Решение № 463 от 12.04.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./12.04.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА при секретар Доника Христова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1145 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по обективно кумулативно предявени искове от Л.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** No 17 Б, срещу Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, както следва:

- иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответницата Р.Н.М. да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, като премахне изградените в поземлен имот с идентификатор ***, обект „Медицински център /Амбулатория за индивидуална и групова практика за първична и специализирана медицинска помощ/ и аптека,

- иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата Р.Н.М., че ищцата е собственик на 11.94% или 54,20 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: поземлени имоти ***, ***,

*** и *** въз основа на дарение с НА № 21, т. LXXIV, д. № 19677/1997 год., и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението на 11.94 кв.м. ид. ч. от същия имот.

В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на 11.94 идеални части от следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „***", № 17:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 451 кв.м., с идентификатор ***, по кдастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изпълнителен директор на АККК, Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2, кв. 106, при съседи: поземлени имоти ***, ***, *** и ***.

Правото на собственост придобила чрез договор за дарение, сключен на 24.11.1997 г. с нот.акт № 21, том LXXIV, д. № 19667/1997 г. на нотариуса при Варненския районен съд.

Ответницата е собственик на 147 кв. м. идеални части от описания по- горе поземлен имот.

Правото на собственост е придобила чрез договор за продажба, сключен на 02.03.2011 г. с нот. акт № 178, т. 1, per. № 2230, д. № 138/2001г. на нотариус per. № 194 А. Г..

С Договор за доброволна делба от 04.06.2002 г., вписан в Службата по вписванията вх. регистър 73322, том VIII, № 294 е извършена доброволна делба между ответницата и третото лице Е.В.П. на самостоятелни обекти, построени в поземлен имот № 85, в кв. 1, който е идентичен с ПИ с идентификатор ***. В дял на Р.Н.М. са били поставени голям магазин със ЗП от 162, 45 кв. м., малък магазин със ЗП от 10 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение с площ от 20,60 кв. м. Тези обекти са били разположени на границата на имота с ул. „***" /поземлен имот с идентификатор ***/.

Ищцата твърди, че този договорът за доброволна делба е нищожен, тъй като не е сключен между всички съсобственици. На 02.03.2016 г. е било издадено Разрешение за строеж № 0-14 от Главен архитект на Район „Одесос" при Община Варна за строеж „Медицински център /Амбулатория за индивидуална и групова практика за първична и специализирана медицинска помощ/ и аптека, представляваща преустройство и промяна на предназначение на магазин /идентификатор ***/ и аптека /идентификатор ***/, находящи се на първи етаж на сградата в ПИ № 85, кв.106 по КП на 7-ми микрорайон, с идентификатор *** по КК на ул. „***" № 17 вх. Б в гр. Варна. Строителната площадка е открита на 27.06.2016 г. и разрешеното строителство е извършено.

Твърди, че в случая не става въпрос за извършване на преустройство на обект или за промяна на предназначението на такъв обект, а става въпрос за извършване на ново строителство. Изградени са във вътрешната част на поземления имот нови сгради, които пречат на останалите съсобственици на поземления имот да упражняват правото си на собственост и да ползват поземления имот. Това се дължи на факта, че те са лишени от достъп до вътрешната част на поземления имот. За осъществяването на това строителство е било необходимо и съгласието на останалите собственици на поземления имот.

Издаденото разрешение за строеж е в нарушение на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, тъй като е извършено без съгласието на останалите съсобственици на поземления имот, включително и без съгласието на ищцата. Съгласно чл. 183, ал. 1 от ЗУТ в съсобствен УПИ може да се извърши нов строеж, надстрояване и пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици, а такъв в процесния случай липсвал.

С уточняваща молба от

20.12.2017г., подадена пред ВРС /л. 22 от делото на ВРС/, ищцата сочи, че всъщност твърди, че собственик на 11,94% идеални части от поземления имот, равняващи се на 54,20 кв.м. идеални части, а не на реална част.

С отговора на исковата молба, ответницата счита исковете за недопустими, евентуално неоснователни. Твръди, че не се касае за „ново строителство" - претендираните за премахване обект „Медицински център" и „Аптека" в дворното място не са новоизградени, а представляват „преустройство и промяна предназначение на магазин (идент. № ***) и аптека (идент.№ ***), находящи се на първи етаж в сграда в ПИ №85, кв.106 по КП на 7-ми м. p. с идентификатор № *** по КК на ул. "***" №17, вх.Б, гр. Варна.

Твърди, че преустроените магазин и аптека с посочените идентификатори представляват обекти, които са били отчуждени (одържавени) по ЗОЕГПНС през 1949 г. с ПМС №10/04.08.1949 г., като след отчуждаването магазинът е преустроен в стол на Градски народен съвет - Варна, а по-късно със Заповед №22/07.11.1967 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет в стол на Окръжен народен съвет - Варна, като към него са били изградени допълнителни обслужващи пристройки, описани в АДС №2601/23.08.1999 г. и впоследствие възстановени през 1992 г. на наследници на К. Д. В..

През 2001г. наследниците на К. Д. В. продават на Р.Н.М. 1/2 ид. ч. от магазин и принадлежащата му изба, 1/2 ид.ч. от построената в дворното място паянтова постройка, съответния процент идеални части от общите части на сградата, 147 кв.м. ид.ч. от дворното място, цялото от 395 кв.м. по документи за възстановяване, 401.50 кв. м. по документи за собственост, и 450 кв. м. по скица. Другата 1/2 ид. част от жилищната сграда в същото дворно място, включително и от магазина, е възстановена на наследници на Е. Е. В..

С договор за доброволна делба през 2002г. Р.Н.М. и Е.В.П. (която придобива права от наследниците на Е. Е. В.) разделят възстановените имоти.

Правото на претенция по чл. 109 ЗС счита за погасено по давност, тъй като ищцата придобива правото на собственост върху жилище на първи надпартерен етаж и съответни идеални части от дворното място през 1997 г., когато тя е на 32 години, и към който момент цялото дворно място е застроено, в частност съществуват изградени от Държавата пристройки и постройки. Ищцата не е реализирала правото си да претендира премахване на пристройки и постройки в двора, които й пречат да упражнява правото си на собственост, в преклузивния петгодишен срок, като такава претенция не е предявена и от нейните праводатели.

Излага съображения, че със Заповед №РД-1-7706/360/04.09.2002г. на Зам.-Областен управител на област с административен център Варна е наредено да се изземе от Р.Н.М. и Е.В.П. имот - публична държавна собственост, съгласно АДС №2601/23.08.1999 г., находящ се в гр. Варна, ул. "***" №15-17, район 7, кв.106, представляващи пристройки към сграда за складови и сервизни помещения на данъчна администрация: пристройка със застроена площ 106 кв. м., постройка в двора със застроена площ 50 кв. м., постройка - хладилна камера със застроена площ 43 кв. м. В мотивите на посочената заповед е прието, че „Недвижим имот, представляващ магазин, находящ се в приземния етаж на триетажна жилищна сграда, ул. "***" №17, гр. Варна, е отчужден по ЗОЕГПНС през 1949 г. с ПМС №10/04.08.1949 г., че след отчуждаването магазинът е преустроен в стол на Градски народен съвет - Варна, а по-късно със Заповед №22/07.11.1967 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет в стол на Окръжен народен съвет - Варна, като към него са били изградени допълнителни обслужващи пристройки, описани в АДС №2601/23.08.1999 г., постройките попадат в имот с пл. №85, в който се намира възстановения магазин на собствениците – Р.Н.М. и Е.В.П., съседен с имот пл. №86, ул. "***" №15, където се намира административната сграда на Териториална данъчна дирекция - Варна.

Р.Н.М. е предявила иск против Национална агенция по приходите - София, при участието на С. Ш., А. Ш., А. В., А. Ш.-А., К.

Х. и М. Д., в качеството им на трети лица - помагачи на страна на ищцата, и при участието на Държавата, в качеството й на контролираща страна, за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "***" №17, представляващ реална част с площ от 111.25 кв. м. от магазин в партерния етаж на жилищна сграда, изградена в имот пл. №85 в кв.1 по плана на 7-ми подрайон на гр. Варна, която част се намира извън очертанията на жилищната сграда, при твърдяно придобивно основание покупка и доброволна делба, на основание чл. 108 ЗС.

С Решение от

08.04.2009 г. по в. гр. д. №1931/2007 г. Варненският окръжен съд гражданско отделение е отменил Решение от 27.11.2006 г. по гр. д. №4804/2004 г. на ВРС, с което е отхвърлен иска, и вместо него е постановил друго, с което осъжда Национална агенция по приходите - гр. София да предаде на Р.Н.М. владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "***" №17, представляващ реална част с площ от 111.25 кв. м. от магазин в партерния етаж на жилищна сграда, изградена в имот пл. №85 в кв.1 по плана на 7-ми подрайон на гр. Варна, която част се намира извън очертанията на жилищната сграда, при твърдяно придобивно основание покупка и доброволна делба, на основание чл. 108 ЗС. В мотивите си ВОС приема, че пристройките и постройките в двора „следва да се разглеждат като част от основната вещ (сградата) и да се считат като присъединени към нея, на основание чл. 97 от ЗС ... Без значение е обстоятелството дали строежа е законен, тъй като реституцията е по реда на чл.1 от закона, а не по чл. 2, ал. 2 от същия."

С Определение

№1129/14.12.2009г. Върховният касационен съд II г. о. не допуска касационно обжалване на въззивното решение, като приема, че изводът на въззивния съд (че след като пристроеното не съставлява самостоятелен обект на вещни права, то е налице присъединяване на основание чл. 97 от ЗС към възстановения партерен етаж), е в съответствие с указанията в TP №1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС.

Принадлежащите към реституирания търговски обект - магазин, пристройки и постройки, са изградени в периода след отчуждаването му през 1949 г. (когато магазинът е преустроен в стол на Градски народен съвет - Варна) до около 1970 г. (когато със Заповед №22/07.11.1967 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет е предоставен за стол на Окръжен народен съвет - Варна, като към него са били изградени допълнителни обслужващи пристройки).

Постройките и пристройките попадат в имот пл. №85, в който се намира възстановения магазин, впоследствие поделен от Р.Н.М. и Е.В.П..

Тези постройки и пристройки съществуват и са заварени към момента на придобиване на права на собственост от ищцата Л.С.П. върху жилището на първи надпартерен етаж в жилищната сграда находяща се в гр. Варна, ул. "***" №17Б (hot. акт №21/1997 г.), както и и от праводателите й - нейните родители С. П. И.и М. Е. И.(нот. акт №120/1997 г.).

След възстановяване на магазина, и въз основа на проведената между Р.Н.М. и Е.В.П. доброволна делба, в дял на Р.Н.М. се възлага ГОЛЯМ МАГАЗИН, находящ се в гр. Варна, ул. „***" №17, със застроена площ 162,45 кв. м., състоящ се от търговска зала, коридор, санитарен възел, две битовки, четири складови помещения и коридор, като 51,10 кв. м. са разположени в партерния етаж на жилищната сграда, а останалите 111,25 кв. м. са в дворното място на поземлен имот №85 в кв.1 по плана на седми подрайон на гр. Варна, както и МАЛЪК МАГАЗИН със застроена площ от 10 кв. м., разположен в партера на жилищната сграда непосредствено от запад на големия магазин, при граници за двата магазина: ул. „***", дял I (първи), стълбищна площадка към жилищната част - вход „Б", поземлени имоти №№83, 84 в кв.1 по плана на седми подрайон на гр. Варна, заедно с принадлежащо ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ с площ 20,60 кв. м., находяща се под търговската зала на големия магазин в частта, разположена в партерния етаж от жилищната сграда, при граници: ул. „***", избено помещение на дял I (първи), избени помещения към жилищната сграда, със съответните идеални части от общите части на сградата, и 147 кв. м. ид. части от дворното място, цялото с площ 397 кв. м., представляващо поземлен имот №85 в кв.1 по плана на седми подрайон на гр.

Разпечатката съдържа 37 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0b17cebb-0704-4a3c-89f3-40a9214557ee