Решение № 4840 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4840 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110152834 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.

477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Мегатакси 2000“ ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ АД.

Ищецът „Мегатакси 2000“ ЕООД твърди, че на 03.08.2025 г. в гр. София, на кръстовище на ул. „Солунска“ и ул. „Княз Борис Първи" настъпва пътнотранспортно произшествие между л.а. марка „Мазда", модел ,,3" с регистрационен номер и л.а. марка „Киа", модел „К5" с регистрационен № , който e собственост на ищцовото дружество. Бил съставен двустранен протокол за ПТП.

Сочи, че виновен за ПТП е водачът на автомобил „Мазда", модел ,,3" с рег. номер , който, движейки се по ул. „Княз Борис Първи“ с посока от ул. „Кърниградска" към ул. „Узунджовска“ и срещу пътен знак „Б1" (Пропусни движещите се по пътя с предимство!), при навлизането си в кръстовище с ул. „Солунска“ не пропуска движещия се по път с предимство, т.е. по ул. „Солунска“, л.а. марка „Киа", модел „К5" с регистрационен №, като реализира удар в него. Сочи, че водачът на л.а. марка „Мазда" действа в противоречие с предписанията на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като отнема предимството на л.а. марка „Киа” модел, „К5" с регистрационен № Излага, че в резултат на настъпилото ПТП на автомобил „Киа", модел „К5" са причинени щети, а именно множество увреждания на преден ляв калник, предна броня, ляв фар и държач на ляв фар за мъгла, подробно описани в опис, който бил изготвен от служител на ответника. Твърди се, че увреденият автомобил „Киа", модел „К5" към момента на инцидента е собственост на ищцовото дружество, а л.а „Мазда", модел ,,3" бил застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответника със застрахователна полица, валидна към датата на събитието. Твърди, че стойността на вредите е в размер на сумата от 3677,31 лева, като 1 ответникът е заплатил част от нея – сумата от 1177,31 лева. Сочи, че непогасен е остатъкът от 2500 лева, като претендира част от него, а именно сумата от 500 лева (255,65 евро).

Моли съда да уважи предявения иск, като присъди и законна лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба до погасяването. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание от 26.02.2026 г. на осн. чл. 214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличение до пълното регресно вземане от 318,76 евро.

В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на настъпило ПТП, както и че след извършено отчитане на наличието на причинно-следствена връзка с посочения механизъм на увреждане, е определило дължимото се застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1177,31 лева, което е изплатено на ищеца. Сочи, че за определяне на размера му е взета действителната пазарна стойност на процесното МПС. Признава факта, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Мазда", модел ,,3" с рег. номер към датата на процесното събитие.

Оспорва, че размерът на причинените вреди възлиза на сочената от ищеца сума от 3677,31 лева. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял процесните имуществени вреди в претендирания размер, както и че са спазени изискванията на чл. 380 КЗ.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 08.01.2026 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 26.02.2026 г. без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че на посочените в исковата молба дата, място и механизъм на ПТП, между л.а. марка „Киа", модел „К5" с регистрационен № собственост на ищеца, и л.а. марка „Мазда", модел ,,3" с рег. номер СВ7928АТ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което представлява покрит риск и вследствие на което са реализирани процесните вреди; че преди подаването на исковата молба ответникът е получил отправена от ищцата писмена застрахователна претенция, в резултат на което е заплатил сумата от 1177,31 лева.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Спорен между страните е единствено въпросът за размера на вредата.

По делото е приета съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира като пълна и компетентно изготвена. Експертът е дал описание на вредите по лекия автомобил, собственост на ищеца, настъпили вследствие на процесното ПТП. Видно от експертното заключение, стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил марка „Киа", модел „К5" рег. № , изчислени на базата на средни пазарни цени към датата на ПТП е 978,08 евро /1912,96 лева/ с вкл. ДДС. Съгласно заключението стойността, необходима за възстановяване на същия, изчислена по цени на 2 алтернативни части възлиза на 920,71 евро /1800,76 лева/ с вкл. ДДС.

Настоящият състав приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Съдът намира, че дължимото обезщетение при застрахователно събитие следва да се равнява на размер, необходим за възстановяване на причинените щети, определен по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, доколкото застрахователят не дължи да покрие избора на марка части, алтернативни доставчици, както и самия майстор, извършващ същия. Ако се приеме противното, то би се стигнало до преодоляване на забраната за неоснователно обогатяване при застраховането.

Установеният размер на действителните вреди е в размер на сумата от 978,08 евро. Следва да се вземе предвид заплатеният размер на обезщетение от ответника в размер на 601,95 евро /1177,31 лева/ преди образуване на настоящото производство.

Непогасеният остатък възлиза на сумата от 376,13 евро. Искът е предявен за сумата от 318,76 евро, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.

При първоначално частично предявен иск претенцията за присъждане на законната лихва от момента на завеждане на иска, е само по отношение на предявената част от вземането за главница, която част представлява предмет на делото. Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва върху увеличената част - в този смисъл Решение № 60141/25.11.2021 г. по т. дело № 2022/2020 г. на I т.о. на ВКС, произнесено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения размер от 255,65 евро следва да бъде присъдена, считано от подаването на исковата молба, а върху пълния размер от 318,76 евро – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК, а именно – 26.02.2026 г.

По разноските:

При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата страна. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е неоснователно. Претендираното от ищеца адв. възнаграждение от 400 лева /204,52 евро/ не е прекомерно и е съответно на фактическата и правна сложност на делото. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 330,08 евро разноски по делото, която сума включва: 204,52 евро адв. възнаграждение, 25,56 евро държавна такса и 100 евро възнаграждение за вещо лице.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл.

13 от същия закон.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907 да заплати на „Мегатакси 2000“ ЕООД, ЕИК 202317033 сумите, както следва:

3

- 318,76 евро на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на лек автомобил ма р к а „Киа", модел „К5" с регистрационен № , настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 03.08.2025 г., в гр. София, на кръстовището на ул. „Княз Борис Първи“ с ул. „Солунска“, вследствие противоправното поведение на водач на лек автомобил марка „Мазда", модел ,,3" с регистрационен номер , чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 255,65 евро, считано от 24.11.2025 г. до погасяване на задължението, и законна лихва върху сумата от 318,76 евро, считано от 26.02.2026 г. до погасяване на задължението;

- 330,08 евро на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4