Решение № 15963 от 21.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15963 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110119692 по описа за 2023 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на Д. Й. Г. съществува вземане от „*****“ ЕАД за сумата от 278.17 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди в резултат от инициирано от ответника материално незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 443/2022 г. по описа на *** рег. № 858 на ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК- 30.05.2022г., до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № 28307/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищцата твърди, че с решение от 08.05.2018г., постановено по гр. дело № 72538/2017г. по описа на СРС, 120 състав, била осъдена да заплати на „*****“ ЕАД сумата от 54.00 леваразноски по делото, която заплатила на 30.10.2019г., за което с нарочна молба до съда от 05.11.2019г. представила доказателства по делото, по което решението било постановено.

Въпреки това през 2020г. представител на „*****“ ЕАД поискал в полза на дружеството да бъде издаден изпълнителен лист за сумата от 54.00 лева, което искане било уважено от СРС, 120 състав. Въз основа на изпълнителния лист по молба на кредитора по него срещу ищцата Д. Й. Г. било образувано изпълнително дело № 443/2022 г. по описа на *** рег. № 858 на ****, в хода на което била събрана както сумата по изпълнителния лист, така и сумата от 278.17 лева- такси и разноски по изпълнението. С оглед на това ищцата поддържа, че като подали молби за издаване на изпълнителен лист и за образуване въз основа на него на изпълнително производство, служителите на ответното дружество действали виновно и противоправно, като с това й причинили имуществени вреди на стойност, равна на стойността на събраните по изпълнителното дело такси и разноски в общ размер на 278.17 лева, отговорността за обезщетяването на които носел ответникът в качеството му на техен работодател. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

1

131 ГПК, с който ответникът оспорва като недопустим иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, поддържайки, че ищцата, в случай че счита, че не дължи сумата по издадения от СРС, 120 състав, изпълнителен лист, следвало да предяви иск по чл. 439 ГПК, а по отношение на събраните в хода на изпълнителното дело разноски- да се ползва от реда по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, което не сторила. Поради това ответникът счита производството по настоящото дело за недопустимо. В условията на евентуалност счита иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за неоснователен поради недоказаност да се е обогатил, а и доколкото сумата от 54.00 лева постъпила в правната му сфера в резултат от извършена от съда преценка за съществуващо в негова полза право на принудително изпълнение. Твърди, че узнал за извършеното от ищцата плащане едва с образуване на настоящото производство, като преди това ищцата не го уведомила за плащането, респ. не му представила платежното нареждане, което не сторила и в хода на образуваното изпълнително производство. Наред с това, поддържа, че като зявили искане за издаване на изпълнителен лист и за образуване на изпълнително дело срещу ищцата, служителите му действали законосъобразно, тъй като молбата за издаване на такъв била уважена след преценка от съда за наличие на предпоставките за това, а и доколкото ищцата не го уведомила своевременно за извършеното от нея плащане. Наред с това, поддържа недоказаност реалното извършване на разходите, респ. претърпяването на вредите, чието обезщетение се претендира. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните доводи, събраните по делото относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

На първо място за прецизност следва да се изясни, че съобразно изричните и недвусмислени твърдения на ищцата в исковата молба, а преди това и в подаденото от нейно име заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, в случая не е предявявана претенция за връщане на повторно събраната в хода на изпълнителното дело сума от 54.00 лева, респ. претенция за неоснователно обогатяване, поради което ирелевантни се явяват доводите и възраженията на ответника, касаещи допустимостта и основателността на такава претенция. В исковата молба са изложени твърдения за допуснато от служители на ответника противоправно поведение, довело до претърпени от ищцата имуществени вреди, чието обезщетяване се претендира, което обосновава квалифициране на претенцията като такава по чл. 49, ал. 1 ЗЗД. Последната, противно на поддържаното от ответника, съдът намира за допустима, доколкото в случая се касае за твърдяна материална незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение, а не за процесуална такава, в който случай защитата на длъжника се осъществява по реда на чл. 435 ГПК. По изложените съображения искането за прекратяване на настоящото производство е оставено без уважение с определението, постановено по реда на ч. 140 ГПК.

По така предявения иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е пълно и главно да установи: 1/ правоотношение по възлагане на работа; 2/ осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина, която съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага оборимо/; 3/ вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така – ППВС № 9/1966 г.).

Съобразно конкретните твърдения на ищцата в исковата молба същата следва да установи пълно и главно заплащането от нея в полза на ответника на сумата от 54.00 лева, присъдена в полза на последния с решение от 08.05.2018г., постановено по гр. дело № 2

72538/2017г. по описа на СРС, 120 състав; депозирането от името на ответника от негови представители/служители на молби за издаване на изпълнителен лист и за образуване на изпълнително дело за събиране на вече заплатената сума; събиране в хода на принудителното изпълнение на сочената като такси и разноски сума в общ размер на 278.17 лева.

Установява се от неоспорените от името на ответника писмени доказателства- решение № 401971/08.05.2018г., постановено по гр. дело № 72538/2017г. по описа на СРС, 120 състав, и определение, постановено по същото дело, с което по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК решението е изменено в частта за присъдените в полза на страните разноски, които актове са влезли в сила съответно на 29.07.2019г. и на 02.10.2018г., че ищцата в настоящото производство Д. Й. Г. е осъдена да заплати в полза на „*****“ ЕАД сумата от 53.89 лева, представляваща разноски в производството по гр. дело № 72538/2017г. А от молба с вх. № 5182760/05.11.2019г. по описа на СРС и приложение към нея, представени от ищцата с исковата молба и неоспорени от ответника, се установява, че на 30.10.2019г. от името на Д.

Г. в полза на „*****“ ЕАД е извършено плащане на сума в размер на 54.00 лева с изрично посочено в разписката основание: „раз. съгласно решение по гр. д. 72538 от 17г. СРС ГО 120 с- в“, както и че на 05.11.2019г. тази разписка е представена с нарочна молба по гр. дело № 72538/2017г., по което е била присъдена заплатената сума.

Между страните не е спорно, а и се установява от изричното отбелязване на гърба на постановеното по гр. дело № 72538/2017г. определение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, че в полза на „*****“ ЕАД на 04.12.2020г. е издаден изпълнителен лист за присъдените в полза на дружеството разноски, чийто размер след изменението възлиза на сумата от 53.89 лева.

А от книжата по изпълнително дело № 443/2022г. по описа на *** рег. № 858 по описа на ****, представени по делото в заверени преписи, се установява, че въз основа на така издадения изпълнителен лист кредиторът по него- ответник в настоящото производство, е инициирал срещу длъжника- ищцата Д. Г., производство по индивидуално принудително изпълнение, подавайки до ЧСИ молба за това на 21.02.2022г.

Съгласно представеното по делото от ищцата удостоверение с изх. № 15433/23.05.2024г. по описа на ЧСИ Уляна Димоларова от длъжника по делото на 19.05.2022г. е постъпила сума в общ размер от 332.06 лева, разпределена, както следва: в полза на взискателя- сума в общ размер на 261.89 лева за погасяване на вземането му по изпълнителния лист в размер на 53.89 лева, на претендираното юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 100.00 лева, както и на авансово заплатените от него в полза на ЧСИ обикновени такси в размер на 108.00 лева; в полза на ЧСИ- сумата от 70.17 лева- такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

Въз основа на така възприетата и установена въз основа на доказателствената съвкупност фактическа обстановка, по която, освен това, страните не спорят, настоящият съдебен състав намира, че е осъществен фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, обуславящ ангажиране на гаранционно- обезпечителната и безвиновна отговорност на ответника в качеството му на възложител на работата на служителите на дружеството, инициирали издаване на изпълнителен лист и образуване въз основа на него на изпълнително дело срещу ищцата.

Това е така, тъй като както към датата на издаване на процесния изпълнителен лист срещу ищцата, респ. към датата на подаване на молба за това, за която е безспорно, че изхожда от представител на топлофикационното дружество, както и към датата на сезиране на ЧСИ с молба по чл. 426 ГПК от процесуалния представител на същото съгласно представеното по изпълнително дело № 443/2022г. пълномощно, взискателят „Топлофикция София“ ЕАД вече не е бил носител на неудовлетворено парично притезание от сочената като длъжник Д. Г. поради извършено от последната плащане в негова полза.

С оглед на това и доколкото по делото не е спорно, че с платената на 30.10.2019г. сума 3 от 54.00 лева ищцата е погасила именно присъдените в нейна тежест с решението по гр. дело № 72538/2017г. по описа на СРС, 120 състав, разноски, като освен това е представила доказателства в този смисъл по делото, по което е постановено заплащането на въпросната сума, които обективно са били на разположение и на ответника като страна по това производство, правно ирелевантни се явяват доводите от името на последния, че не е бил надлежно уведомен за извършеното плащане, вкл. в хода на изпълнителното производство.

Без значение при преценката за съответствие на поведението му по иницииране на принудителното изпълнение с правно дължимото е и обстоятелството, че съдът е разпоредил издаване на изпълнителния лист, доколкото последното е процесуално действие на съда, което- правилно или не, не санира материалната незаконосъобразност на деянието на служителите на ответника, които, при удовлетворено чрез плащане вземане, инициират образуване на производство за принудително му събиране. А и без съмнение подаването на искане за издаване на изпълнителен лист, респ. за образуване въз основа на него на изпълнително дело е задължителна предпоставка, условие, без което не може, както за издаване на такъв, така и за провеждане на принудителното изпълнение.