Разпореждане № 79 от 06.01.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 79 гр. Благоевград, 06.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Частно гражданско дело № 20251210102908 по описа за 2025 година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от З. С. Б. - изпълнителен директор, чрез пълномощник срещу длъжника М. Р. С., ЕГН **********, с адрес гр. , за следните суми :

- 591,73 лв. / петстотин деветдесет и един лева и седемдесет и три стотинки/ главница по Договор за паричен заем № 4935272 от 25.10.2023 година, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. Р. С., която сума е заплатена от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в качеството на поръчител по Договор за предоставяне на гаранция с № 4935272 от 25.10.2023 година, сключен между М. Р. С. /Потребител/ и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /гарант/, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в полза на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД по силата на подписано Приложение № 1 от 04.03.2025 година към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.12.2025г. до окончателното изплащане;

- 49,55 лв. /четиридесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 24.03.2024г. до 21.07.2024г.;

- 95,24 лв. /деветдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/ - мораторна лихва за периода от 25.03.2024г. до 16.12.2025 г. Претендират се и сторените по делото разноски.

Към заявлението са приложени: Договор за паричен заем № 4935272 от 25.10.2023 година, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. Р. С.; Договор за предоставяне на гаранция с № 4935272 от 25.10.2023 година, сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. Р. С. /Потребител/ и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /гарант/.

1

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съответствие с чл. 411, ал. 1 и ал. 2 ГПК в закрито съдебно заседание съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, като с изрично Разпореждане № 4457/16.12.2025 г. е оставил същото без движение, и на заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на констатираните нередовности подробно посочени в разпореждането, като е указано на заявителя, че при неизпълнение на посочените в мотивите на разпореждането нередовности заявлението ще бъде върнато. В указания срок е постъпила молба от заявителя, с която заявителят не е отстранил констатираните от съда нередовности, а посочва, че по въпроса за извършените плащания по процесния договор, то същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство. Доказателствената тежест за настъпили правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито са постъпилите плащания по процесното вземане е носима от ответната страна, а не от ищцовата. Сочи се още, че уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми не намират място в текущото съкратено съдебно производство и определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебно начало. Подобни уточнения са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е.

Съдът намира, че заявителят не е изпълнил дадените от съда указания с Разпореждане № 4457/16.12.2025 г. по привеждането на заявлението в съответствие с изискванията на закона. С оглед на горното, според настоящия съдебен състав е налице неизпълнението на дадените от съда указания от страна на заявителя, което представлява процесуално бездействие, имащо за последица отхвърляне на подаденото от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, тъй като срокът е преклузивен и след изтичането му се погасява правото за извършване на съответното процесуално действие. От съществено важно значение е заявителят да се посочи дали са налице плащания от длъжника по договора за кредит, ако са извършени, на коя дата същият е правил вноски по кредита, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора са отнесени същите, респ. дали същият е извършвал плащания и по начисленото възнаграждение на гаранта по Договора за предоставяне на гаранция, ако е извършил да се посочи какъв е техният размер и на кои дати е извършил плащанията и как са разпределени същите, както и заявителят да конкретизира дали възнаграждението на гаранта е включено в ГПР, което в настоящия случай заявителят не е отстранил като констатирана от съда нередовност. Освен това липсата на конкретизация препятства и проверката от страна на съда дали искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза.

Съдът, след като се запозна с депозираното заявление, приложените към същото писмени документи и депозираната молба, намира следното:

Съдът намира за неоснователни доводите на заявителя в депозираната молба, че заповедният съд не разполага с правомощията на този етап от производството да се произнася относно валидността на сделката, от която заявителя черпи права. Напротив, следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С[1]240/98 до С-244/98,Осеаш Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose 2

M. Sanchez Alcon Prades и други (С241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори - така -решения по: дело С-240/98- С244/98, т. 27т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С618/10, т.

41-42; дело С[1]472/11, т. 21-24, дело С[1]397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В същият смисъл и законодателно императивно е разписано задължение на заповедния съд да извърши проверка - така по аргумент от разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, с които съдът има право и възможност да извърши проверка относно това дали искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно Определение на Съда от 06.02.2024 година, Предюдициално запитване по искане на „Профи Кредит България“ ЕООД, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Сити Кеш“ ООД/ по дело С-425/23г, СЕС е взело следното решение: чл. 6, пар. 1 и чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в следния смисъл, че не допускат национална съдебна практика, съгласно която юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на част от задължения по договор за потребителски кредит, не може да даде указания на кредитора да уточни кои вноски по кредита искат потребителят да му върне и следователно е длъжен да издаде исканата заповед за изпълнение на цялото пертендирано задължение, ако без такова уточнение тази юрисдикция не би могла да отдели претенциите по неравноправните клаузи от останалите претенции в заявлението и съответно да отхвърли това заявление само в частта на претенциите по тези клаузи. В тази насока е и Определение на Съда /девети състав/ от 17 януари 2023 година по дело С-379/21 /“Ти Би Ай Банк“ ЕАД/, съгласно което СЕС е взело решение, чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение - когато длъжникът потребител не участва в производството по издаването на тази заповед - е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответния договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението.

В действителност производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2 ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на 3 които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, а именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл. 410, ал. 2 от ГПК към чл. 127, ал. 1 ГПК. Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1968/2013 г. II т. о. "заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр. № 46 от 20.10.2011 г. по т. д. № 11/2011 г. на I т. о на ВКС; Опр.

№ 187 от 11.03.2011 г. по ч. т. д. № 164/2011 г. на I т. о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч. т. д. № 20/2011 г. на II т. о. ТК, както и Определение № 241 от 28.02.2011 г. по ч. т. д. № 115/2011 г. II т. о ТК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2, във вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК - изложение на обстоятелствата в пълнота, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т. 2. б. от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2013 г. В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да бъдат отстранени констатираните нередовности, същите не са били отстранени, поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл. 411, ал.

2, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено.

/Определение № 521 от 20.05.2022 г. на ОС - Благоевград по в. ч. гр. д. № 233/2022 г./.

За пълнота настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи и следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договор за кредит е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.