Решение № 1707 от 13.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1707 гр. Пловдив, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330206025 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К № 6187124, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на С. И. К., ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50.00 /петдесет/ лева за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. С., моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на електронния фиш, като се претендират и разноски за осъществена юрисконсултска защита. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум в Наредбата за праванта помощ.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

На жалбоподателя е бил издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 30.06.2022 г. в 06:51ч. в гр. Стамболийски на ул. "Тракия" до № 19 в посока от юг към север, установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС TFR1 - М № 530, за превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч при управление на МПС, товарен автомобил "Форд Транзит" с рег. № ****. Товарният автомобил се движел в населеното място със 60км/ч при разрешена скорост 40 км/ч, поради въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26.

Скоростта от 60 км/ч е с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

За горните констатации на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени доказателства.

Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство АТСС TFR1 - М № 530. Същото е от одобрен тип средство за измерване, за което е издадено Удостоверение № 10.02.4835. ATСС е преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол от проверка № 9-ЗЗ-21 от 16.11.2021 г. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/ "когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип". Следва да се има предвид, че за да намери приложение чл. 30, ал. 5 от ЗИ следва техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед № 616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери, съгласно чл. 31 от заповедта е една година. Видно от представения Протокол № 9-33-21/16.11.2021 г. се установява, че на уреда е била извършена последваща проверка на 16.11.2021 г., тоест уредът е валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до 16.11.2022 г., а нарушението предмет на електронния фиш е установено на 30.06.2022 г. От тази проверка е установено, че уредът съответства на одобрения тип. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство.

Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., видно от представения по преписката Протокол за използване на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното 2 нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело и съдържа данни за посоката на движение на контролираните МПС, общото ограничение на скоростта на движение, режима на измерване, посоката на задействане, номер на служебен автомобил, начало и край на работа, както и номера на първо и последно статични изображения. Именно в представения протокол по чл. 10 се съдържат и данните за наличието на пътен знак В 26 за ограничение скоростта до 40 км/ч. Доказателства за цитирания пътен знак се съдържат и в приетата по делото справка от Община Стамболийски.

По делото е наличен и снимков материал на процесното МПС в нарушение. Доколкото се касае за техническо средство, което се е намирало в служебен автомобил, не е необходимо съобразно разпоредбата на ал. 3 на чл.

10 от горепосочената Наредба да има снимка на разположението на измервателния уред. АТСС TFR1-М № 530 не е било поставено на пътното платно, а в цитирания в протокола за използване на АТСС служебен автомобил.

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Според правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Разпоредбата на ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение, да превишава посочените в нормата стойности на скоростта в км/ч. Както става ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по делото електронен фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП е дотолкова, доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 40 км/ч, въведена с пътен знак, е различна от така посочените в ал. 1 на същия член на закона. Нещо повече в самата алинея 2 на чл. 21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал. 1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с препратката е още попрецизна. Налице е осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят К. при управление на товарен автомобил "Форд Транзит" с рег. № *****на посоченото в ЕФ място, явяващо се населено място, се е движил със скорост от 60 км/ч при разрешена в населено място скорост до 40 км/ч, въведено ограничение с пътен знак В26. С посоченото той е превишил ограничението с 20 км/ч.

Правилно електронният фиш е бил издаден на С. И. К., тъй като по делото е приложена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която е посочено от собственика на автомобила, че на процесната дата и място именно жалбоподателят е управлявал товарен автомобил "Форд Транзит" с рег. № ****, а от писмо на ОПУ-Пловдив става ясно, че на процесната дата и място е действал пътен знак В26.

Съдът не възприе възражението за нарушаване на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

3

Съгласно посочената норма "За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. " Използваната формулировка в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и най-вече изразът "могат да налагат глоби в размер над "необжалваемия минимум" по ал. 2" е юридически непрецизна, най-малкото доколкото в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН (във всичките й редакции) никога не се е съдържало правило, че налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване.

Неясната формулировка на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН налага да се тълкува волята на законодателя, която е видна при съобразяване на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП, с който едновременно са въведени, както института на електронния фиш, така и нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. В мотивите изрично е посочено, че недостатък на съществуващата нормативна уредба към 2011 г. е, че предвижда възможност при административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система контролните органи да използват облекчен ред за санкциониране на дееца чрез фиш, само ако нарушението представлява маловажен случай и размера глобата е до 50 лева; че тази нормативна уредба не отговаря на обществената необходимост от ефективна борба с нарушенията на ЗДвП; и че целта на законопроекта е да предвиди възможност овластените за това контролни органи да налагат глоби с фиш над размерите, до които това е било възможно до този момент.

От гореизложените мотиви е очевидна законодателната воля - нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН да предостави възможност контролните органи да санкционират нарушителите по опростената процедура (в случая с електронен фиш), дори размера на наложената глоба да надхвърля 50 лева (с каквото правомощия до този момент те не са разполагали). Нормата обаче по никакъв начин не ограничава възможността електронен фиш да се издава и когато се налагат глоби по-малки или равни на 50 лева.

Не може да се сподели и възражението за неизправност на средството за измерване поради обстоятелството, че не са били спазени изискванията на Закона за измерванията, касаещи оправомощаването на трета независима страна да извършва проверките. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗИ председателят на ДАМТН може да оправомощава лица, които да извършват първоначалните и последващи проверки на средствата за измерване.

Условията, на които следва да отговарят тези лица, са посочени в чл. 47 от ЗИ - да са регистрирани по Търговския закон или са създадени по силата на нормативен акт; да са трета независима страна за проверките, за които кандидатстват; да отговарят на изискванията на чл. 46. Преценката за основанията да се предоставят права на лице извън структурата на ДАМТН се прави от председателя на агенцията. Оправомощаването става със заповед на 4 председателя, която по характера си е индивидуален административен акт.

Оттук и съдът не разполага с принципната възможност за косвен съдебен контрол на административен акт в административнонаказателното производство, каквато възможност е предвидена в ГПК. Затова съдът следва да се съобрази с преценката на председателя на ДАМТН и да зачете наличието на основанията за издаване на заповед за оправомощаване извършването на проверки и включването под № 8 в Списък на лица, оправомощени за проверка на средства за измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към сектор Управление на собствеността – Полицейска техника при Главна дирекция „Национална полиция“, включително и затова да е трета независима страна по смисъла на пар. 1, т. 30 от ДР към ЗИ.

Всичко гореизложено обосновава неоснователността на жалбата, поради което обжалваният Електронен фиш, следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира, че в полза на ОД на МВР Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Предвид потвърждаването на обжалваното НП, неоснователна се явява претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.