Акт от 24.07.2019, Административен съд - Русе

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Русе, 24.07.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - Русе, VІІ - ми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ административно дело № 260 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Р.С.К., действаща и като ЕТ „Росфарма-Р.К.”***, против Ревизионен акт № Р-03001818004786-091-001/10.01.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 24/25.03.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна при ЦУ на НАП.

От оспорващия се твърди незаконосъобразност на ревизионния акт, поради противоречие с действащите материалноправни разпоредби.

По същество оспорващият възразява срещу установените с РА задължения за ДДС в размер на 8925.55 лева и лихви в размер на 3163.71 лева, като оспорва изводите на органите по приходите за наличие на основания за данъчно облагане. Счита, че извършваното от жалбоподателката и нейния съпруг отдаване под наем на имот, придобит в условията на СИО, не представлява "независима икономическа дейност" по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗДДС. В тази връзка излага доводи, че имотът не е включен като материален актив в счетоводството на едноличния търговец и не са осчетоводявани приходи и разходи в счетоводството на ЕТ, свързани с имота.

Според жалбоподателя, постъпващите от наем суми се използват за лични нужди и за задоволяване на нуждите на семейството, което се установявало от факта, че цялата наемна цена е превеждана по сметка на съпруга на оспорващия.

Сумите били декларирани по реда на ЗДДФЛ и съответно са заплатени задължения към фиска. На следващо място, жалбоподателят възразява срещу изводите на органите по приходите, че като физическо лице е данъчно задължен по ЗДДС за приходите от наем. Според оспорващия регистрацията му като ЕТ по реда на ЗДДС не означава автоматична регистрация и на физическото лице. Прави се възражение, че дейността на ЕТ е спряна на 10.04.2011г., като НАП е била надлежно уведомена за този факт. Подробно се анализира нормата на чл.3, ал.2 от ЗДДС и практиката на СЕС и ВАС.

Прави искане РА да бъде отменен. В съдебно заседание - адвокат Р.Х., процесуален представител на жалбоподателя, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция "ОДОП" - Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. Твърди законосъобразност и правилност на ревизионния акт по съображенията, изложени в потвърдителното решение.

Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира за разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 892.68 лева, на основание чл.161, ал.1 ДОПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установени следните факти, релевантни за правния спор:

Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия №

Р-030001818004786-020-001/16.08.2018 г., издадена от компетентен орган, е извършена ревизия на Р.С.К., с регистрация като ЕТ „Росфарма-Р.К.”, с обхват ДДС по ЗДДС, за периода от 01.12.2012 г. до 31.07.2018г.

Фактическите и правни изводи на органите по приходи са обективирани в ревизионен доклад /РД/ № Р-03001818004786-092-001/13.12.2018 г., издаден на основание чл.117 от ДОПК, връчен на ревизираното лице по електронен път на 17.12.2018г. Срещу РД е подадено възражение. Възражението не е прието и ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт № Р-03001818004786-091-001/10.01.2019г., с който на Р.С.К., действаща и като ЕТ „Росфарма-Р.К.“, за ревизирания период, е установено задължение по ЗДДС, в общ размер на 12089,26 лв., в т.ч. главница 8925.55 лв. и лихви за забава в размер на 3163.71лв.

РА е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, който с решение № 24/25.03.2019г. е потвърдил изцяло РА № Р-03001818004786-091-001/10.01.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна.

В хода на съдебното производство, като доказателства по делото, са приети писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка.

С оспорения РА на жалбоподателя, за данъчни периоди от 01.12.2012 г. до 31.07.2018г., са установени задължение по ЗДДС, в общ размер на 12089.26 лв., в т.ч. главница 8925.55 лв. и лихви за забава в размер на 3163.71лв.

В хода на ревизията са установени следните факти, по които между страните не се спори:

Р.С.К. е регистрирана в качеството на ЕТ „Росфарма-Р.К.“***, с решение на Окръжен съд Русе по ф.д. № 1277/1995г.

ЕТ „Росфарма-Р.К.“ е регистрирано лице по ЗДДС, считано от 19.03.2002 г.

Към датата на изготвяне на ревизионен акт, лицето не е прекратило регистрацията си по ЗДДС. За данъчните периоди, включени в обхвата на ревизията, регистрираното лице е подало нулеви справки декларации по ЗДДС.

В хода на производството е констатирано, че през ревизирания период Р.К. е отдавала под наем търговско помещение, придобито в условия на семейна имуществена общност /СИО/, със застроена площ 142 кв.м., с адрес гр. Свищов, ул. „Алеко Константинов" №18 на „Сосиете Женерал Експресбанк", с ЕИК по БУЛСТАТ *********, за периода от 01.04.2005г. до 31.03.2018г., както и на „Инвестбанк" АД, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, за периода от 25.04.2018г. до 31.07.2018г.

Договорите за отдаване под наем и анекси към тях са сключени с наемодателите Орлин Петров Кожухаров и Р.С.К..

Плащанията са постъпили по сметката на съпруга на ревизираното лице.

В хода на ревизията е установено, че в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, Р.С.К. не е издавала документи и не е начислявала данък върху добавената стойност, върху съответният дял от договореният наем.

Дейността на ЕТ е спряна на 10.04.2011г., като НАП е била надлежно уведомена за този факт.

През ревизирания период Р.К. и имала сключени трудови договори с РАФАС Русе – ЕООД от 01.12.2011г., последно споразумение от 01.02.2018г. и АПИМП ИП ФЕБ ЕООД от 01.01.15г.- 16.10.2018г., на длъжност фармацефт магистър.

Р.К. е декларирала получените суми по договорите за наем по реда на ЗДДФЛ и е заплатила дължимите данъци по ЗДДФЛ.

На основание чл. 86 от ЗДДС, във връзка с чл. 12, ал. 1 и чл. 25 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, ревизиращия екип е определил дължимият ДДС по данъчни периоди, по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, върху данъчна основа ½ от месечния наем, договорен в сключените договори и анекси към тях, в размери конкретно посочени по данъчни периоди, на страници от 15 до 17 на РД № Р-03001818004786-092-001/13.12.2018г.

По делото не се спори, като този факт се признава изрично от процесуалния представител на ответника, че отдавания под наем недвижим имот не е заведен като актив към баланса на ЕТ, както и че в счетоводството не са заведени приходи от отдаването му под наем и не са осчетоводени разходи в счетоводството на ЕТ, свързани с този имот.

От така установените факти приходните органи са направили извода, че ревизираното лице Р.К. извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС чрез отдаване под наем на недвижим имот и тъй като е регистрирана по ЗДДС в качеството си на ЕТ „Росфарма-Р.К.“ приходите от наем представляват облагаеми доставки, върху които се дължи ДДС. Данъчната основа на облагаемите доставки е определена в резултат на отчитане на факта, че дохода е от отдаване под наем на обект в режим на СИО (съсобственост), т.е. общият приход е разделен на две и е взета половината от него, при съобразяване с чл.67, ал. 2 от ЗДДС - прието е, че данъкът е включен в договорената наемна цена.

Съдът, като взе предвид установените релевантни факти и становищата на страните, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

В настоящото производство, съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при неговото издаване.

След служебно извършена проверка, съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден административен акт, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Заповедта за възлагане на ревизията, също е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия (което се установява от приложената Заповед № 1249/30.06.2017 г. по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на директора на ТД на НАП - Варна) и отговаря на изискванията на чл. 113 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл.117, ал. 1 от ДОПК.

Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му, вкл. обсъждане на подаденото възражение срещу ревизионния доклад.

От изложеното следва, че не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цялост.

Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира следното:

Данъчно задължено лице за целите на ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея (чл. 3, ал. 1 от ЗДДС). От значение за разрешаването на спора е даването на отговор на въпроса дали извършените от Р.К. и другия съсобственик сделки по отдаване под наем на имот през периода 01.12.2012 – 31.07.2018г. следва да бъдат квалифицирани като

"независима икономическа дейност".

Легалната дефиниция на понятието независима икономическа дейност е дадена в нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. По силата на чл. 3, ал. 2, изр. 3 от ЗДДС като независима икономическа дейност се определя и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

Дадената в националния закон дефиниция на независима икономическа дейност съответства на легалното определение в приложимата по време разпоредба на член 9, параграф 1 от Директива 112/2006/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. В случая по делото безспорно се установява, че ревизираното физическо лице е реализирало доход от наем на недвижим имот за периода 2012-2018 г.

Спорният по делото въпрос е свързан с това дали процесните сделки за отдаване под наем на един недвижим имот попадат в обхвата на извършваната от едноличния търговец независима икономическа дейност или са за дейност с цел задоволяване единствено на лични и семейни нужди.

Съгласно чл. 56 ТЗ всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната може да се регистрира като едноличен търговец. По смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от дейностите или сделките, неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.

Според чл. 1, ал. 3 ТЗ търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.

Логическото и систематическото тълкуване на цитираните разпоредби налага извода, че едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл.

1, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения.