Решение № 314 от 22.06.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Дупница, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20261510100419 по описа за 2026 година

Образувано е по предявени от С . Н . М., с ЕГН ***, с адрес: *** срещу ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” ЕАД, с адрес: София, булевард „Цариградско шосе“ № 28 обективно съединени отрицателни установителни искове правно основание чл.124, ал.1 ГПК, с които се претендира признаване спрямо ответника, че ищецът не дължи следните суми: сумата от 328,74 евро – главница за доставена електроенергия до електроснабден имот, находящ се в ***, с кл. № 200143926452 /пререгистриран с нов номер 210051455477/ за периода от 1.01.2009г. до 27.02.2019г. и сумата от 284.37 евро – обезщетение за забава за периода от 1.01.2009г. до 27.02.2019г. /съобразно УМ от 11.05.2026г./.

Ищецът твърди, че процесните суми не се дължат, доколкото вземанията са погасени по давност /л. 60/.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който така предявените искове се признават по основание и размер като същевременно се твърди, че доколкото е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, следва да се присъдят разноски в полза на ответника.

С оглед направеното от ищеца искане /л. 61/, настоящото решение подлежи на постановяване при признание на иска, без обсъждане на представените доказателствата.

По отговорността за разноските:

В ОИМ, депозиран на 30.03.2026г. /л. 25 и сл./ ответникът е изразил становище, че в случая следва да се приложи нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските по делото следва да се възложат върху ищеца.

1

Във връзка с гореизложеното следва да се изложат следните съображения: по приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК настоящият състав намира, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания: с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество /в този смисъл са Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК; Определение № 207 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 216/2010 г., III г. о., ГК; Определение № 501 от 12.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 24/2013 г., II т. о., ТК/.

В настоящия случай при изследване на първата предпоставка – наличие на признание на иска от страна на ответника, видно от представения по делото отговор на исковата молба от ответника, в него ответникът изрично заявява, че признава предявения иск по основание и размер.

При анализа на втората предпоставка – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, настоящата инстанция следва да изложи следното: видно от представеното с исковата молба писмо от ответното дружество /л. 6 и сл./ се установява, че ищецът е отправил пред ответника възражение за погасяване на вземанията по давност, но ответникът е заявил, че задължението продължава да съществува, поради което съдът намира, че ответникът е станал причина за завеждане на делото.

Ето защо на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 126.12 евро /51.12 евро – държавна такса и 75 евро-адвокатско възнаграждение/. В тази връзка съдът намира, че ищецът не е доказал заплащането на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро, доколкото от представения по делото договор за правна защита и съдействие /л. 1/ се установява, че общо договореното възнаграждение е в размер на 500 лева, от които сумата от 75 евро е заплатена в брой, а останалата сума – по банкова сметка. Същевременно ищецът не представя каквито и да било доказателства за заплащането й по банков път, а в проведеното на 18.06.2026г. съдебно заседание /л. 61/ заявява, че остатъкът е заплатен в брой. Предвид констатираното противоречие с представения договор за правна защита съдът намира, че следва да бъде присъдено единствено адвокатско възнаграждение в размер на 75.00 евро.

Въз основа на признанието на иска и след като намери, че признанието изхожда от страната, против която искът е предявен, като не противоречи на закона и на морала, и е относно право, с което е допустимо разпореждане, на основание чл. 237, ал. 1, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от С. Н. М., с ЕГН ***, с адрес: *** срещу „Електрохолд Продажби“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, с ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, бул. „Цариградско шосе” № 28, че С. Н. М., с ЕГН *** не дължи на „Електрохолд Продажби“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, с ЕИК 175133827 следните суми: сумата 2 о т 328,74 евро – главница за доставена електроенергия до електроснабден имот, находящ се в ***, с кл. № 200143926452 /пререгистриран с нов номер 210051455477/ за периода от 1.01.2009г. до 27.02.2019г. и сумата от 284.37 евро – обезщетение за забава за периода от 1.01.2009г. до 27.02.2019г. като погасени по давност.

ОСЪЖДА „Електрохолд Продажби“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, с ЕИК 175133827, със седалище и адрес на управление: гр.

София, общ. Столична, бул. „Цариградско шосе” № 28 да заплати на С. Н . М., с ЕГН ***, с адрес: град Дупница, улица „ Тунджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 126.12 евро – разноски за производството пред РС – Дупница.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

3