Определение № 2338 от 19.06.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2338 гр. Варна, 16.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20233100501227 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна против Определение № 5465/06.05.2023 г. по ч.гр.дело № 3210/2023 г. по описа на ВРС, VII състав в частта, с която е не е прието възражението на длъжника по чл. 414а ГПК в частта, относно недължимост на сумата 425 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лева, определени с издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с № 1490/16.03.2023г. и 400 лева представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство на заявителя, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв. присъдени с разпореждане № 9986/16.03.2023 г.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Претендираната със заявлението сума е изплатена в срока по чл. 412, ал. 8 от ГПК, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 414а, ал. 3 от ГПК. Отправя се искане за отмяна на горното определение в обжалваната му част, за приемане на възражението по чл. 414а от ГПК и за обезсилване изцяло на постановената заповед за изпълнение. Претендират се разноски.

Ответникът Й. А. С. депозира отговор по частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на същата и се отправя искане за оставянето й без уважение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 3210/2023 г. по описа на ВРС, VII състав е образувано по повод заявление от 15.03.2023 г. на Й. А. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу длъжника „Енерго-про продажби“ АД за парично вземане в размер на 19 лева – платена при начална липса на основание такса за възстановяване преноса на 1 електроенергия, заплатена от потребителя, както и за съдебни разноски в общ размер от 425 лв. С разпореждане № 9986/16.03.2023 г. ВРС с извод за наличие на положителни предпоставки и липса на пречки по чл. 410 от ГПК е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за описаните в заповедта суми в полза на заявителя. Издадена е заповед № 1490/16.03.2023 г.

На основание чл. 411, ал. 3 от ГПК препис от разпореждането и от заповедта са връчени на длъжника на 21.03.2023 г. /листи 14 и 15 от първоинстанционното дело/. На 20.04.2023 г., в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, длъжникът депозира възражение, обективиращо твърдения, че е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК, подкрепени с писмени доказателства – платежно нареждане от 18.04.2023 г., удостоверяващо плащане на сумата от 19.18 лева. Отправя в тази връзка искане за обезсилване на заповедта за сумата от 19 лева, ведно със законната лихва. Релевира се, че с поведението си „Енерго-про продажби“ АД не е дало повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството. Отправя и искане за обезсилване на заповедта и в частта относно разноските.

Препис от възражението с указание за възможността и последиците по чл. 414а, ал. 3 и ал. 4 от ГПК е връчен на заявителя на 26.04.2023 г. /лист 31 от първоинстанционното дело/. На 02.05.2023 г. по делото е постъпило становище от С.,в което се излага, че с поведението си длъжникът дава повод за предявяване на вземането по съдебен ред, поради което и възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК заповедта за изпълнение е подлежащо на принудително изпълнение изпълнително основание. Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удовлетворява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника – чл. 406, ал. 1 от ГПК. Чл. 416 от ГПК визира, че заповедта за изпълнение влиза в сила, когато не е подадено възражение в срок или същото е оттеглено, респективно след влизане в сила на решението за установяване на вземането. Въз основа на влязлата в сила заповед съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

Установено е от проследеното развитие на заповедното производство по гр.д.№ 3210/2023 г. на ВРС, че в конкретния случай срещу издадената заповед за изпълнение по член 410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника при изпълнение в срока за доброволно изпълнение по член 414а от ГПК. За разлика от възражението по член 414 от ГПК, с което въобще се оспорва вземането по заповедта по основание или по размер, то с възражението по член 414а от ГПК такова оспорване няма, доколкото то е основано на твърдения за частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение.

Разпоредбата на чл. 414а от ГПК е проявление на основната цел на заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя-кредитор вземане е спорно.

Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. В ал. 4 на чл. 414а от ГПК са уредени две хипотези: първата когато възражението е подадено в срок и съдържа изявление на длъжника, че е изпълнил задължението си по заповедта в срока за доброволно изпълнение, ако заявителят не подаде становище в срок, съдът само на това основание обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение съобразно обхвата на твърдяното плащане, без да изследва доколко е налице реално изпълнение, респективно доказано поведение на длъжника, изключващо отговорността му за разноски за производството; втората - когато становище е подадено от заявителя в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Това „произнасяне“ предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор чрез проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Ако приеме въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмените доказателства по делото, че плащане е налице и, че с поведението си длъжникът не е станал повод за предявяване на вземането, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да 2 приеме възражението по чл. 414а от ГПК. Когато се приеме възражението по чл. 414а от ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила, тъй като заповедното производство е постигнало целта си – да провери дали вземането е спорно, като заповедният съд следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като следва да го остави без уважение поради липса на изпълняемо право до размера на платеното, респективно до този на разноските. В тази хипотеза защитата на кредитора е именно по реда на частната жалба срещу разпореждането за изпълнителния лист – по аргумент от чл. 407, ал. 1 от ГПК. И обратно – ако приеме, че възражението не е доказано, да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В тази хипотеза аналогично защитата на длъжника е по реда на обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителния лист.

Няма спор по делото, а е установено и с писмени доказателства, че доброволно изпълнение на задължението чрез плащане на заявеното вземане е реално извършено от длъжника в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК. В частта за разноските с оглед конкретиката на случая, съобразено с предпроцесуалното поведение на страните и писмените доказателства, следва да бъде прието, че възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е основателно. Безспорно е от доказателствата, приложени към заявлението по член 410 от ГПК, че „Енерго-про продажби“ АД по никакъв начин не е било уведомявано за претенцията на заявителя. Това води до извод, че с предпроцесуалното си поведение „Енерго-про продажби“ АД в случая не е дало повод за предявяване на вземането: заявлението е депозирано пред РС – Варна на 15.03.2023 г.; длъжникът не е канен от кредитора да заплати дължимата сума преди тази дата. Ето защо длъжникът не дължи разноски, поради което и на основание чл. 414а, ал. 4 от ГПК са налице предпоставки за приемане на възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК.

Отделно от това следва да се отбележи, че съотношението между размера на вземането и този на претендираните разноските, разгледано на плоскостта на множеството съдебни производства с идентичен предмет между същите страни е явна проява на злоупотреба с права. Изложеното дава основание първоинстанционният съдебен акт в обжалваната част да бъде отменен, като издадената заповед за изпълнение следва да бъде изцяло обезсилена, тъй като възражението по чл. 414а от ГПК е прието с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед изхода на правния спор на частния жалбоподател, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят разноски като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 495 лева, представляваща заплатена такса за въззивно обжалване – 15 лева и заплатено от него адвокатско възнаграждение – 480 лева с вкл. ДДС, съобразно представен договор за правна защита и съдействие, фактура и платежно нареждане /листи 9-11/.

Възражението на Й. С. с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер на 400 лева без ДДС или 480 лева с ДДС, колкото е заплатил о и АД.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5465/06.05.2023 г. по ч.гр.дело № 3210/2023 г. по описа на ВРС, VII състав В ЧАСТТА, с която е не е прието възражението на длъжника „ЕНЕРГОПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр. Варна по чл. 414а ГПК относно недължимост на сумата 425 3

/четиристотин двадесет и пет/ лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лева, определени с издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с № 1490/16.03.2023г. и 400 лева представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство на заявителя, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв. присъдени с разпореждане № 9986/16.03.2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА възражението на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс – Г по чл. 414а от ГПК в частта относно недължимост на сумата от 425 /четиристотин двадесет и пет/ лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25 лева, определени с издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК с № 1490/16.03.2023г. и 400 лева представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство на заявителя, на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗАдв. присъдени с разпореждане № 9986/16.03.2023 г.

ОБЕЗСИЛВА изцяло Заповед за изпълнение № 1490/16.03.2023 г., издадена по гр.д.

№ 3210/2023 г. на Районен съд – Варна, VII в частта.

ОСЪЖДА Й. А. С., ЕГН ********** с адрес с. Камен, община Стражица, ул. „Рила“ № 11 да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 103533691, седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик" №258, Варна Тауърс - Г , сумата от 495 /четиристотин деветдесет и пет/ л е в а , представляваща направени във въззивното производство съдебно-деловодните разноски, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4