ В тази насока съдът намира, че клаузата която е уговорена в чл. 17 от Договора за потребителския кредит, съгласно която се дължи неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 6 за предоставяне на обезпечение е в пряко противоречие с целта на преследваната от директивата цел, която е транспонирана в ЗПК.

Дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се предоставят и „неустойката“ да не се дължи, то това плащане не се явява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е така, тъй като последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като неустойка.

По тези съображения, съдът намира, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, поради релевирани доказателства за наличие на противоречие със закона. В тази връзка съдът намира, че по тежката форма за недействителност на договора, а именно нищожността изключва необходимостта да се обсъждат наведените твърдения и искането за недействителност на договора, поради нарушаване на добрите нрави. Тъй като е налице уважаване на главния установителен иск, то съдът не следва да се произнесе, относно прогласяването на нищожност на клаузата за неустойка по процесния договор за кредит.

По иска на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, съдът изразява следните становища. На първо място страната подала иска следва да докаже плащането на претендираната сума, а ответната основанието за нейното задържане. Фактически е дадено 4 нещо при нищожен договор, като едната страна е престирала фактически нещо, мислейки че изпълнява свое валидно договорно задължение. При недействителен договор длъжникът дължи чистата стойност по кредита, без да дължи лихви и други разходи, следователно ищецът дължи по процесния договор за кредит единствено получената сума за главница на стойност 1000 лв. Останалата платена сума по договора над главницата от 1000 лв., т.е. неустойката е дадена без основание, и затова следва ответното дружество да върне сумата от 689.12 лв.