Решение № 2482 от 24.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2482 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100501502 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 12571 от 10.11.2022 г. на СРС по гр. д. № 42865/2021 г. по описа на СРС, 58 състав са уважени предявените обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр. чл.92 ЗЗД от ЕТ „АБВ И.С. – В.К.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „*******, представлявано от управителя В.И.К., действащ чрез адвокат Х. М. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „А. *******. срещу „ВИ – ******* Х.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ж.к. Витоша, ул. „ВЕЦ - С.“ № 999, представлявано и управлявано от изпълнителния директор В.А.С., с което е признато за установено, че ответникът ДЪЛЖИ НА на ищеца сумите, както следва: сумата от 11 861,43 лева, представляваща възнаграждение по Договор за изработка №1104/04.03.2020 год., ведно със законната лихва за забава за периода от 11.02.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, като искът е ОТХВЪРЛЕН за разликата над пълния предявен размер от 12 461,43 лева поради ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 600 лева, представляваща насрещно вземане по чл.92 ЗЗД; сумата от 1 246,14 лева, представляваща неустойка за забава на основание чл. 8 от Договор за изработка №1104/04.03.2020 год. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 2 437,50 лева. В тази част решението е поправено по реда на чл.247 от ГПК по подадена молба за поправка 1 на очевидна фактическа грешка от 18.11.2022 год. с Решение №13554 от 25.11.2022 год.

В срокът по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба срещу решението е подадена от ответника „ВИ – ******* Х.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Лозенец, ж.к. Витоша, ул. „ВЕЦ - С.“ № 999, представлявано и управлявано от изпълнителния директор В.А.С., който обжалва решението на СРС като неправилно, необсновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва изводите на съда, че по делото е установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване точно и надлежно изпълнение на задълженията му по договора, като оспорва и ответникът чрез каквито и да е лица да е предприемал действия по приемане на работата. Поддържа възраженията относно навременно изпълнение и удължаване на срока по договора, които е заявил в отговора на исковата молба. Оспорва отхвърлянето на възражението му за прихващане със сумата, която е заплатил за да се премахне тапицерията и отстранят недостатъците по изработеното от ищеца. Твърди неизпълнение в тази връзка от страна на последния. Отново констатира несъответствието в отразеното в протоколите.

Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което изцяло да уважи претенциите на ищеца. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца ЕТ „АБВ И С. – В.К.“, с която въззивната жалба се оспорва като недоказана и необоснована, а обжалваното решение поддържа като правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да остави без уважение. Претендира разноски.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът ЕТ „АБВ И С. – В.К.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „*******, представлявано от управителя В.И.К., действащ чрез адвокат Х. М. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „А. *******. е предявил иск за установяване по реда на чл. 422 ГПК против „ВИ – ******* Х.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ж.к. Витоша, ул. „ВЕЦ - С.“ № 999, представлявано и управлявано от изпълнителния директор В.А.С. на задължение по чл.

266 ЗЗД в размер на 12 461, 43 лв., което се твърди като дължимо по договор за изработка № 1104/2020/04.03.2020 г., ведно със законна лихва от 11.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и задължение в размер на 1246, 14 лв., претендирано като неустойка по т. 8 от договора. Твърди се, че ответникът му възложил изработването, със собствени на изпълнителя материали и средства, както и ремонтиране на обзавеждане на Вила Амброзия 2 в Черноморец, което ищецът следвало да извърши до 24.04.2020 г., при уговорено възнаграждение общо в размер на 62 307, 14 лева, платимо на 3 вноски. Твърди да е свършил възложената работа, както и че крайният срок бил продължен до 30.4.2020 г.

Издадени били 3 фактури, като се твърди, фактура № 1377/05.05.2020 г. за финалното плащане не е платена, като сочи, че от нея са приспаднати авансовите плащания, извършени от ответника. Счита, че според договора в 3-дневен срок от завършването на поръчката цялото възнаграждение е следвало да бъде платено, поради което и претендира на основание чл. 8 от договора, неустойка за просрочие в размер на 10 % от остатъка неплатено възнаграждение, за период 01.05.2020 г. - 09.02.2021 г.

Ответникът в срока за отговор, не оспорва сключването на договора за изработка, но сочи, че: изпълнителят не e спазил посочения в договора срок за изпълнение, не e предал предмета по договора, не e поканил поръчващия за приемане на работата; ответникът е извършил двете авансови плащания по договора преди доставката и монтирането на стоката; оспорва твърдението на ищеца, че стоката е приета (за което ищецът сочи, че е представил приемо - предавателни протоколи), като сочи, че представените документи не са подписани от представител на ответника. Сочи, че в протоколите, като лице, което е приело стоката, е посочен В.С., като оспорва подписът да е положен от него. Прави изявление, че се противопоставя, на основание чл. 301 ТЗ на действията на лицата, които, без представителна власт за ответника, са приели работата; невярно е твърдението на ищеца, че възложителят се е съгласил с продължаване срока на договора, във връзка с което ответникът сочи, че електронният адрес за комуникация не е негов, а по договора е посочен пощенски адрес.

Оспорва да е получил уведомлението от 30.4.2020 г., не го е получавал, и сочи, че същото е едностранно. Твърди, че ищецът не го е поканил да приеме работата, не е налице приемане.

Счита, че не е в забава, затова не дължи и неустойка.

Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 04.03.2020 г са сключили писмен договор за изработка и ремонт на мебелно обзавеждане на Вила Амброзия по оферта от 20.01.2020 г, при уговорката работата да се свърши от ищеца с негови материали и средства, и уговорено общо възнаграждение от 62 307, 14 лева с ДДС, платимо на 3 вноски – 31 153, 57 авансово при потвърждение на поръчката, 18 692, 14 лева при изработени изделия, платимо преди извършване на монтаж и 12 461, 43 лева - остатък, финално плащане в срок 3 работни дни след извършване на монтажа и приемане на работата. Не се оспорва и фактът, че ответникът е заплатил първите две възнаграждения по фактури с № 1352/09.03.2020 г. и № 1369/16.04.2020 г.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е подаден в срок и е допустим, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

3

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на неговата правилност съдът намира, че същото е частично правилно.

Съображенията за това са следните.

Въззивният съд, като има предвид предмета /правата и задълженията/ на сключения между страните Договор за изработка от 04.03.2020 год., намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, като ищецът е възложител по него, а ответникът - изпълнител. Договорът за изработка е двустранен, възмезден и консенсуален, от който възникват права и задължения за всяка от страните. По тази причина изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Съгласно легалната дефиниция на договора в чл. 258 от ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение. Изпълнителят е задължен за доброто качество на изработеното, ако работи със свой материал – чл. 261, ал. 2 ЗЗД. Той дължи на поръчващия един резултат /една завършена работа/.

За да се уважи искът по чл. 266, ал.1 ЗЗД, следва да се установи, че между страните е налице договор за изработка с договорения между страните предмет, както и че ищецът е изпълнил задължението си да ги достави и монтира на уговорения обект, която работа е била приета от ответника и е останала неплатена част от уговореното възнаграждение в претендирания размер. Ищецът основава претенцията си срещу ответното дружество на твърдението, че е налице неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на възнаграждението за възложените от ответника и извършени от ищеца услуги за охрана на имуществото, очертано по граници и обхват в сключения договор през процесния период.

Следователно успешното провеждане на предявения иск предполага, на първо място, установяването на сключен с ответника договор с твърдяното съдържание, размера на договореното възнаграждение, както и че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, тъй като само в този случай изпълнителят би имал право на възнаграждение.

При предявен иск за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимото възнаграждение по договор за изработка в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, съществуването на валиден договор за изработка, със съдържанието, посочено в исковата молба, както и че ищецът е извършил възложената му от ответника работа, при което за ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена, както и че изпълнил задълженията си по договора качествено, а работата е приета от възложителя. В настоящия случай, ищецът следва да докаже и надлежното удължаване на срока.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на двете авансови плащания.

Спорно между страните по делото е точното изпълнение от страна на изпълнителя - ЕТ „АБВ И С. – В.К.“, ЕИК ******* на задълженията му по договора и валидно извършено приемане на работата от страна на възложителя - „ВИ – ******* Х.“ ЕАД, ЕИК *******.

4

Анализирайки събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, за съда няма съмнение, че страните са били обвързани с договор за изработка, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да изготви и ремонтира мебелировката за посочената в сключения между тях договор вила, както и че същото задължение е било договорено да се изпълни в срок до 20.04.2020 год. С договора за изработка изпълнителят се задължава да извърши съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните услуги и да предаде работата на възложителя, а за изпълнителя - да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение без ДДС на изпълнителя арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал.1, изр.1 ЗЗД. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно. В настоящия случай, претенцията на ищеца е именно за реално изпълнение на задължението на ответника, да заплати уговореното възнаграждение.

Разпечатката съдържа 39 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b18bae6-39f7-4cc8-9a7a-fcc67fe2af4f