Протокол № 243 от 04.06.2021, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 243 гр. Варна , 04.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело № 20203100901149 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:34 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:

Ищецът „ВГ – 3“ ЕООД , представляван от К.-К.Д., редовно призован, представлява се от адв. П. П., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „Енерго – Про Продажби“ АД , представляван от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., редовно призован, представлява се от адв. Н. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Подпомагащата ответника страна Национална Електрическа Компания, редовно призована, не изпраща представител.

СЪДЪТ, докладва писмено становище с вх. № 5597/24.03.2021 г. от подпомагащата страна Национална Електрическа Компания, в което е изразено становище да бъде даден ход на делото. Изразява се становище по съществото на спора.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. П.: Поддържаме иска. Оспорваме отговора. Нямаме възражение по доклада.

Адв. Б.: Депозирали сме отговор, с който оспорваме исковете.

Изложили сме подробни съображения. Запознат съм с определение от 15.03.2021 г. и нямам възражение.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 277 от 15.03.2021 година:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от „ВГ – 3“ ЕООД, ЕИК 124710515 за осъждането на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, да заплати сумата 160976.17 лв., с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-6“ и „ВГ-3“, през м. септември 2017 г., обективирана в дебитно известие № 130/31.10.2017 г. към фактура № 129/11.10.2017 г., сумата 45207.43 лв., обезщетение забава за периода 01.01.2018 г. – 12.10.2020 г., сумата 77177.37 лв., с ДДС, представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на ел. енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ, през м. октомври 2017 г., обективирана във фактура № 131/31.10.2017 г. и сумата 21673.88 лв., обезщетение за забава за периода 01.01.2018 г. – 12.10.2020 г., ведно със законната лихва върху посочените суми за главница от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски в производството.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание договор за присъединяване № ДУА-1012/17.08.20073063/17.08.2007-4021-ВГ-27.05.2008, сключен на 15.02.2010 г. между него и „Електроразпределение - Варна“ АД (впоследствие „Енерго-Про Мрежи“ 2

АД). Твърди, че за изкупуване на произведената енергия е сключил с ответника Договор за изкупуване № 90/17.02.2010 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-10/31.03.2010 г.

Твърди, че с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. е въведена нова преференциална цена за изкупуване на ел.енергия, която се прилагала трайно в отношенията между страните. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР било установено нетно специфично производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциалните цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ през периода 2008 – 2015 г. като било установено нетно специфично производство 2000 kWh, при цена 188.29 лв/MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. (т. 1.7) и 2300 kWh, при цена 172.95 лв/MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250 ч. (т. 1.8). Излага, че т. 1.7. от Решение № СП-1 е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 1177/23.02.2018 г., адм.д. № 8522/2015 г., АС – София-град, XIII с. В резултат от това било прието Решение № СП-5/28.03.2019 г., с което отново било определено НСП в размер на 2000 kWh за централи работещи до 2250 часа. Последното пък било прогласено за нищожно с Решение № 6355/29.10.2019 г., адм.д. № 4422/2019 г., на АС – София-град, LV с.

Сочи, че през м. септември 2017 г. е произвел и доставил ел. енергия в размер на 780.575 мWh, за която издал фактура № 129/11.10.2017 г., на стойност 15393.20 лв., с ДДС като остойностяването било извършено по цени за излишък на балансиращ пазар – 16.4336 лв., тъй като в размките на месеца централата била работила под 2250 часа, но при надхвърлен праг от 2000 МВтч НСП. Тъй като през м. септември 2017 г. централата надхвърлила 2250 часа работа, без да е достигнат прага от НСП 2300 МВтч, било издадено дебитно известие към фактурата за сумата 160976.17 лв., с ДДС за количествата произведени през м. септември. Сумата по издаденото дебитно известие не била заплатена от ответника. За м. октомври 2017 г. била произведена ел. енергия в размер на 386.591 МВтч, за което издал фактура № 131/31.10.2017 г., на стойност 84272.56 лв., с ДДС. От цялото количество, 219.440 МВтч били остойностени по преференциална цена от 188.29 3 лв./МВтч (т. 1.8 от Р № СП-1), която счита за приложима за енергията произведена преди достигане на 2250 часа работа, а количеството 167.151 МВтч по цена от 172.95 лв./МВтч (т. 1.9 от Р № СП № 1), която била приложима след достигане на 2250 часа работа и преди достигане на 2300 МВтч НСП. По издадената фактура № 131 ответникът заплатил само сумата 7095.37 лв., с ДДС. Твърди, че считано от 01.01.2018 г. ответникът е в забава и дължи освен претендираните главници и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на ел.енергия. Сочи, че е заплатил сумата по издадената за м. септември 2017 г. фактура № 129 – 15393.20 лв., а за м. октомври 2017 г., е заплатена сумата 7095.19 лв. Счита, че приложимата цена за произведената ел.енергия до размера на нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 г., а за количеството, надхвърлящо НСП приложима се явява цената за излишък на балансиращия пазар, съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Твърди, че с оглед становище на „НЕК“ ЕАД, на когото ответникът продавал изкупените количества ел.енергия, по въпроса за приложимата цена при изкупуването, ответникът заплащал произведената ел.енергия над НСП по цена за излишък.

Намира за неправилно твърдението на ищеца за приложимост последователно на две преференциални цени към една и съща ВяЕЦ. Счита, че като е заплатил по цена за излишък процесните количества ел.енергия, е изпълнил точно задължението си. Изразява становище кои обстоятелства са безспорни между страните, както и от своя страна излага анализ на приложимата към отношенията с ищеца правна уредба.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника, изложени в депозирания отговор. Допълнително сочи, че с Решение № 3312/04.03.2020 г., адм.д. № 14112/2018 г. на ВАС, е потвърдено Решение № 5483/26.09.2018 г., по адм.д. № 8493/2015г. на АС - София-град, с което е отменено Решение № СП-1, в частта по т. 2.7 и т. 2.8. Позовава се на мотивите на решението, за да обоснове тезата си, че е юридически възможно процесната централа да 4 попада и в двете групи производители на електрическа енергия. Счита, че с отмяната на посочените точки от Решение № СП-1 с обратна сила са отпаднали праговете на НСП, поради което за ищеца не съществува нормативно ограничение да продава произведената от него ел. енергия през 2017 г. на преференциални цени, поради което правилно е фактурирал същата по двете преференциални цени.

Моли съда да се произнесе инцидентно по валидността на Решение № СП-5, като релевантно за изхода на настоящия спор. Моли също така да бъдат разгледани, като релевантни аргументите за нищожност на ретроактивното приложение на Решение № СП-5, поради противоречие с разпоредбите на закона, както и с диспозитива на Решение № 1115/28.01.2019 г., по адм.д. № 5284/2018 г. по описа на ВАС, които не предоставят на КЕВР възможност да приеме ново решение, с което да замести и то ретроактивно, отмененото Решение № СП-1.

В срока по чл. 373 ГПК , ответникът в допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в отговора и репликира депозираната допълнителна искова молба. Сочи, че действително произведената от ищеца енергия е била изкупувана последователно по двете цени, по т. 8 и т. 9 от Решение № Ц10/30.03.2010 г., но този начин на изкупуване не е противоречал на приложимия към датата на сключване на договора ЗЕВИ, в който не е съществувало ограничение. По този начин са били уредени отношенията до 24.07.2015 г., когато е въведена принципна промяна в тях, посредством редакцията на чл. 31, ал. 5, т. 1 ЗЕВИ. По релевираното искане за инцидентен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на Решение № СП5/28.03.2019 г., по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК възразява, че същото не е от преюдициално значение за изхода на търговския спор, поради което искането е недопустимо. Сочи, че Решение № 6355/29.10.2019 г., постановено по адм.

Д. № 4422/2019 г., на АС – София-град, с което е обявено за нищожно Решение № СП-5/28.03.2019 г., на КЕВР, е отменено с влязло в сила Решение № 1873/12.02.2021 г., по адм. Д. № 2016/2020 г., на ВАС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на АС – София - град като ВАС е приел, че срокът въведен с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, не установява изрично времева компетентност на административния орган, а цели своевременно регулиране на нововъведените с изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ, отношения.

5

В писмено становище подпомагащата страна Национална Електрическа Компания оспорва иска и го счита за неоснователен- излага доводи досежно нормативната уредба на процесните отношения и сочи, че не са налице основания произведената от ищеца ел. енергия, надхвърляща АСП да бъде изкупувана по преференциални цени. По същество отправя искане за отхвърляне на исковете.

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: – ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; - ответникът е краен снабдител на електрическа енергия; - наличието на договорно правоотношение между страните за изкупуване на ел.енергия; - „НЕК“ ЕАД е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия; - количествата продадена енергия за м. септември и м. октомври 2017 г., за които са издадени процесните фактури, са заплатени на ищеца от ответника по цена на излишък.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на доказване подлежат следните обстоятелства: - ищецът – че е изправна страна по договора, наличие на задължения на ответника, наличие на забава на ответника, обосноваване на задълженията и забавата по основание, период и размер; - ответникът – точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора; - подпомагащата страна – твърденията си.

Всяка страна следва да установи фактите, на които основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Адв. П.: Нямам възражение по доклада.

Адв. Б.: Нямам възражение по доклада.

СЪДЪТ по доказателствата, с оглед на тяхната относимост и допустимост

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА, като доказателства по делото, представените 6 с исковата молба документи, както следва: Извлечение от Търговския регистър относно актуалното състояние на „ВГ–3“ ЕООД; Извлечение от Търговския регистър относно актуалното състояние на „Енерго – Про Продажби“ АД; Копие от Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник № 90 от /не се чете/; Копие от Приложение № 1; Копие от Приложение № 2; Копие от Приложение № 3;