Решение № 1 от 09.01.2026, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. *****, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***** в публично заседание на девети декември през две хиляди дв**есет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов при участието на секретаря Емилия В. Василева като разгледа докл**ваното от Иван Ил. Йорданов Гражданско дело № 20255130100281 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с трудов спор.

Предявена е искова молба от ищцата С. А. К., с ЕГН **********, с постоянен **рес:

***** ул. „******, област ***, в която сочи, че е работила в ******** повече от 40 години.

Със заповед №006/28.02.2025г. на изпълнителния директор на дружеството й било прекратено трудовото правоотношение, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от ***** год.

Сочи, че независимо от основанието за прекратяване на трудовото й правоотношение към ***** год. била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че многократно провела разговори с работодателя, в които го помолила да й изплати дължимото й се обезщетение по чл.222, ал.З от КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, но до настоящия момент то не й било заплатено. Категорично й било заявено, че с оглед на правното основание за прекратяване на трудовото й правоотношение, нямала право да получи претендираното обезщетение. Твърди, че съгласно чл.222, ал.З от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Счита, че по отношение на нея към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение са били налице предпоставките на чл.222, ал.З от КТ, пор**и което 1 работодателят й дължи обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения или общо ***** лева.

След това сочи, че по този повод подала жалба до Дирекция «Инспекция по труда» гр.*** с вх.№ВХ25084232/11.06.2025 год., в отговор на която получила писмо с изх.

№25063228/23.06.2025 год., с което й било потвърдено, че ответното дружество й дължи обезщетение по чл.222, ал.З от КТ, независимо от основанието за прекратяване на трудовото й правоотношение, както и била уведомена, че на „******“ ** - ***** бил изд**ен протокол със з**ължителни за изпълнение принудителни **министративни мерки със срок до 07.07.2025 год.

Твърди, че въпреки многократните им разговори за доброволно изпълнение на паричното й з**ължение до настоящия момент бившият й работодател не й бил изплатил дължимото й се обезщетение съгласно КТ. Ответното дружество изп**нало и в забава от 01.05.2025 год. Конкретизира, че последното й брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяване на трудовото й правоотношение, било в размер на *****лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „******" **, със седалище и **рес на управление в ***** ул."******, с ЕИК ***** представлявано от изп.директор Р. М. Б. да й заплати полагащото й се обезщетение, в размер на **** лв., от които: *** лева, представляващо полагащото й се обезщетения по чл.222, ал.З от КТ в размер на 6 брутни месечни възнаграждения и ***** лева, обезщетение за забавено изпълнение на паричното з**ължение, за времето от 01.05.2025 год. до 28.07.2025 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата Претендира направените разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. Процесуалния й представител **в. Н. М., изпраща писмено становище, с което изцяло поддържа така предявения иск.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се сочи от процесуалния представител на ответника, **в.Е. В., че оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан и като такъв, моли да бъде отхвърлен.

Излага подробни съображения. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание процесуалния представител на ответника **в. Е. В. не се явява и представя писмено становище, с което поддържа изцяло отговора на исковата молба, както и изложените в него съображения. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния представител на ищцата **вокатското възнаграждение. В представената писмена защита за първи път прави възражение, че видно от справка в Търговския регистър и РЮЛНЦ по партидата на дружеството ищцата е била с прекратени трудови правоотношение 01.09.2019 г. и е изпълнявала длъжност изпълнителен директор тоест управленски функции без наличие на трудово правоотношение, с оглед на което същата към онзи момент дори от предхождащ такъв на 01.05.2017 е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО и именно от 01.09.2019 г. вземането за процесното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е станало 2 изискуемо и е започнал да тече тригодишният давностен срок, по смисъла на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, който понастоящем е изтекъл.

Съдът, като обсъди доказателствата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед №6/28.02.2025 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, считано от ***** г. е било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие на страните.

Видно от заверено копие на трудова книжка №379 на С. А. К., се установява, че е работила в „******” ** гр.***** повече от 40 години.

От заверено копие на фишове за заплати за месец януари и февруари 2025 г. е видно, че брутното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на **** лева.

Видно от заверено копие на жалба с вх. № 25084232/11.06. 2025 г. се установява, че е под**ена до Дирекция „Инспекция по труда“ гр. *** и с нея ищцата иска да бъде извършена проверка на ответника, тъй като е работила в „******” ** гр.***** повече от 40 години и е придобила право на обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, но той отказва да й го заплати.

От заверено копие на приетата като доказателство по делото заверено копие на преписка на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. ***, се установява, че е образувана във връзка с под**ена от ищцата жалба с вх. № 25084232/11.06. 2025 г. като са извършени две проверки, от които втората последваща, за контрол на изд**ените принудителни **министративни мерки, касаещи изплащане на С. К. обезещетение по чл. 222, ал. 3 ат КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Видно от заверено копие на преписка с вх.№ 1927/13.10.2025 г. от ТП на НОИ - ***, се установява, че същата е образувана във връзка с депозираното от С. А. К. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и с разпореждане №********** от 03.07.2017 г. на ТП на НОИ гр.*** се установява, че на основание положения от ищцата трудов стаж в предприятието на ответника тя е била пенсионирана.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения възлиза на сумата от ***,60 лева, а обезщетението за забавено изпълнение на дължимото обезщетение за времето от 01.05.2025 г. до 23.07.2025 г. е в размер на *** лева

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск по чл.

222, ал.3 и ал.4 от КТ за основателен и доказан.

По делото не се спори, че ищцата е била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 03.07.2017 г., както и че от фактическа страна не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено със заповед №6/28.02.2025 г. но не е упражнила правото си на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.

3

При тези фактически обстоятелства, от правна страна следва да се приеме, че искането за плащане на гратификация (допълнително заплащане за положен труд) по чл.

222, ал. 3 от КТ, при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищцата, възникнало при прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя е основателно и доказано. Принципът на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ произтича от това, че служителят придобива право на пенсия веднъж; това право възниква към определен момент и то може да бъде реализирано спрямо този работодател, при когото е възникнало правото. В случая от значение е обстоятелството, че ищцата е придобила правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения при прекратяване на трудовото правоотношение с ответника. Обезщетението по своя характер представлява отблагодаряване за дългогодишна служба, а не на обезвреда за това и показва, че работника или служителя има прослужени без прекъсване повече от десет години трудов стаж при съответния работодател, както е в случая. С оглед на това, в настоящия случай за ищцата е възникнало това право на обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ именно в размер на шест брутни трудови възнаграждения. Съгласно чл.228 от КТ и приложимата з**ължителна практика на ВКС(решения № 432 от 3.12.2012 г. по гр.д. № 1129/2011 г. на Четвърто Г.О., № 665 от 11.01.2011 г. по гр.д. № 1688/2009 г. на Трето Г.О. и № 490 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 342/2009 г. на Четвърто Г.О) дължимото обезщетение е изчислено въз основа на последното пълно брутно трудово възнаграждение за длъжността, която ищцата е заемала и според приетото заключение на вещото лице възлиза на сумата от ****** лева и съответно обезщетението за шест месеца възлиза на ***,60 лева, а обезщетението за забавено изпълнение на дължимото обезщетение за времето от 01.05.2025 г. до 23.07.2025 г. е в размер на *** лева. Прочие, върху неизплатените главници се дължи и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба - 29.07.2025 г. до окончателното им изплащане.

Относно направеното за първи път с писмената защита възражение на процесуалния представител на ответника, в което твърди, че видно от справка в Търговския регистър и РЮЛНЦ по партидата на дружеството ищцата е била с прекратени трудови правоотношение на 01.09.2019 г. и впоследствие е изпълнявала длъжност изпълнителен директор тоест управленски функции без наличие на трудово правоотношение, с оглед на което същата към онзи момент дори от предхождащ такъв н а 01.05.2017 г. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО и именно от 01.09.2019 г. вземането за процесното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ е станало изискуемо и е започнал да тече тригодишният давностен срок, по смисъла на чл. 358, ал. 1, т. 3 о т КТ, който понастоящем е изтекъл.

Възражението е неоснователно и недоказано на първо място, с оглед на това, че е преклудирано, като непредявено в срока за отговор и до приключване на устните прения.

Също така, то не е подкрепено с нови доказателства и не касае обстоятелства, настъпили след срока за отговор. Независимо от това, то е неоснователно и недоказано с оглед и на това, че ищцата действително е изпълнявала длъжността изпълнителен директор на дружеството от 01.09.2019 г. до 2024 г. когато са и прекратени правомощията, но едновременно с това е изпълнявала и длъжността финансов счетоводител, което е видно от 4 приложената като доказателство по делото преписка с вх.№ 1927/13.10.2025 г. от ТП на НОИ – *** към която са приложени справки от персоналния регистър на ищцата за периода от 01.01.2017 г. до 31 .12. 2020 г. и описи на осигурителния доход, от които се вижда, че до 31 .12. 2024 г. е получавала такъв от ответното дружество по горепосоченото трудово правоотношение, което е прекратено едва на ***** г. Освен това, видно от устава на ответното дружество в него не е въведена изрична забрана за това, да се съвместяват управленска и друга изпълнителска длъжност, както е в случая с ищцата.

При този изход на делото, следва ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски за **вокатско възнаграждение в размер на сумата от *** лева с ДДС, съобразно уважената част на исковете и с оглед списъка на разноските по чл. 80 от ГПК.