Решение № 62 от 04.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20221100511195 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Уеб Ф.Х.“ АД срещу решение № 20048446/18.07.2022 г., постановено по гр.д. № 1820/2019 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу З. А. Т. положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240 и чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 729,73 лв. до пълния предявен размер от 4276,80 лв., представляваща главница по договор за кредит „Старт“ № 01100КР-АА1830/27.06.2007 г., сключен с „Централна кооперативна банка“ АД, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 30.09.2008 г., като погасен по давност, както и по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника З. А. Т. срещу решение № 20048446/18.07.2022 г., постановено по гр.д. № 1820/2019 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта, с която е уважен предявеният от „Уеб Ф.Х.“ АД положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240 и чл. 79 ЗЗД за сумата от 729,73 лв., представляваща главница по договор за кредит „Старт“ № 01100КР-АА-1830/27.06.2007 г., сключен с „Централна кооперативна банка“ АД, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 30.09.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението – 23.10.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума е 1 издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 67999/2018 г. по описа на СРС, 24 състав.

Във въззивната жалба на ищеца се съдържат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради противоречие с материалния закон и необоснованост, като ищецът счита, че първоинстанционният съд не е съобразил установени по делото обстоятелства, обуславящи прекъсване на погасителната давност (извършени от длъжника признания на дълга). Излага доводи, че по процесния договор за кредит не е настъпвала предсрочна изискуемост, като давността за всички погасителни вноски е започнала да тече от крайния падеж по договора, настъпил през 2014 г. и до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК същата не е изтекла. Ето защо моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Въззиваемият-ответник З. А. Т. счита, че решението на СРС в обжалваната от ищеца част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Във въззивната жалба на ответницата се съдържат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради противоречие с материалния закон и необоснованост, като въззивницата счита, че към 10.07.2009 г. цялото вземане е било обявено за предсрочно изискуемо, поради което към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по настоящото дело на 23.10.2018 г. давността за главницата е била изтекла. Ето защо моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Въззиваемият-ищец „Уеб Ф.Х.“ АД счита, че решението на СРС в обжалваната от ответницата част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно поради следните съображения:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства несъмнено се 2 установява, че между „Централна кооперативна банка“ АД и ответницата З. А. Т. е сключен договор за кредит „Старт“ № 01100КР-АА-1830/27.06.2007 г., по силата на който банката е предоставила кредит в размер на 5000 лв. с уговорено задължение за връщането му на месечни погасителни вноски с краен падеж на 20.06.2014 г., ведно с възнаградителна лихва с променлив размер, който към датата на сключване на договора е бил 15 %. Сключената сделка несъмнено има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 4 ЗПК (отм., но действащ към 2007 г.) легална дефиниция, като заемополучателят по него има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 5, ал. 2 ЗПК (отм.), поради което съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК (отм.) и ЗЗП. Настоящият съдебен състав не констатира нарушение на някоя от императивните разпоредби на ЗПК (отм.), за които съдът е длъжен да следи служебно и които да обусловят нищожност на договора по смисъла на чл. 14, ал. 1 ЗПК (отм.), като е видно, че договорът е изготвен в писмена форма на ясен и разбираем език и съдържа всички необходими реквизити на чл. 7, т. 4-14 ЗПК (отм.) – чиста стойност на кредита, погасителен план, годишен процент на разходите и др.

Между страните не се спори, че отпуснатият кредит в размер на 5000 лв. е бил реално предоставен на ответницата, както и че вземанията по договора са били валидно прехвърлени от банката в полза на ищеца „Уеб Ф.Х.“ АД (с предишно наименование „Ф.К.“ ЕАД) с договор за цесия от 30.09.2008 г., за което длъжникът е бил уведомен с писмо, получено от З. А. Т. на 10.07.2009 г. Единственото спорно по делото обстоятелство е дали вземането за непогасената част от главницата в размер на 4726,80 лв., предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано настоящото исково производство, е погасено по давност.

Настоящият съдебен състав намира, че вземането за главница по договор за потребителски кредит се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо (арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД). В случаите на разсрочване на дълга на погасителни вноски давността тече поотделно за всяка от погасителните вноски от датата на падежа й, от която всяка вноска става изискуема, а когато се претендира предсрочно изискуема главница по договор за кредит, давността тече от момента на настъпване на предсрочната изискуемост, тъй като от този момент целият дълг е станал изискуем, включително и вноските, чиито падежи все още не са настъпили.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от процесния договор за кредит, вземането на банката за издължаване на целия кредит става предсрочно изискуемо при възникване на просрочено плащане на задължение по договора със забава над 60 дни, като в този случай изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. От приетите писмени доказателства е видно, че на 13.05.2009 г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК за цялата непогасена към този момент част от главницата по кредита в размер на 4726,80 лв., с твърдения, че същата е станала предсрочно изискуема, тъй като считано от 20.12.2007 г. З. А. Т. е изпаднала в просрочие и е преустановила плащанията по кредита, като предсрочната изискуемост е настъпила с 3 изтичане на 60 дни забава, без да е необходимо отправяне на волеизявление от някоя от страните. Ответницата не оспорва, че претендираната сума не е платена от нея, поради което е несъмнено, че същата е изпаднала в забава за период от повече от 60 дни, но според настоящата съдебна инстанция предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила автоматично, съобразно уговорката на чл. 9, изр. 2 от договора, поради следните съображения:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 18, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем представлява потестативно право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което следва да достигне до длъжника. С достигане на това волеизявление на кредитора до длъжника и ако обективно са настъпили предвидените в закона или в договора условия, договорът се трансформира от срочен в безсрочен и стават изискуеми и вноските, чиито падежи все още не са настъпили. Страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл.

9 ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като противоречи на характера на предсрочната изискуемост като преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона. В този смисъл – Решение № 200/18.01.2019 г. по търг. д. № 665/2018 г. на ВКС, I т.о.

Следователно, не може да се приеме, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК цялото вземане по договора за кредит е било предсрочно изискуемо, доколкото няма данни към този момент кредиторът да е уведомил длъжника за упражненото от него потестативно право в този смисъл (а и от текста на заявлението е видно, че банката не е отправяла уведомление до кредитополучателя в тази насока – л. 72 от първоинстанционното дело). Видно от приетите писмени доказателства, към този момент „Централна кооперативна банка“ АД въобще не е била титуляр на вземанията по договора, като същите са били прехвърлени на „Уеб Ф.Х.“ АД, считано от 30.09.2008 г. Противно на доводите на ответницата, индивидуализацията на вземанията в договора за цесия не може да обоснове извод за настъпила към този момент предсрочна 4 изискуемост на кредита, като същите са посочени в приложение № 1 към договора с основните елементи на сделката – три имена и ЕГН на кредитополучателя, размер на отпуснатия кредит и на дължимата възнаградителна лихва, като същевременно липсват данни за отправено преди датата на прехвърляне на вземанията уведомление от банката до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Ето защо, за да се приеме, че е налице валидно настъпила предсрочна изискуемост по договора, следва да се установи, че след датата на цесията новият кредитор на вземанията е упражнил това свое потестативно право, като е уведомил ответницата за волята си целият кредит да се счита предсрочно изискуем, предвид допуснатата от нея забава.