Решение № 5909 от 19.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5909 гр. София, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20231110214572 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. А. Б., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №23-4332-015597 от 07.08.2023 г., издадено от Началник група при ОПП СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.162, ал.1 от ЗДвП.

В депозираната жалба се оспорва оценката на наказващия орган относно наличието на нарушение, като се твърди неправилно приложение на материалния закон. Правят се възражения за доказателствена необезпеченост на твърдението, че е изтекъл тримесечният срок, в рамките на който българските граждани могат да ползват чуждестранни свидетелства за правоуправление, установен в чл.162, ал.1 от ЗДвП, тъй като последното излизане на Б. извън границите на държавата било реализирано на 25.06.2023 г. Оспорва се и тезата, че притежаваният от него документ не бил валиден. Отправя се упрек към непълнотата на проведената доказателствена дейност, която е лишила органите от възможността да бъдат установени различни факти, придаващи несъставомерност на деянието. Формулирана е молба за цялостната отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя 1 пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 03.07.2023 г., около 01:14 ч., в гр.София, по общински път №SOF1020 (път I-6), с посока на движение от гр.София към гр. Перник, жалб. М. А. Б. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел „ХХ”, с рег. № ХХХХ . На КПП „Владя” превозното средство било забелязано от полицейските служители при ОПП – СДВР – свид.

М. Х Т. и П Х. Х., които се намирали на пост на посоченото място. Органите на реда спрели нарушителя и пристъпили към документална проверка. В нейния ход Б. се легитимирал с българска лична карта. Представил обаче свидетелство за управление, издадено в Кралство Великобритания с №Х и валидно до 09.12.2023 г.

Полицейският служител Т. преценил, че водачът е извършил административно нарушение. Поради това съставил срещу него Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 738499 от 03.07.2023 г., в който били отразени обстоятелствата по нарушението, неговите фактически признаци и правната им квалификация - управление на автомобил със СУМПС, което не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, без да е подменено след изтичане на тримесечния срок от датата на пребиваване на Б. на територията на страната – нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на П Х., който бил очевидец на извършеното нарушение и неговото установяване, бил подписан от актосъставителя и свидетеля по него и бил връчен на жалбоподателя. Последният го подписал, като вписал, че има възражения.

Допълнителни такива обаче в писмена форма не постъпили в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, на 07.08.202 3 г. Началник група при ОПП-СДВР издал и атакуваното НП №23-4332-015597, в което били описани всички обстоятелства по двете нарушения. На жалбоподателя било наложено наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДвП.

Санкционният акт бил връчен на 19.09.2023 г. на жалбоподателя. Жалбата срещу него била подадена на 02.10.2023 г., видно от пощенското клеймо.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Т. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: справка-картон на водача Борисов, Заповед №513з-9365/03.06.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №8121к-13470/23.10.2019 г. На министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, писмен отговор от Отдел „БДС“ - СДВР.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля Т., т о й заяви, че не пази съхранен спомен за случая, а това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН бл.

№738499/03.07.202 3 г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК полицейският служител изрично потвърди положения от него подпис в съответната графа за актосъставител в документа. Дистанцира се обаче от конкретика, като не успя да сподели повече подробности за нарушението .

Принципно сподели, че е обичайна практиката, информацията относно продължителността на пребиваването на гражданите на територията на страната да се събира чрез разговор с дежурната част на ОПП – СДВР, които извършвали директна справка в поддържаната електронна система с данни от граничния контрол. Поясни обаче, че ни би могъл да гарантира тяхната изчерпателност, доколкото допълнителна проверка не е предприемал.

2

Макар и неспособността да се възпроизведат детайли да е обяснима с изминалия период от време, рутинността на извършваната дейност и множеството идентични казуси в рамките на работния график, декларацията на разпитваното лице, че поддържа изложеното в АУАН, за този съд остава формална, доколкото тя не намира достатъчна подкрепа от други обективни доказателствени източници. Следва да се отбележи, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила /подобно разбиране противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока/, поради което и отразените в него констатации подлежат на доказване с всички допустими способи за събиране и проверка на доказателствен материал, установени в НПК.

Невъзможността да бъде проверена правилността на същите указва единствено необезпеченост на тезата на наказващия орган за извършеното нарушение.

Изводи в противната насока не биха могли да се формират и въз основа на приобщената по служебна инициатива на съда справка – извлечение от интегрираната информационна система „БДС“, администрирана от СДВР, за жалбоподателя. Макар в представения документ да фигурират дати на излизане и влизане на Б. през контролнопропускателните пунктове в страна в периода на 2022 – 2023 г., изрична е бележката, вписана в него, че информацията не може да претендира за изчерпателност. Причина се открива в действието на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година, относно правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите – членки.

Съобразно посочения регламент, българските граждани се проверяват по метода „Преценка на риска“, в резултат на което сведенията за техни пътувания, предприети през границите на държавата до други държави – членки на Европейския съюз след 2007 г. не са пълни. В този смисъл и предвид отсъствието на ангажирани от наказващия орган допълнителни доказателства, за съда остават необорени твърденията на жалбоподателя, че е преминал през границите на държавата на 26.05.2023 г., която дата отстои на по-кратък от тримесечен срок от датата на извършената спрямо него полицейска проверка. С тези аргументи съдът намира и приобщените писмени доказателства за неинформативни досежно конкретното проявление на нарушението като виновно поведение на лице, реализирано в обективната действителност.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от З АНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Съдът след извършена проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на н е г о НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, коит о са ги издали. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния 3 давностен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, за законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи ефективността на последващата юрисдикционна-наказателна дейност. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид.

Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

Съставеният в конкретния случай АУАН не отговаря на императивните изисквания на разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение не кореспондира на приложената към него материалноправна норма, посочена като накърнена. Не са удовлетворени изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда. Този порок е пренесен и в издаденото въз основа на акта наказателно постановление, в което на отделно основание се констатират допълнителни пропуски. Те се изразяват в несъответствие между приложената спрямо фактите и посочената тяхна материалноправна квалификация санкционна норма, с което е накърнена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.