Решение № 22304 от 09.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22304 гр. С, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б Д В при участието на секретаря С Н В като разгледа докладваното от Б Д В Гражданско дело № 20231110120294 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Т С” ЕАД е предявил срещу ответника С. Д. Т. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 5191, 27 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до недвижим имот, представляващ апартамент №..., находящ се в гр. С, жк „Д“, бл. ..., вх. Е, абонатен номер ..., за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 19.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 877, 83 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 31.08.2022 г., 58, 75 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 19.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 12, 31 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 31.08.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.10.2022 г. по ч.гр.д. № 50725/2022 г. по описа на СРС, 71-ви състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50725/2022г. по описа на СРС, 71-ви състав, както и разноските за производството.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения и особен представител. С него се оспорва ответницата да има качеството клиент на ответното дружество, както и да е собственик на процесния имот. Оспорва се ищецът да е доставил до имота на ответника твърдяното количество топлинна енергия. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за погасяване на задълженията по давност в тежест на ищеца е да докаже, че същата е била спирана и прекъсвана.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет протокол от 26.03.1982 г. по гр.д. № 3136/1982 г. по описа на СРС, 46 състав, с който е одобрена съдебна спогодба, по силата на която апартамент №..., находящ се в гр. С, жк „Ч З“, бл. ..., ет. 1, е бил поставен в общ дял на Д Г Т и С. Д. Т. (л. 17). С нотариален акт от 26.04.1988 г. Д Г Т е дарил на ответницата С. Д. Т. своята ½ идеална част от правото на собственост върху същия апартамент, като си е запазил правото на ползване на северозападната стая и сервизните помещения, докато е жив (л. 14). Съгласно приложеното на л. 16 по делото удостоверение, издадено от Столична община, район „И“, с протокол № 6 от 11.06.1991 г., статия 35, т.2.3 на Столичен народен съвет жк „Ч З“ е преименуван на жк „Д“. От приложеното на л. 113 по делото удостоверение за наследници се установява, че Д Г Т е починал на 07.05.2015 г. и е оставил за свой единствен наследник ответницата С. Т.. С настъпване на неговата смърт се е погасило правото му на ползване.

При така събраните доказателства съдът намира, че именно ответницата в качеството на собственик следва да отговаря за задълженията за реално потребената топлинна енергия за процесния имот.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били 2 публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. В него е посочено, че в процесния имот е имало 4 броя радиатори с монтирани индивидуални разпределители на разход и щранг-лира в банята без техническа възможност за монтиране на такъв уред. Вещото лице е установило, че за трите процесни отоплителни периода за щранг-лирата е била начислена служебно топлинна енергия на база инсталирана мощност на съответното отоплително тяло, умножена по МСРС, по предвидения в Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) и впоследствие по Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. ред. За отчетните периоди 2018 г./2019 г. и 2020 г./2021 г. показанията на уредите са били отчетени, а за периода 2019 г./2020 г. не е бил осигурен достъп за отчет, което се установява и от представения от третото лице-помагач протокол, приложен на л. 101 по делото. За посочения отоплителен период е била служебно изчислена топлинна енергия по реда на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.) и впоследствие по Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Освен това е била начислена и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на база пълната отопляема кубатура съгласно представен на вещото лице акт за разпределение на кубатурата, също по реда на цитираните наредби.

Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е била начислена по показанията на два водомера, като за отчетните периоди 2018 г./2019 г. и 2020 г./2021 г. техните показания са били отчетени, а за периода 2019 г./2020 г. е била изчислена служебно на база двама потребители. Вещото лице е посочило, че не му е бил представен документ за броя на потребителите, но реалното потребление за предходния период 2018 г./2019 г. е бил повече от служебно определения разход, поради което е достигнало до извод, че изчисленията на третото лице-помагач съответстват на действалите през процесния период две наредби. В заключението е посоченио още, че технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено само „чистото количество” топлинна енергия. Вещото лице посочва, че общият топломер е преминал метрологична проверка през законоустановените 24 месеца, като при проверките не са били констатирани отклонения при измерването. Вещото лице е изчислило, че стойността на реално доставената през процесния период топлинна енергия е 6690, 10 лв.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че няма извършени плащания на задължения за процесния период. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия се равнява на 877, 75 лв. Съгласно заключението сумата, дължима за дялово разпределение, се равнява на 58, 74 лв.

Следва да бъде разгледано и направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в 3

Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.