Решение № 37 от 26.02.2024, Районен съд - Елин Пелин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Елин Пелин, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20221820100784 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата си молба ищцата Т. В. А., ЕГН ********** чрез пълномощникът си адв.К. – САК със съдебен адрес гр.София, ул. „Свети Седмочисленици“ № 19 АД „Григоров и съдружници“ е предявила срещу ответниците В. В. Г., ЕГН ********** от с. Лесново, Софийска област, ул.

„Първа“ № 1 и Ю. Г. Ц., ЕГН ********** от гр.София, ***А искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС.

Излагат се твърдения, че ищцата е собственик на ½ идеална част от имот пл. № 003006 представляващ имот с идентификатор *** – нива с площ от 20429 кв.м. в местност „Мансърово“, с. Лесново, Община Елин Пелин, Софийска област придобит въз основа на нотариален акт за дарение № 174, том VІІІ, рег. № 9774, дело 1354 от 2008 г., който имот е съсобствен с ответницата В. В. Г.. Преди подаване на иска в съда, ищцата установила, че съсобственика В. В. Г. е сключила на 27.05.2022 г. с трето външно на съсобствеността лице – Ю. Г. Ц. договор за дарение на 1/20 ид.ч. от имота въз основа на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, том ІІІ, рег. № 3991, дело № 360/2022 г. по описа на нотариус Л. Х.в с район на 1 действие РС Елин Пелин, като едновременно с това с последващ нотариален акт № 14, том ІІІ, рег. № 3992, дело № 361/2022 г. на нотариус Л. Х.в с район на действие РС Елин Пелин ответницата В. Г. е продала и останалите й съсобствени идеални части от имота, а именно 9/20 ид.части на същото лице Ю. Г. Ц.. На ищцата като съсобственик не е предлагано да закупи частта от имота.

Втората сделка между двамата ответници обективирана в договора за продажба е извършена поне според посоченото в нотариалния акт на цена чувствително над пазарната такава и близо 40 пъти над определената в данъчната оценка за посочените идеални части. Дори посочената цена да е действителната цена по сделката, в което ищцата се съмнява, то оставащата част от принадлежащите на съсобственика идеални части от имота на третото лице на цена надвишаваща пазарната такава със сигурност сочи, че тази цена включва и цената на предварително дарените на същия купувач идеални части от имота. Поради тези съображения сключеният договор за дарение между двамата ответници е нищожен поради противоречие или заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и липса на основание и привидност.

В случая съдът следва да вземе предвид мотивът за извършеното дарение и времето между дарението и продажбата и да прецени дали дарението не е извършено с цел преодоляване забраната на чл.33, ал.1 от Закона за собствеността, тъй като комбинацията от факти пораждат съмнение за преследване на една забранена от правото цел, макар и осъществена чрез позволени средства – заобикаляне на закона с цел другия съсобственик да бъде лишен от правото да изкупи общата вещ.

Ю. Г. Ц. не е от кръга на близки и роднини на дарителката, липсва основание за извършеното „дарение“, както и мотив за извършването му, поради което се явява нищожно като противоречащо на закона и добрите нрави.

Първата от двете поредни сделки – дарение на 1/20 ид. част от имота е симулативна, респективно нищожна, като прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице на сочените идеални части, като е последвана още същия ден с нотариален акт с непосредствено следващ пореден номер от реално целената сделка между същите страни – 2 продажба на всички съсобствени на В. Г. идеални части в нарушение на забраната на чл.33, ал.1 от Закона за собствеността.

Според медиите, купувачът Ю. Г. Ц. е известен с множество криминални прояви под прякора „Байката“, което прави висока вероятността сделките да са сключени при заплаха, насилие или измама, дори да е възможно поради високата стойност на продадения имот – над 40 пъти от данъчната оценка да е налице случай на пране на пари, придобити от престъпна дейност.

Твърди се също, че дарението представлява относителна симулация, при която страните са целели сделката да породи различни правни последици от външно изявените. В края на месец май ответницата В. В. Г. била забелязана със синини по лицето, което кара ищцата да мисли, че договорите между двамата ответници – дарение и последвалата го покупко-продажба е възможно да не са били сключени на добра вола, а под заплаха. Ответницата Г. също така е с влошено здравословно състояние – физическо и психическо, което също поставя под съмнение възможността й да взима разумни и адекватни решения.

Предвид изложеното се моли съдът да обяви за нищожна сключената между ответниците В. В. Г. и Ю. Г. Ц. сделка обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, том ІІІ, рег. № 3991 дело № 360/2022 г. на нотариус Л. Х.в с район на действие РС Елин Пелин – 1/20 ид.част от имот с идентификатор *** представляващ нива, находяща се в местност „Мансърово“, в с.Лесново, Община Елин Пелин, Софийска област, като симулативен договор прикриващ покупко-продажба на ид.части от съсобствения между ответницата В. Г. и ищцата имот, като на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД бъдат приложени правилата на прикритата сделка включително и чл.33 от Закона за собствеността. При условията на евентуалност, ако съдът не уважи предявения главен иск, да разгледа исковете по чл.26, ал.1 от ЗЗД, чл.26, ал.2 от ЗЗД и чл.30 от ЗЗД, чл.226 ал.3 от ЗЗД като прогласи договора за дарение сключен между ответниците поради заобикаляне на закона, липса на съгласие или заплаха.

Иска се на основание чл.33, ал.2 от ЗС съдът да допусне изкупуване от ищцата на собствената на В. В. Г. част от имота – общо ½ ид.част или 10/20 ид.части при действително уговорените с третото лице – купувач условия.

3

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са изпратени на ответниците.

В срока по чл.131 от ГПК и двамата ответници депозират писмен отговор.

Ответницата В. В. Г. чрез назначения й процесуален представител адв.В. М. – САК оспорва изцяло предявените искове от Т. В. А. като неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.

Посочва, че съгласно Тълкувателно решение № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС независимо от начина и причините за възникване на съсобствеността, всеки от съсобствениците има право да извърши сделка на разпореждане със своята част. Задължението за предлагане на частта най-напред на другите съсобственици възниква в случаите, когато се предлага част от недвижим имот. Според закона задължението съществува само при договор за продажба на идеална част изцяло или частично от съсобствения имот, към което следва да се причисли такова задължение и при продажбата на част от правото на строеж. При повече от един съсобственик няма изискване от кой измежду тях да бъде извършено изкупуването след като то ще се осъществи от лице, което не е извън съсобствеността. Едва в случай на отказ на останалите съсобственици делът може да бъде предложен за продажба на трето за съсобствеността лице. При възмездната сделка за продавача е без значение от кого ще получи стойността на продавана вещ – от съсобственика или от трето лице.

Разпоредбата на чл.33 от Закона за собствеността не съдържа забрана за съсобственика да се разпорежда със своята част от недвижимия имот в полза на външно за съсобствеността лице, а само въвежда ограничение в упражняването на това право, като следва да се вземе предвид и договорната свобода по чл.9 от ЗЗД..

В случаите, когато продажбата на остатъка от част от съсобствен имот се предхожда от дарение на друга част от същия имот в полза на външно за съсобствеността лице, житейското предположение за наличие на намерение за заобикаляне на закона при липсата на законова презумпция за намерение не може да променя характера на сделката по чл.33 от Закона за собствеността и последиците от нея, нито води до опорочаване на предхождащото я дарение. След като поотделно за договорите за дарение за 4 покупко-продажба както и при съчетанието им липсва законова забрана за постигнатия краен правен резултат, то е невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат.

Когато правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останалите съсобственици, сделката не е нищожна, а в полза на останалите съсобственици се поражда потестативното право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача, а за да могат да сторят това сделката трябва да е действителна - по силата на сделката купувачът да е станал собственик на съответната идеална част. При извършване на дарение на част от съсобствен имот в полза на лице външно за съсобствеността сделката по принцип не е в нарушение на закона. Когато надареното външно за съсобствеността лице придобие по силата на продажба и останалата част от собствеността върху недвижимия имот, този резултат не е забранен или непозволен от закона и това е така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният резултат не е забранен или непозволен.

Налице е трайна съдебна практика, която е категорична относно разликата между исковете за разкриване на симулацията по чл.17, ал.1 от ЗЗД и тези за обявяване на сделка за нищожна поради привидност по чл.26, ал.2 от ЗЗД, тъй като тези два иска имат различен предмет – единият нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото съглашение.

Липсват предпоставки за наличие на нищожност поради привидност по реда на чл.26, ал.2 от ЗЗД, както и на иска по чл.17 от ЗЗД, които са пасивно субективно съединени с предявени искове с правно основание чл.26, ал.2 предл.5 вр. чл.17 ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на явната сделка – покупко-продажба обективно съединени с иск по чл.17, ал.1 от ЗЗД за разкриване на симулацията и установяване на прикритата сделка – дарение.

Симулативен е договорът от който страните които са го сключили не желаят да бъдат обвързани.

Съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД привидният договор е нищожен, а страните са обвързани от прикритото споразумение, ако са налице изискванията за неговата валидност – чл.17, ал.1 от ЗЗД. За доказване на 5 симулативността обикновено служи т.нар „обратно писмо“ което е нарочен документ съдържащ писмени изявления на страните, недвусмислено разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля.

Симулацията се доказва с писмено доказателство, което да има характер на „обратно писмо“ евентуално с писмени доказателства съставляващи начало на писмено доказателство и свидетелски показания.

Съгласно трайно установената съдебна практика нотариалният акт за сделка като официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила удостоверява фактите, които са се осъществили пред нотариуса: явяване на страните по сделката или техните представители пред нотариуса, прочитането на нотариалния акт и изявлението им, че са съгласи със съдържанието на прочетения акт и в частта, с която купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът – че я е получил, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание. Той материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт – плащането на цената и има характер на разписка за извършеното плащане, има пълна доказателствена сила за авторство на материализираното изявление.

С отговора на исковата молба ответникът Ю. Г. Ц. също оспорва исковете като ги намира за допустими, но по същество изцяло неоснователни.

Твърди, че не оспорва изложеното в исковата молба обстоятелство относно факта, че между него и ответницата В. В. Г. е сключен договор в нотариална форма по силата на който тя му дарява една десета идеална част от собствения си недвижим имот - ½ ид. ч. от имот пл. № 003006, представляващ нива с обща площ от 20.429 дка в местност „Мансърово“, в землището на с.Лесново, Община Елин Пелин с идентификатор *** и това дарение е описано в приложения в исковата молба нотариален акт.