Разпореждане № 944 от 22.07.2022, Апелативен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 944 гр. Варна, 22.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров като разгледа докладваното от Въззивно частно търговско дело № 20223001000259 по описа за 2022 година

Като разгледа постъпилата частна касационна жалба (вх. № 3635/09.06.2022г.) подаден от НАП-София, представлявано от В. Петкова, срещу постановеното по ч.в.т.д. № 259/2022г. по описа на ВАпС определение № 319/10.05.2022г., съобразявайки указанията дадени с разпореждане № 124/15.07.2022г. на Председателя на 1-во т.о. при ВКС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявен от НАП иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ, за установяване съществуването на неприето вземане в размер на 3 000 лв., представляващо предплатени от кредитора разноски в производството по несъстоятелност на ЕЛМАТИС ЕООД.

В чл. 280 ал. 2 ГПК е предвидено, че въззивните решения по търговски дела с обжалваем интерес до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. По настоящото дело искът е за сумата 3 000 лв. или под предвидения в закона минимален размер от 20 000 лв. С разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК законодателят изрично е предвидил, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Ето защо въззивното определение е влязло в сила от момента на постановяването му и подадената частна касационна жалба се явява процесуално недопустима. С други думи, обжалваното с настоящата частна касационна жалба определение не подлежи на обжалване на осн. чл. 274, ал. 4, вр. чл.

280, ал. 3, т. 1 ГПК.

След като обжалваното определение е изключено от обхвата на триинстанционното обжалване по общия ред на ГПК, частната касационна жалба следва да се върне от въззивния съд, който е длъжен да извърши проверка и относно допустимостта по арг. от чл.274, ал.3 и 4 във вр. чл.286, ал.1, т.3 във вр. чл.278, ал.4 – ГПК. Произнасянето на въззивния съд по допустимостта на подадените частни касационни жалба е в кръга на неговата компетентност, както и в неговите правомощия е връщането им при констатация, че са насочени срещу неподлежащ на обжалване акт /в този см. определение № 433/03.06.2014г. постановено по ч.т.д. № 1529/14г. на 1-во т.о. на ВКС; определение № 264/28.04.2014г. постановено по ч.т.д. № 1025/14г. на 2-ро т.о. на ВКС/. Тази проверка следва да предхожда проверката за редовност на жалбата, тъй като съобразяването й със строгите изисквания на чл.280, ал.1 ГПК би се оказало напълно излишно и самоцелно, ако жалбата се счете за недопустима от ВКС в 1 последствие. Контролът относно допустимостта на жалбата ще се осъществи от ВКС по повод евентуално обжалване на разпореждането за връщането й на това основание от въззивния съд.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА частна касационна жалба (вх. № 3635/09.06.2022г.) подаден от НАП-София, представлявано от В. Петкова, срещу постановеното по ч.в.т.д. № 259/2022г. по описа на ВАпС определение № 319/10.05.2022г.

Разпореждането за връщане подлежи на обжалване е частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

2