Решение № 6 от 08.01.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№6 гр. .. 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – .. ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВАТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20251610200131 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2500038/ 27.03.2025 г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „......“ ЕООД, ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: град София, ........ с представляващ С. И. С., в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за административно нарушение по смисъла на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че на 25.04.2025 г. получил горепосоченото НП, съставено във връзка с извършена проверка на 21.01.2025 г. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „ИТ” - Монтана на обект- „цех за производство на алуминиеви проводници”, находящ се в гр. .. ул. ”........... обект на „......” ЕООД - София, при която с Призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК изх. № 25003707 били изискани документи, удостоверяващи изпълнението на предписанията, дадени с протоколи от предишни проверки № ПР2442375/ 19.11.2024 г. и № ПР2449525/ 30.12.2024 г.

От представените на 28.01.2025 г. документи и сведения се установило, че „......” ЕООД – София в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 14, дадено с протокол № ПР2442375/ 19.11.2024 г., а именно: „Работодателят да изплати на Р. Т. П. в 1 установените срокове, уговореното трудово възнаграждение за извършена работа през месец април 2024г. начислена по ведомост сума за получаване в размер на 723,98 лева, като за основание е посочен чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, а срока на изпълнение бил до 30.11.2024 г.

Административно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, поради което на „......” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Навежда, че дружеството не е извършило горепосоченото нарушение, тъй като е изплатило на Р. Т. П. в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2024 г., начислена по ведомост сума в размер 723,98 лева. В подкрепа на тези твърдения сочи, че още при извършена проверка на 29.10.2024 г. в обекта на дружеството в град .. работодателят е представил на проверяващите разписки за заплащането на трудовото възнаграждение на П. за процесния период, чрез платежна система Изи Пей, от които е видно че трудовото възнаграждение на лицето е било заплатено.

Счита Наказателно постановление № 12-2500038/27.03.2025 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Монтана за неправилно, незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и основните принципи на българското законодателство. Намира, че НП е издадено и в нарушение на принципа nem bis in idem - не два пъти за едно и също нарушение, което води до нарушаване на основните права на дружеството, чиито процесуален представител е.

Приема, че и при съставянето на АУАН № 12-2500038/25.02.2025г. са допуснати съществени процесуални нарушения, за които е направено Възражение с подробно изложение на нарушенията. Преди всичко намира АУАН № 12-2500038/25.02.2025г. за неясен, тъй като от описаната фактическата обстановка в акта не става ясно на коя дата точно е извършена проверката и съответно установено нарушението.

Навежда нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Моли НП да бъде отменено като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. М. Х., който заявява, че поддържа жалбата и на сочените в нея основания моли НП да бъде изцяло отменено. Във фазата по съществото на делото моли за срок за 2 представяне на писмена защита, но в дадения му срок не представя такава .

Моли за присъждане на сторените в производството разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че оспорва жалбата, а във фазата по същество и в писмени бележки моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и адвокатското възнаграждение за ответната страна в минимален размер в случай на отмяна на НП.

Счита, че в случая се установява по несъмнен начин, че жалбоподателя, в качеството му на работодател е осъществил от обективна страна нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е правилно установено по реда на Кодекса на труда, от компетентните за това органи и в изискуемата форма. Навежда, че се касае за сериозно нарушение на трудовото законодателство, а именно неизпълнено дадено задължително за изпълнение предписание, и то в частта заплащане на труда, като се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работниците и служителите. По същите съображения, а и допълнително предвид факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, счита, че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение. Нещо повече така даденото предписание с протокол от извършена проверка с № ПР2442375/19.11.2024 г. не е обжалвано по реда и условията на чл.81, ал.1 и чл.84 от АПК, поради което същото е влязло в законна сила и работодателят е бил длъжен да го изпълни.

Моли съда да остави без уважение твърдението на жалбоподателя, че няма извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Счита, че правилно и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН/, в законоустановените граници - 1500 до 15000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 1500 лв, който е минималния установен в закона, предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил наличието или липсата на основания по чл.

28, ал.1 от ЗАНН.

По допустимостта на жалбата: Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН , от легитимирана страна – юридическо лице, както и в срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН (съгласно материалите по делото, наказателното постановление е връчено на представляващ дружеството на 25.04.2025 г., а жалбата е подадена на 08.05.2025 г.), поради което е допустима 3 и следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното: във връзка със започната проверка на предписанията, дадени с протоколи от предишни проверки № ПР2442375/19.11.2024 и № ПР2449525/30.12.2024 г., на 21.01.2025 г. е извършена проверка на място в обект : цех за производство на алуминиеви проводници, находящ се в гр. .. ул. „......., обект на „......" ЕООД София, при която с призовка с изх. № 25003707/ 21.01.2025 г. на основание чл.

45, ал.1 от АПК са изискани документи удостоверяващи изпълнението на предписанията дадени с протоколи от предишни проверки № ПР2442375/19.11.2024 и № ПР2449525/30.12.2024 г. От представените на 28.01.2025 г. документи и сведения се установява, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 14, дадено с протокол № ПР2442375/19.11.2024 г., а именно :

„Работодателят да изплати на Р. Т. П. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2024 г., начислена по ведомост сума за получаване в размер на 723,98 лв. Основание чл.128, т. 2 от КТ" със срок за изпълнение 30.11.2024 г.

Съдът намира, за неоснователно изложеното в жалбата, че атакуваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на материалните и процесуални правила, както и че е незаконосъобразно.

При извършена проверка на 21.01.2025 г. по спазване на трудовото законодателство, административно наказващия орган е констатирал нарушение, което е подробно описано както в АУАН, така и в атакуваното наказателно постановление, а именно нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ .

При съставянето на АУАН и при издаване на НП административно наказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН. Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението.

На 21.01.2025 г. Административнонаказващия орган е изпратил Покана за съставяне на АУАН с изх. № 25003707/ 21.01.2025 г., като е поканил управителя да се яви за съставяне на АУАН в Дирекция ИТ гр. Монтана на 24.01.2025 г. Същата е получена в обект на дружеството в град Берковица на 21.01.2025 г. от лицето Д.Л.Д.

На определената дата, управителя на дружеството С. С. се е явил лично в Дирекция ИТ гр. Монтана. АУАН е съставен и е получен лично от управителя на дружеството на 25.02.2025 г.

В срока по чл. 44 от ЗАНН на 06.03.2025 г. в писмен вид е постъпило възражение от наказаното дружество, в което твърди, че АУАН № 12-2500038/ 4

25.02.2025 г. е съставен в нарушение на принципа- не два пъти за едно и също нещо; управителят на дружеството е представил всички изискани му документи, от които е видно, че е изпълнил стриктно вменените му от закона задължения за изплащане на месечни възнаграждения на работниците и служителите, които полагат труд в неговото предприятие; актът е неясен; съставен е в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН; административното нарушение не е извършено, поради което не следва да бъде налагано административно наказание

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи: жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане. Разгледана по същество съдът счете жалбата за неоснователна по следните съображения: събраните по делото доказателства сочат по безспорен и категоричен начин на осъществено от страна на въззивното дружество нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ или с други думи административно наказателното обвинение се явява доказано.

Съдът намира, че не е нарушено по никакъв начин правото на защита на наказаното дружество, тъй като с подаването на жалба против издаденото НП то е организирало своята защита, разбрало е какво нарушение е извършено и се е възползвало от предвидените в ЗАНН способи за защита.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че във връзка със започната проверка на предписанията, дадени с протоколи от предишни проверки № ПР2442375/19.11.2024 и № ПР2449525/30.12.2024 г., на 21.01.2025 г. е извършена проверка на място в обект: цех за производство на алуминиеви проводници, находящ се в гр. .. ул.

„......., обект на „......" ЕООД - София, при която с призовка с изх. № 25003707/ 21.01.2025 г. на основание чл. 45, ал.1 от АПК са изискани документи удостоверяващи изпълнението на предписанията дадени с протоколи от предишни проверки № ПР2442375/19.11.2024 и № ПР2449525/30.12.2024 г. От представените на 28.01.2025 г. документи и сведения се установява, че дружеството в качеството си на работодател не е изпълнило задължително за изпълнение предписание № 14, дадено с протокол № ПР2442375/19.11.2024 г., а именно: „Работодателят да изплати на Р. Т. П. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2024 г., начислена по ведомост сума за получаване в размер на 723,98 лв. Основание чл.128, т. 2 от КТ" със срок за изпълнение 30.11.2024 г.